Ценителите на творчеството на Фрида Кало имаха шанса да преживеят произведенията ѝ едновременно чрез големия екран и от страниците на романа на Хейдън Херера, благодарение на фестивала „Синелибри“*.
[divider]Ревю на “Фрида”[/divider]
- Мъдрост назаем от Дъглас Кенеди
- Фрида Кало – от кръв и от злато, на кино и на книга
- Грозната Пенелопе – блестящата Крус
Още по темата
Годината е 1925-а. Зловеща катастрофа оставя Фрида с потрошено тяло и я лишава от възможността да има деца. След дълга терапия и трудно възстановяване, по време на което излива себе си върху платното, 22-годишната Фрида се изправя на крака и посещава признатия вече 43-годишен Диего Ривера за професионално мнение. Той е запленен както от творбите ѝ, така и от нея като жена. Следва бурен и пълен с противоречия брачен живот между „слон и гълъбица“, доказващ, че два остри камъка трудно мелят брашно, но за сметка на това правят всичко със страст.
Фрида Кало (Салма Хайек) и Диего Ривера (Алфред Молина). Снимка: hotflick.net
Фрида, обляна в кръв, но посипана със златен прашец. Тази незабравима сцена от филма, представяща катастрофата, е може би и най-точната картина, описваща живота на тази жена, която и до днес остава пример за различност и независимост. Кръвта като символ на страданието, което търпи през целия си живот – не само заради физическите рани, но и заради отношението на Диего, и златния прашец, с който и до днес я посипват историци, критици и почитатели.
Фрида Кало (Салма Хайек) и Тина Модоти (Ашли Джъд) в страстно танго. Снимка: hotflick.net
Доказателство за различността ѝ е и условието, с което Фрида и Диего стават двойка – да са само „колеги, приятели и другари завинаги“, нищо че веднага след този „обет“ следва първият бурен секс, а после Диего доказва на 100 процента, че може да бъде предан, но не и верен…
„Аз рисувам това, което виждам, а ти – от сърцето си“ пък е най-голямото признание, което Диего оправя към съпругата си, определяна като представител на т. нар. „наивно изкуство“.
Фрида Кало и Салма Хайек. Снимка: indiatimes.in
Салма Хайек прави страховито силна роля в лентата на Джули Теймор. През 1983 г., когато актрисата е на 17, става гореща почитателка на Фрида и без никакви колебания подписва договор. Успехът и признанието не закъсняват. През 2003 г. „Фрида“ получава „Оскар” за музика и за грим, има още номинации за Салма Хайек, за сценография, за костюми, за най-добра оригинална песен. Освен това продукцията има още 17 награди и 29 номинации – сред тях са „Златен глобус” и БАФТА.
*CineLibri е първият по рода си у нас фестивал за филми по книги. Негов организатор е издателство „Колибри“, което от 2-и до 11-и ноември представя в София, Пловдив и Варна селекция от 14 екранизации на литературни произведения. Фестивалът се провежда с подкрепата на Мтел.
