Начо Стригулев е редактор “Технологии” в списание “Мениджър” и трикратен призьор на конкурса Mtel Media Masters. От 1999 година е журналист в областта на науката и технологиите. Преди списание “Mениджър” е работил за различни издания, включително “Дневник”, списание “Обекти” и PC Week. И трите му награди от конкурса са в категория “Печатни медии” – две големи награди през 2012 година и 2014 година, както и приз през 2011 година. След толкова много отличия организаторите на конкурса от фондациите „Център за развитие на медиите“ и „Медийна демокрация“ решиха, че е дошло време Начо да се присъедини към журито на Mtel Media Masters. Този негов ангажимент беше повод да му зададем няколко въпроса:
- За седми път Mtel Media Masters награди най-добрите журналистически материали
- Над 200 души събра церемонията Mtel Media Masters 2016
- Гледайте на живо Mtel Media Masters 2016
- 12 въпроса към Константин Павлов
Още по темата
Пишете за технологии в списание, но дали именно технологиите не донесоха най-голямата заплаха за печатните медии?
Факт е, че през последните години печатните медии в цял свят са в тежък преходен период, наложен до голяма степен от технологиите. Те обаче са не само заплаха, а и възможност. Всичко зависи от това дали една печатна медия ще намери подходящия за нея бизнес модел, който да ѝ позволява да се развива нормално и да поддържа качествено съдържание. Най-важният за една медия фактор е неизменен и не зависи от технологиите. Става дума за качеството на съдържанието. Това е било в сила преди 100 години, валидно е сега, ще бъде факт и след 100 години. Дори, ако тогава получаваме новините си директно с импланти в мозъка.
Може ли бумът на т.нар. нови медии да бъде причина за лошо качество в т.нар. традиционни?
Лошото качество на продукта в една “традиционна медия” може да се дължи само и единствено на въпросната медия. Без уговорки. Новите медии са нещо чудесно, защото изваждат на бял свят повече информация и гледни точки. Това обаче има и своята негативна страна, която се изразява в много по-голям информационен “шум” от некачествено съдържание и откровени фалшификации. Среда, в която често е трудно да се ориентираш. За съжаление, съществува и погрешното мнение, че когато публикуваш нещо, независимо дали е в социална мрежа, блог, подкаст, видео и т.н., ти автоматично и моментално се превръщаш в журналист. Има една тънка, но фундаментална разлика между публичното изказване на мнение и журналистиката. Въпросът е в това дали го правиш в интерес на своята аудитория (с всичко произтичащо от това), или го правиш само, за да удовлетвориш някаква своя лична потребност. Първото е журналистика, независимо дали в “нова” или “традиционна” медия, а другото не е.
Кой е журналистическият материал, който най-много Ви е впечатлил напоследък?
Първо искам да кажа, че за мен като потребител качествената българска журналистика е всекидневие. В смисъл, че редовно прочитам, чувам или виждам нещо, което наистина харесвам. Искам да допълня, че ако човек наистина търси качествена българска журналистика, няма да му е трудно да я намери. Казвайки това, в момента най-свежо в съзнанието ми е едно много дълго и много интересно разследване в The New York Times, което прочетох наскоро. За това какво се случва с хората в Ню-Йорк, които си отиват от този свят сами и непотърсени от никого. Авторът не само описва всички административни и юридически процедури, които следват, но и връща от небитието житейската история на един такъв човек. Страхотна, въздействаща журналистическа работа по тежка тема. И невероятно интересен за четене текст. В България има относителна липса на такава longform журналистика, но не защото няма кой да я прави, при това добре. Причината е в някои особености на българския медиен пазар, включително в липсата на достатъчно търсене на такова съдържание.
