В седмицата на любовта ни се искаше да поговорим за телефоните, които са променили живота ни. Или по-скоро за историите за любов, в които телефонът има роля. И да му се обясним. Да му покажем, че независимо дали ролята му е главна, или поддържаща, независимо дали е стар и уморен, или модерен и енергичен, независимо дали е черно-бял, или цветен: той все ще се забърква с нас, ще ни свързва и разделя, ще ни обърква и подрежда, превърнал се по наше желание и с наше участие във вечния трети във всяка любовна история.
- Технологични подаръци за влюбени
- #ЗатоваОбичам
Още по темата
Следва една такава история – много поетична и телефонична, написана специално за нашия блог от Гери Турийска. А както знаете, тя умее да придава мелодия на думите. И обратно – да облича мелодиите в думи. Гери е артист. Виждали сме я в безкрайно много роли – на писател, поет, автор на текстове за песни, радиоводещ, певица… Роли, които все ѝ отиват. Гери е и създател на “Пощенска кутия за приказки” – литературното събитие, което цяла София чака с нетърпение всеки път, и за което често трудно си намираш билет. Можем да се похвалим, че ние имахме своето специално издание, част от “Пощенска кутия за приказки”, на което представихме книгата “Преплетени линии”. За него може да прочете повече тук, а сега нека да се потопим в една приказка за любовта.
[divider]Телефон все ни свързва, телефон ни дели*[/divider]
90-те.
Обвързани с кабела предшестващ Свободата.
Свободата на ръцете, на съобщенията отвъд sms-ите,
преди да се изгубим в превода на смайлитата в месинджърите.
През 90-те, гаджето ми звънеше със същия рингтон по шайбата,
с какъвто звънеше и баба ми,
за да ми каже, че лалетата са цъфнали и че трябва да дойда да ги видя.
Всъщност искаше да отида да видя нея,
а тя беше различна, когато лалетата цъфтяха на село.
Романтиката беше в “Ти затвори”, “Не, ти затвори”
и “Айде, вече да си лягаме, че ми изтръпна ухото”.
Колко лесно беше всичко,
когато имаше само Едно.
Само желанието за свързване.
Самото желание.
Сега е друг вид Лесно. Харесва ми.
Знам къде си– натиснали сме си “Място” на смартфоните
и всеки път, когато ми залипсваш,
мога да видя дали вече не паркираш пред блока.
Чакам те, но знам кога точно ще дойдеш,
ако самият Живот не реши да те забави към мен.
Не говорим с часове, защото вече няма нужда-
вече мога да ти пиша във Вайбър поезията,
която преди се налагаше да търсиш между думите ми в 4 сутринта.
Имаме безплатни минути, външна памет, виртуално пространство,
да архивират вместо нас имането и нямането на любовта ни.
Телефонни истории- много.
Знам за измами, за неочаквани срещи,
за изгубени и намерени вещи,
за “Защо не пише, виждам, че е прочел”
и за “Леле, аз май снощи му писах sms-и”.
Нашата е от най-красивите.
Моментът, в който ти казах “Да” е завинаги с мен.
Нося го в джоба си, под формата на някакви си 100mb.
Имам цяла “Галерия” да разкаже как точно си ме превзел
и по дати, по минути даже, колко точно ти е отнело.
Имам “Облак”, който да пази изписаното, изсниманото, изпитаното,
когато телефонът ми вече не може да побере,
тази така или иначе несъбираема в никаква кутийка Любов.
Ако и вие искате да ни споделите подобна история, може да го направите в коментарите отдолу или в нашата Facebook страница.
*В заглавието е използвана част от текста на песента “Телефонна любов” на Васил Найденов.
Боряна Чафадарова says:
#ЗатоваОбичам Nokia 7070 prism. Не беше първият ми телефон. Напротив. непосредствено него набързо бях видяла сметката на първият ми “умен” телефон. Нагласата ми към него първоначално беше доста негативна, беше като крачка назад. Уви, дори и към този момент си спомням за него с усмивка. Напомня ми за него. Всъщност го притежавах толкова дълго, колкото продължиха нашите срещи. Любов колкото живота на един телефон.. В такива моменти се замислям за това, колко е иронично, че телефоните стават все по нетрайни, все по-бързо се изтощават, губят батерия. Малко като хората, губещи желание за любов. Този обаче ми остана любим. Всеки път, когато видех малката розова лампичка да свети, аз знаех че е от него. Обожавах да се будя и да виждам, че ми е писал SMS ” Добро утро.”, “Обичам те”, “Прекрасен ден”.Първата и последната мисъл бяха насочени към тази розова светлина и успяваха да ме пренесат при него, където и да бях.
Павлина Георгиева Георгиева says:
Най-важното нещо в развитите страни е информацията. Не си виждам живота без телефон .
Нели Балабанова says:
Бях на работа далеч от България,сама и с телефон,който се развали още на първия месец от престоя ми там. Дните без телефон никога няма да ги забравя!Нямах връзка с близките ми,с никого!Нямаше и как да отида да си купя,бях много далеч от магазини и ми беше невъзможно да отсъствам от работа.И изобщо това,което преживях няколко дена,без никаква връзка с децата ми,роднините и приятели,беше просто някакъв кошмар!Тогава се намериха добри хора,непознати,но с добри сърца,които разбраха болката ми и ми подариха Нокия,най обикновена,с фенерче.Мисля,че беше модел NOKIA 100.Е,#ЗатоваОбичам този телефон!Той ми върна връзката с близките ми хора,достатъчно ми беше да ги чуя,че са добре,за да съм спокойна.Никога няма да забравя този телефон и радостта,която ми донесе!
