30-те години еволюция, които родиха Apple Watch

Мария Малцева 3 декември 2015

Още по темата

Вярвате или не, Apple Watch не е нова идея. Половин човешки живот време – толкова е било нужно за създаването на елегантния „умен“ часовник, който някои от нас носят на китката си с лекота, не предполагаща 30 години пот на челата на учените в лабораториите на най-известните технологични фирми. Звучи невероятно, нали?

1982: Pulsar NL C01

Pulsar е марка на Seiko и макар че NL C01 е доста примитивен според днешните стандарти – съхранявал само 24 знака информация – той скоро бива последван от подобрени модели. За всички тях по онова време е характерно, че са проектирани доста амбициозно. Те имат докинг-порт за свързване към термален принтер и слот за касетка за памет. По онова време все още има цяло десетилетие до раждането на Bluetooth, а клетъчните мрежи едва прохождат – първият клетъчен телефон Motorola DynaTAC 8000X струва скромните 3995 долара…

1984: Seiko RC-1000

Seiko’s RC-1000 се синхронизира чрез кабелна връзка и е съвместим с различните видове компютри, достъпни по онова време, включително Apple и Commodore C64. Малко по-късно той ще се прероди в RC-4000, който ще бъде пуснат през 1985г. и който се отървава от пластмасовия облик на RC-1000, заменяйки го с елегантен дизайн, базиран на неръждаема стомана.

1990: Seiko Receptor

Следващата голяма стъпка в умните часовници се случва в началото на последното десетилетие на миналия век, когато се появява Seiko 1990 Receptor – часовник с функцията на пейджър. Това е повратен момент. За първи път умните часовници са свързани по безжичен път с околния свят. Оттук нататък, за да добият смисъл, им трябват няколко други ценни функции, които започват да се появяват в края на 90-те благодарение на – познайте кого? – на Seiko.

1998: Seiko Ruputer

През 1998 се появява моделът Ruputer – революционен умен часовник, защото е повече компютър, отколкото часовник. Той има 16-битов процесор и 128KB RAM памет. Екранът също е забележителен за времето си – цели 102×64 пиксела едноцветен LCD – и не е сензорен, но пък мераклиите за такъв часовник могат да пишат приложения за Ruputer на C!

2000 – IBM WatchPad

В годината на новото хилядолетие дебютира WatchPad – съвместна разработка на IBM и Citizen. Той работи под операционна система Linux.

WatchPad поддържа своята Linux операционна система върху 32-битов ARM процесор с максимална скорост от 74MHz, осем мегабайта RAM памет и (не се смейте, чувам ви!), и 16 мегабайта флаш-памет, заедно с говорител и микрофон. Има едноцветен LCD дисплей и четец за пръстови отпечатъци (нещо, което днес започва да се появява по новите модели телефони). Има и акселератор, който да засича движенията на ръцете на човека, носещ устройството. Разполага дори и с Bluetooth, благодарение на което може да комуникира с компютрите.

IBM си позволява да мечтае за своя WatchPad. Представя си как чрез Bluetooth връзката машинката ще може да се използва за регистрация в хотели, летища или клиники – лесно, просто закачвайки се за безжичната връзка (по това време още няма Wi-Fi), а дори и за „безкасово пазаруване и вечеряне“. IBM си мечтае WatchPad да стане онзи личен асистент, който Apple, Samsung и Google без съмнение предвиждат едва днес за своите умни часовници. „Голямата синя компания“ дори си представя как на това устройство ще могат да се показват персонализирани реклами или предложения за пазаруване, които се базират на покупателната история на притежателя (което се наблюдава в последните 3-4 години у системите за управление на търговски вериги).

За съжаление, въпреки визионерската си разработка, IBM не успява да наложи на пазара своя умен часовник. Навярно е било твърде рано за това (както, впрочем, бе и с идеята на IBM за „комуналния компютинг“, от който тя се отказа, но днес всички го използваме под името „облачен компютинг“).

2003“ Palm Fossil Wrist PDA

През 2003 година нашумялата вече компания Palm изважда на бял свят Fossil Wrist PDA – смарт-часовник със сензорен екран и писалка (стилус), която работи с Palm OS приложения. Има голям за онова време екран с 16 на 160 пиксела, едноцветен, с 8MB памет RAM и 66MHz процесор от Motorola. Синхронизира се с компютър посредством мини-USB или инфрачервен порт, дори поддържа „графити“ – система за разпознаване на почерка. Освен това има няколко „лица“ – дизайни, от които потребителят може да си избере. Разчита на литиево-йонна батерия, която издържа два дена между зарежданията, като се има предвид, че устройството постоянно показва часа. Вградени са и някои базови игри като Blackjack. Все пак, най-вече заради серия проблеми с малкия дисплей, този модел не успява да спечели доверието на потребителите.

2004: Microsoft SPOT

Няма начин голяма компания като Microsoft да не се опита да нагази на пазар, който изглежда перспективен. С мераци да персонализира домашната електроника и ежедневните устройства, фирмата-създател на най-известната операционна система смело създава SPOT – умен часовник, който разчита на MSN мрежата, боравейки с радио-сигнали. SPOT часовниците получават информация като съобщения с новини и метеорологична информация.

През 2008 Microsoft слага край на проекта SPOT в резултат, донякъде, на конкуренцията от по-кадърни производители на часовници, а мрежата на SPOT продължава да действа до началото на 2012.

2009: Samsung S9110 Watch Phone

Microsoft е имала вярна идея, но грешен отговор. Бъдещето на умните часовници се оказва в безжичните връзки, да, но не в радиото, а в Bluetooth. Неуморната битка за умния часовник най-сетне изглежда като че ли блокчетата от пъзела започват да намират местата си. По-читави батерии, сензорни екрани, по-малко консумация на енергия, комуникации на къси разстояния….

В началото на новото десетилетие все повече фирми виждат възможността. Samsung слага началото на най-новата епоха от развитието на умните телефони с модела S9110 Watch Phone (2009). После Sony Ericsson пуска LiveView (2010), зареждат се Allerta InPulse (2010), WIMM One (2011), Motorola Motoactv (2011) и т.н., чак до заявките на Apple с квадратното утройство iPod Nanos (2011).

2013: Samsung Galaxy Gear

Samsung се очертава като голямото име при умните часовници. Компанията е изключително ангажирана с този пазар и пуска Samsung Galaxy Gear през септември 2013 г., а след това още шест устройства от тази серия. Появяват се разновидности като Gear 2 и Gear 2 Neo, които осигуряват ценна комуникация за всички, желаещи да са в течение на всяка новост в електронната си поща и съобщенията на телефона си. После идва и Gear Fit, фитнес-лента с връзка към друго Samsung устройство, и Samsung Gear S, което се основава на платформата Tizen… Samsung също така се пробва и с Android Wear със своя Samsuing Gear Live. И така стигаме до …

2015: Apple Watch

Хитът на умните часовници днес е на Apple.

“Часовникът на Apple не е нито фитнес-лента, нито часовник, нито моден аксесоар, въпреки че има по малко и от трите,“ казва Гарет Дейвис, експерт по носими мобилни устройства в TechRadar. „Трудно е да се определи какво е той в действителност, което означава, че потребителите могат да се затруднят, за да оправдаят покупката си“.

И, като че ли, това е метафора за цялото състояние на пазара на умни часовници в момента – една област, която все още няма ясна цел и е доста аморфна, но това надали ще е така задълго.

Снимка: apple.com