Той е най-четеният американец във Франция, която през 2006 година го удостоява с най-високото си литературно отличие – Кавалер на ордена за литература и изкуство. Книгите му много често са в списъците на бестселърите, преведени са на 16 езика в милиони екземпляри, в над 20 страни по света. Той е Дъглас Кенеди. Той беше тук!
- Мъдрост назаем от Дъглас Кенеди
- Фрида Кало – от кръв и от злато, на кино и на книга
- Грозната Пенелопе – блестящата Крус
- Рецензия: “100-годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”
Още по темата
Като специален гост на първия фестивал „Синелибри“* писателят откри прожекцията на „Живот назаем”, създаден по неговия едноименен бестселър.
„Аз съм от Ню Йорк, а ние там имаме много цинично чувство за хумор.“ С тези думи авторът, носещ една от най-прочутите фамилии в Америка, започна 15-минутното си откровение пред българската публика на „Живот назаем”. Така, по един много елегантен и фин начин, с усмивка, която не слизаше от лицето му, Дъглас Кенеди даде немалко мъдрост назаем, но от сърце, на слушащата го с нескрит интерес аудитория.
„Публикувал съм 12 романа, три от тях са филмирани. Ако някой ми каже, че не е харесал филм по моя книга, го съветвам да прочете книгата отново“, смее се писателят. Допълва, че в „Живот назаем“ всяка минута от филма отговаря на страница от сценария.
“Живот назаем” е алтернативна версия на живота на Дъглас Кенеди. Снимка: boxoffice.bg
„Книгата е завършена през 1996 година, но трябваше да минат още 14 години, за да бъде направен филмът, спомня си той. А след като правата бяха купени, през нея минаха четирима режисьори и петима сценаристи. Аз съм човек, който много обича киното и не обичам да се меся в работата на хората, които го правят. Когато се видях със сценариста, го помолих две неща – да защити духа на книгата и да направи хубав филм. И точно това стана“.
„Започнах да пиша „Живот назаем“, защото започнах да мисля за живота, който бих имал“, признава Кенеди. Радва се, че навремето не е послушал баща си – много консервативен човек, който му повтарял: „Можеш да пишеш през нощта, но стани адвокат“. „Аз обаче знаех, че ако стана адвокат, никога няма да пиша през нощта, а най-вероятно ще започна много да пия“, дава си сметка той.
„Винаги ми е била интересна идеята, че сме обзети от идеята, че не това е животът, за който копнеем“, обобщава Дъглас Кенеди. “Може би всеки мечтае за друг паралелен живот и се пита защо е създал всичко това. Най-вероятно всеки от нас живее в този филм – женен съм, имам деца, трябва да работя през цялото време… Такава е основната идея и на филма, който съм гледал 6 пъти, затова сега отивам на вечеря“.
*Синелибри е първият по рода си у нас фестивал за филми по книги. Негов организатор е издателство „Колибри“, което от 2 до 11 ноември представи в София, Пловдив и Варна селекция от 14 екранизации на литературни произведения. Фестивалът бе подкрепен от Мтел.
Svetla says:
Ok