Биляна Миладинова says:
#ЗатоваОбичам Lenovo VIBE P1m <3 <3
Телефонът променил живота ми е: Lenovo VIBE P1m
Много удобен, много бърз, батерия безкрай. Камерите са супер. Много лесно влизам навсякъде където пожелая, мога да чатя с всеки, който поискам и е супер ;33
Мирослава Дудолова says:
#ЗатоваОбичам Никога няма да забравя първия си мобилен апарат Моторола, тогава бях едва на 16 г. и работих упорито цяло лято, за да си го купя. Сега децата на 2-3 г. имат таблети и телефони и за тях това е нещо нормално, но за мен през далечната 2003 г. си беше истинско изживяване, че имам собствен джи ес ем и колкото и малко функции да имаше, тогава се чувствах истински хакер. Постоянно го “човърках” и тъй като в онези времена бяхме на ваучери, няма да забравя как постоянно си прозвънявахме с моите приятелки и играехме на “змията”. Стана ми много носталгично, когато си припомня 🙂
Христов says:
#ЗатоваОбичам Nokia 6310i ! Не е първият ми телефон,но е първият ми телефон,който донесе най-голямата ми и истинска любов в живота ми. От тези любови,които оставят следа в душата и сърцето ти,от тези,които никога не търсиш,а когато те връхлетят не даваш,не искаш и не пускаш да си отидат. Или не-не правиш нищо,или пък каквото и да направиш-пак не те напуска. Пълна обърквация 🙂 Беше преди 9 години вече. На шега влязох с него в wap-чата на Мтел. Останах разочарован. Не бях свикнал дотогава на тези ‘чат-простотии’,каквито ги смятах тези чатове тогава. Никога повече-си казах тогава. И така 7-8 дена почти бях забравил за него. Докато една вечер от тъпня влязох пак. Тогава беше фраш от народ там. Поне 100 човека в най-известните чат-стаи. Само стоях,четях и не пишех нищо. Докато един nickname с женски профил ми се наби в очите с чувството за хумор,проницателност и интуитивност. И се включих. Заговорих я. Обърна ми внимание. И…се започна 🙂 Започна онова,което и днес,9 години по-късно отново кара пеперудите в стомаха ми да пърхат. Всеки ден,всяка нощ мислите ми бяха само в един nickname-загадъчното,весело и забавно момиче от чата. Всекидневни и еженощни чат-срещи в блога,в стаите. Мания! 🙂 Размяна на телефони,2-3 срещи на живо,върховно изживяни моменти,никаква умора и никакво омръзване. 7 години общуване с нея и същият този захлас,интерес и нетърпение както през онази юлска вечер на 2007-ма година,когато я забелязах! Но,времето си казва своето и слага своя грозен отпечатък на всичко хубаво,което годините не заличиха. Еена глупост и…преди повече от една година приказката свърши. Но старата,сива и изпожулена нокия още чака сигнала за смс или прозвъняване от нея. Чакам и аз заедно с нея. Защото знам,че и двамата още помним,знаем и искаме-онова,за което не 9,а 90 години няма да са нужни. Ето защо #Обожавам моята Nokia 6310i и колкото и телефона да сменя докато съм жив, точно този ще бъде винаги на шкафчето до мен! 🙂 Честит празник на любовта на всички и не я търсете-рано или късно голямата сама някой или нещо ще я доведе при вас. И само тогава тя ще е истинска 🙂
Татяна Кирилова says:
#ЗатоваОбичам
Телефонът, променил живота ми, не е първият ми телефон (Siemens A50, през далечната 2002г.), а смартфона. Все още съм с първия си смартфон HUAWEI G6-U10. Промени живота ми с това, че вече не използвам СМС-и, а директно пиша съобщения по фейсбук или вайбър; вайбърът измести изцяло скайпа, който пречеше на нормалната работа на персоналния ми компютър. Преди това използвах фотоапарат, от който свалях снимките с кабел доста тромово, тъй като не винаги правише връзка, а сега директно си снимам с телефона и ги публикувам директно от него, без да е нужно да ги свалям. Най-голямото предимство си е интернета. Ако имам работа в интернет за една-две минути, влизам през телефона, защото ако включа компютъра едно, че много бръмчи, и второ- загрява 5 минути. Преди смартфона използвах таблет, но може би самият таблет беше много бавен и ме изнервяше. Смартфонът си е перфектен!
Бранимира Георгиева says:
Телефона от който всеки има вужда-с отличен дизйн, параметри като цяло отличен телефон
Емил Кехайов says:
Е, чак живота не, но определено много улесни работата ми и това е HUAWEI Y300, това беше първият ми “умен” телефон и благодарение на функциите си той ми позволява да комуникирам през интернет навсякъде и ми спести неудобството да нося лаптопа постоянно със себе си. Той реално превърна преносимия ми компютър в настолен wink emoticon защото отпадна необходимостта да го нося #ЗатоваОбичам