Режисьорът на видеото „Да работиш в Мтел” Иво Сеферов разказва за идеята на клипа и за горещите свалки по време на снимките му.
Иво Сеферов от продуцентската къща Creative Studio е снимал много видеа за Мтел. Цялата кампания за тарифните планове Мтел Трансфер, например, или клиповете за X Factor. Но да направи „Да работиш в Мтел…” е било наистина специална задача за него.
Видеото, заснето тази есен, е вирален хит. Вече е гледано над 12 хил. пъти в YouTube и още много повече в сайта jobs.bg. Донякъде то е вътрешно – най-малкото, защото актьори в него са само и единствено служители на Мтел. Но именно чрез jobs.bg то става и инструмент за привличане на нови служители за компанията.
Сюжетната линия е заета от популярните графични чартове във Facebook. „Какво мислят родителите ти за твоята работа?” пренася зрителите в корпоративен свят, в който човеци-машини тракат зомбирано по клавиатурите, а „Какво мисли половинката ти за твоята работа?” пресъздава горещ флирт между колеги. В крайна сметка обаче е представена и реалността – удобната работна атмосфера, социалните придобивки, динамиката на работата.
Идеята за този формат идва от рекламната агенция, като всички визуални решения идват от Иво Сеферов. „На базата на сценария, който имах, добавих елементи, които да направят видеото по-модерно”, казва Иво. От него са джагите, Playstation-а или „една мацка, която влиза във виртуалната реалност”, както той самият описва един от кадрите.
„Подобни корпоративни видеа най-често са репортажни, телевизионерски, но аз реших да разчупим формата, казва Иво. В случая идеята беше толкова готина, че исках да изглежда като реклама, като истински филм”.
Двуминутното видео е заснето за един ден в сградата на „Кукуш”, като преди това е проведен и кастинг за служителите, които да участват в него. Когато питаме Иво дали по време на снимките се е случило нещо интересно, той първо отговаря, че ще си помисли. После в рамките на секунда реагира – „ама как, естествено, че се случи нещо интересно”. „В сцените на така наречените свалки, те в един момент си станаха истински. Колегите взеха бая да се закачат”.
Но може и това да е било отлична актьорска игра. Иво казва, че е много впечатлен от колегите-актьори. „Бяха супер добри. Бях изненадан, защото нито един от тях нямаше никакъв опит, дори не бяха ходили по масовки. Въпреки това бяха много освободени и се представиха отлично”.
Самата идея във видеото да не участват актьори, а колеги от Мтел, е с цел клипът да е максимално автентичен. „Според нас така във видеото играха хора, които играят себе си, а не такива, които се въплъщават в роли”, обяснява Иво Сеферов. В кастинга той дава задачи на колегите да вземат участие в поне по две сцени. „Още тогава се видя кои са служителите на Мтел, които ще вземат главните роли. Беше пределно ясно – те го доказват и във видеото”.
Самите снимки, според него, са били трудни, защото само в рамките на ден се заснемат много сцени и различни гледни точки. Предимството е, че всичко е снимано на една локация. Сцената в кафето и тази с джагите е предизвикателство – защото трябва да изглеждат все едно са снимани на различни места. Но екипът на Creative Studio се справя и с тази задача.
Постпродукцията не е сложна, но Иво подчертава, че играе с цветовете, за да отговарят на изискванията и да подсилват усещането за времето и състоянието на актьорите. Той дава пример с първата сцена в офиса. „В нея трябваше да създадем усещането на матрицата – хората в нея са роботи, казва Иво.
Използвахме 
широк обектив, която да създаде усещането на охранителна камера”.„В сцената, в която връщаме времето назад със старите телефони и плетките, пък изкривихме цветовете, в картината има зърно, за да изглежда като вехта лента”, добавя той. Съвременните сцени пък по негови думи са „излъскани”. За кадъра във фоайето на „Кукуш” пък е използван супер широк обектив, който го превръща в огромна зала. „Това е първият кадър във видеото – в него всичко изглежда гигантско”, казва Иво.
Именно такива кинематографски тикове правят от видеото хит. „Това не е неочаквано за мен, защото самата идея е да бъде кинофилм, а не обикновен репортаж”, завършва Иво.
А ето как изглежда и резултатът:
