Рецензия: „Закуска в Тифани“

Първото издание на кино-литературния фестивал за екранизации по книги „CineLibri“ се организира с подкрепата на Мтел от издателство „Колибри” по случай отбелязването на неговия 25-годишен юбилей. Целта е да обедини почитателите на литературата и киното в едно цяло, с посланието: „Пътят на думите от белия лист до големия екран“. Фестивалът бе открит с филма „Закуска в Тифани“ с Одри Хепбърн от 1961 година, а преди четири години (2011 г.) се навършиха 50 години от създаването му. За екранизацията на Блейк Едуардс по едноименната творба на Труман Капоти ще се говори поне още четири пъти по толкова.

[divider]Рецензия[/divider]

Кинематографичните особености са впечатляващи за филм, сниман през 60-те години на XX век. Заснет е прецизно, в унисон с бъдещето, засягащ проблематика, актуална и в наши дни.

Признавам, че сравнително скоро четох книгата, след което изгледах и филма, но начинът, по който ги разбирам сега, едва ли щеше да съответства с мисленето и възприятията ми отпреди няколко години. Въвлечена и запленена от историята, се понесох по течението, захласната от очарованието и унесена от трепета на неизказаното. Съветът ми към читателите и зрителите е винаги първо да посегнат към книгата, а не към филма, защото несъответствията в сюжета, могат да ви разочароват, до степен да остане у вас лъжливо усещане за недостойно произведение или подсъзнателна резервираност към определена творба.

Тифани Рецензия: „Закуска в Тифани“ А1 БлогОбичайната закуска на стилната Холи Голайтли (Одри Хепбърн) – пред витрината. Снимка: aworldoffilm.com

В книгата авторът води разговора в първо лице, описва големия град Ню Йорк, в който се нанася в обикновен апартамент, насред шумотевица, противопоставяща се на вътрешното усамотение и тишина, настъпила в душата му. Докато един ден не се появява жена на име Холидей Голайтли (Одри Хепбърн) – името ѝ означава “стъпваща леко”. Тя е не просто необикновена, а изящна, подобна на нимфите, за които сме чели само в книгите и гледали само на голям екран в киносалоните. Образ, живял доскоро и единствено в представите на писателя Пол (Джордж Пеппард), героиня на любовен роман, съществуваща във въображението му, властна, но фина, междувременно пробуждаща неконтролируема страст, примесена с нежно умиление. Тя е 18-годишно безгрижно момиче, което се издържа от приятелствата си с богати мъже. Посещава редовно в затвора Сали Томейто (Алън Рийд), който я използва да предава кодирани послания на замесени с наркотици престъпници. Припечелените пари не я правят щастлива. Героинята се оплита в сложни взаимоотношения, след появата и на ветеринарния лекар от Тексас – Док Голайтли (Бъди Ебсен). Впоследствие Пол научава истината за живота на Холи, бягайки от Ню Йорк, за да осъществи мечтата си да стане актриса.

Холи не съвпада с героичните представи на читателя за идеалната жена, обитаваща средите на светското общество. Тя е непредвидима, изискана, красива, импулсивна, артистична, с две думи образът ѝ крещи: неподражаем стил! Умението ѝ да бъде откровена, но междувременно потайна, точно, когато трябва, оставяйки мнима загадъчност, прави облика ѝ многолик и неповторим.

Тифани Рецензия: „Закуска в Тифани“ А1 БлогАксесоарите за сън с пискюли и до днес се определят като запазена марка за Холи. Снимка: theladyandthecat.tumblr.com

В книгата Холи е call girl (момиче на повикване), а на екрана е силно идеализирана. Във филма поривът ѝ се свежда до това да се омъжи за милионер. Нищо не може да замени посланието, което книгата носи, като памет. То остава и оттеква в съзнанието ви, изплувайки в най-неочакван момент, когато дори не подозирате, че би могло да ви хрумне.

Бляскавият магазин Тифани е отрупан със скъпи бижута, но класата, която Холи притежава, ревностно пази и отстоява, не може да бъде купена с пари. Ще си кажете, че след това описание за героинята парите нямат значение? Е, може би ще ви разочаровам с парадоксалното твърдение, че тя се стреми да води охолен живот, без ограничения, без окови, да притежава скъпи бижута от Тифани, богат мъж и най-вече позиция на дама в обществото, но на първо място оценява свободата си. На фона на незначителната история се появява Холи, която заслепява, дори витрината на Тифани.

Тифани Рецензия: „Закуска в Тифани“ А1 БлогФиналната сцена и целувка под дъжда между Холи и Пол. Снимка: wunderbuzz.co.uk

Кратък роман, но със стойностно послание и палитра от качества и недостатъци на женския характер. Поведението на дамата е неразгадаема енигма, мистерия и предизвикателство. В книгата има ясно поставен проблем и тема, достатъчни за анализиране на повече от 100 страници, колкото е нейният обем. Всяка дума е използвана на точното място и в точното време. Описанията са премерени, доколкото имат отношение за развитието на историята, без излишни лирични отклонения, а вниманието към детайла има отношение за сюжета и характерните особености на героите, надниквайки в едва забележимите кътчета на вътрешния им свят.

Тифани Рецензия: „Закуска в Тифани“ А1 БлогОдри Хепбърн и Джордж Пеппард. Снимка: jyoseph.co

При по-повърхностен поглед над филма, бихте си казали, че това е поредният американски любовен романс, но не се подхлъзвайте по тънкия лед, това е история за характери, мечти, превърнати в цели, и не на последно място – за свободата да избереш как да прекараш живота си.

Отчитам като забележка към филма редицата сюжетни разминавания и несъответствия с романа, затова до голяма степен не ме впечатли (както произведението), дотолкова, доколкото истинският, драматичен финал в книгата бе много по-достоен за екранизация от традиционния холивудски Happy Еnd. Реалистичният завършек би направил адаптираните литературни модели в киното наистина различни и запомнящи се. Холи и Пол продължават своя дълъг път към откриване на щастието, в не дотолкова изяснени посоки.

Ако текстът ви е харесал, посетете Melange.bg за още интересни рецензии на кино продукции.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*