“Снимано със смартфон“, пишат някои фото-ентусиасти, когато споделят в социалните мрежи свои кадри от последните си разходки, а там – пламенни залези, омагьосващи гори, дългокраки красавици – вземат акъла за миг! Отдолу, в коментарните полета, фото-маниаците разпалено търсят дефект, безуспешно. Повечето са единодушни, че не е важно с какво се снима, а е важно „задапаратното устройство“.
- Как да направим скрийншот на различните модели смартфони?
- Как да снимаме със смартфон под вода?
- Как да си направим 360-градусова снимка със смартфон?
- LG G5 на разходка в Тоскана
Още по темата
Изумително е колко много се усъвършенстваха камерите на смартфоните в последно време. Действително човек с фотографско око днес може със смартфон да заснеме кадри, каквито само допреди няколко години бяха по силите на сложните професионални фотоапарати. Ярки цветове, ясни образи, че и куп екстри и приятни ефекти ни въоръжават с практически най-доброто средство за снимки – защото смартфонът е винаги в джоба и винаги под ръка.
Е, има и още едно важно, и то е да знаем какво да правим с тази камера. А това вече опира до някои традиционни фотографски правила, които важат еднакво и за старите лентови фотоапарати, и за високоласните цифрови камери, и за смартфоните (и са били също толкова верни и за първите фото-камери с магнезиеви светкавици и черно платнище отзад).
Снимка: 9to5google.com
Тези прости препоръки са еднакво приложими за всички модели смартфони, без значение дали работят под Android, iPhone, Windows Phone или друг софтуер.
Правило 1: Забравете за цифровото увеличение/приближение
Цифровото увеличение на снимките, което ни създава илюзия за приближение, е примамлива възможност да „пристъпим напред“ към обекта, но разваля качеството на снимката. Да, разваля я.
Има огромна разлика между цифровото приближение и оптическото такова. Разбирането за тази разлика носи обяснението защо цифровото увеличение не е никак добра идея.
Оптичното увеличение работи като телескопа или бинокъла – има набор от лещи с увеличителни свойства, които физически се преместват или отдалечават едни от други. Така те преместват точката на фокуса по-близо или по-далеч. Дигиталното приближение, от друга страна, работи, като удвоява всяка точица от изображението (пиксел). Това е същото като увеличаването на снимка при гледане на екрана на компютъра – дръпнем ли я повечко, отделните пиксели стават по-големи и се превръщат в квадратчета.
По-голямата част от смартфон-камерите нямат лещи. Затова те не могат да създадат добро оптично приближение. Та нали все пак трябва да бъдат достатъчно компактни, за да се побират в задния джоб на панталона! Това изключва възможността за множество механично задвижвани лещи. Иначе казано, всяка промяна на мащаба, което правим със своя смартфон-фотоапарат, си е цифрово увеличение (освен ако не си купим външен обектив за целта). Това само увеличава броя на пикселите. Крайният резултат е нискокачествено изображение.
Отляво виждаме снимката, направена с оптическо увеличение, а отдясно – с цифров „зуум“. Снимка: Creative Commons (CC)
Ако искате да направите качествен кадър, направете всичко възможно да се приближите физически с вашия смартфон близо до обекта на снимката. В повечето случаи има достатъчно възможности – качете се на пейка, протегнете се през перваз, пролазете на колене – неудобствата и жертвите си струват!
Правило 2: Избягвайте светкавицата
Има немалко случаи, когато снимането със светкавица е наложително – снимаме хора, обстановката е сумрачна, а може би има светлини зад гърба на този, когото трябва да изтипосаме. Тогава светкавицата е неизбежна. Като оставим това, обаче, използването й трябва да се избягва като чума.
Вградената светкавица обикновено хвърля твърде много светлина върху най-близкия обект. В резултат на това се получава преекспониран преден план – близките предмети са свръхосветени – и в същото време тъмен заден план. На всичкото отгоре се получават неприятни сенки. Те се отпечатват зад обекта на снимката – сянката на самия човек върху стената зад него е огромно тъмно петно, което може да изглежда грозно, а понякога създава направо гротескни ефекти.
Оставяме настрана примигванията на хората при святкането на светкавиците, което поражда „заспали“ кадри, както и ефекта на червените очи, свързан с широко отворените зеници на хората.
Доколкото е възможно, потърсете „външен“ източник на светлина за снимката си. Ако в стаята има прозорец, направете снимки в близост до него. Нощни лампи и лампиони също могат да влязат в действие. Огледайте се – много е вероятно наоколо да има източник на светлина, който може да „замести“ светкавицата.
