Във вторник вечер столичният хотел „Радисън“ отвори врати за една много специална вечеря. Вместо да се окъпе в коледни светлини, балната зала на хотела угасна. А над 70 души сложиха тъмни превръзки на очите, за да се хранят в пълен мрак, като симулират слепота.
Повод за това стана традиционната годишна Вечеря на тъмно, организирана от Мтел и фондация “Очи на четири лапи“. Петима незрящи и техните кучета водачи бяха специалните гости на вечерта. С тях бяха и инструктурите от единственото училище за кучета водачи у нас, които не пестят време и усилия, за да обучават четириногите помощници.
Мтел подкрепя фондация „Очи на четири лапи“ от 2003 година. До днес са обучени 56 кучета водачи, които организацията е предала на незрящи. През годините служителите на телекома са участвали в различни инициативи в помощ на фондацията. Част от тях са и редовни дарители по ведомост – всеки месец отделят от месечното си възнаграждение определена сума за каузата на „Очи на четири лапи“. Затова и те бяха сред гостите на вечерята.
Как подобно куче променя живота на своите собственици? Как превръща белязаните със стереотипи незрящи хора в пълноценни професионалисти, студенти, ученици?
За това разказва най-младият ползвател на куче водач у нас – 18-годишната Калина от София, в своето есе за кучето Карма.
[divider]Моята Карма [/divider]
Няма слепота, светлината е навсякъде в нас, около нас. Тя е в усещането, че не си сам и в същото време си самостоятелен и пълноценен. Тя може да се пипне – тая светлинка. Тя обикаля наоколо на четири лапи и весело размахва опашка. И има ли тогава незрящи хора, ако светлината може да ги поведе?
Но какво ли е това загадъчно нещо? Аз го нарекох “светлина”, други му казват “приятел”, а то всъщност е служебно куче, куче водач. От тия, дето могат да променят животи само с присъствието си. Моето скромно наблюдение е, че за да бъде приет един незрящ човек в обществото наравно с останалите, той трябва да има равностойни умения и знания, да търси и да намира алтернативи, да гледа положително и с усмивка към света. С две думи, да не се предава и да се усъвършенства постоянно. Предразсъдъците и бариерите, които сами си поставяме, често са единственият проблем пред нормалното общуване. Казвам го като човек, който учи в масово училище и се среща с произтичащите от този факт емоции ежедневно. Признавам, че не ми беше лесно допреди да дотича светлината в живота ми. Станах свидетел как от раз всичко се промени и то все в положителна посока.
Бях пети клас, когато загубих напълно зрение, и бях най-щастливият човек на света. Наистина. Знаех, че при такова стечение на обстоятелствата след време ще имам право на куче водач и оттогава тази мисъл ме водеше неизменно напред. Годините минаваха в чакане да дойде моментът, а аз не спирах да мисля за този ден, наблюдавайки отстрани с трепет всички радости и трудности, през които преминаваше училището за кучета водачи. Не го казвах открито, но мечтаех един ден да съм част от семейството. И този ден дойде.
Бях на седемнайсет години, когато в живота ми дотича Карма-Мтел, размахала игриво опашката си, и за няколко кратки мига успя да промени всичко. Изведнъж улиците станаха по-равни, дупките по-малко, градът по-достъпен, а планината – необятна. От съжалителни, коментарите на хората по улицата се превърнаха в радостни възклицания, пълни с положителност и усмивки. Бариерите в училище, които ме обричаха на месеци самота, почти изчезнаха. И как няма – с този красив ретрийвър до мен!
Научих едни от най-важните уроци именно от нея и от времето, прекарано заедно – живей простичко, радвай се на малкото и се стреми към голямото, подхождай отговорно и дисциплинирано към всеки аспект от живота си… И най-важното: помни, че няма невъзможни неща!
Карма прави много повече от това просто да ме заведе от точка “А” до точка “Б” – тя ми дава увереността, че не съм сама, че мога, че всичко ще е наред. Във всяка свободна минута, която прекарваме сред българските гори, се доверявам изцяло на нея и на естествената си ориентация. Вървели сме с километри само двете и винаги сме се връщали безпогрешно. Това същество не се интересува дали вали, дали е време за вечеря или е среднощ – стига да я викна, просто става и тръгва, без да я увещавам. Дори и не споменавам колко пъти ме е спасявала от падания, непредвидими автомобили и така нататък. Ние сме едно цяло. Защото, когато не знам накъде е верния път сред гората, когато имам лоши дни, когато поискам да вървя с километри, когато ми се играе или когато просто имам нужда от подкрепа, тя е там… Винаги… Моята Карма… И аз благодаря на всички Ви за това. Защото без Вас, без Вашата подкрепа и безусловна доброта, нищо от това нямаше да е възможно.
Светът е едно прекрасно място, стига да се адаптираш в него. А ние успяваме. Успяваме да водим активен начин на живот и да общуваме без страхове и без предразсъдъци. Не само аз и Карма, а всички незрящи с техните водачи. Благодарение именно на нашите всеотдайни и предани кучета. Не, те не са просто “очи на четири лапи”, те са много повече – приятели, помощници, едно цяло с нас. Всеки, който има куче, знае каква безрезервна, безгранична любов и преданост дават тези невероятни същества. Една въртяща се опашка е способна да разсее и пропъди всички лоши мисли и изживявания от деня. А ние, незрящите, имаме щастието и привилегията да сме с кучетата си ежедневно и ежечасно – независимо къде сме, те са винаги с нас. Е, не е ли това късмет!
Колкото и странно да звучи, фактът, че не виждам, има своите немалко прекрасни страни. Все пак, ако това не беше така, сега нямаше да съм тук, сигурно нямаше да познавам всички тези уникални хора от “Очи на четири лапи” и със сигурност нямаше да бъда с моята невероятна и енергична Карма-Мтел. Нищо, в крайна сметка, не е само черно, нито само бяло.
Още преди да срещна Карма знаех, че училището за кучета водачи не е просто поредната организация – това е едно голямо семейство. Семейство, в което има място за всички ни – кучета, инструктори, дарители, доброволци, приемни семейства, ползватели и още безчет добри хора, повярвали в идеята за свобода и равенство. Всички Вие, които сте ни подкрепяли през годините, които ще го правите и в бъдеще, сте част от нашето семейство. Днес вече има над петдесет работещи двойки по българските улици и планини, благодарение на Вас. Днес над петдесет незрящи хора познават свободата, дружбата, предаността и безусловната любов, отново благодарение на Вас. Днес всички тези хора вярват в себе си и тестват границите на възможностите си, достигайки непознати житейски върхове. Защото има хора като Вас, които не просто повярваха, а приеха идеята в сърцата си и отвориха широко очи.
Рядко забелязваме енергията, която всяка крачка напред ни носи. Единственият въпрос, който си струва да си зададем, не е дали можем да постигнем мечтите и целите си, а как да го направим. В навечерието на коледните празници, аз благодаря безкрайно на всички, които са до нас и ни дават своята безусловна подкрепа, доброта, енергия и сила. Знайте, доброто винаги се връща умножено. Благодаря, че чрез общите усилия на цялото семейство, обединено от идеята за равенство и светлина, аз и още над петдесет човека имаме възможността да водим активен, свободен, ползотворен начин на живот. И знайте, че докато вечеряме на тъмно, светлината свързва всички ни!
[divider]Галерия[/divider]