Баба Марта е сред българските символи с безспорен знак за автентичност, нищо че най-популярните песни, при това писани за деца, я описват по доста странен начин. Тя е подложена на стрес старица („Баба Марта бързала, мартеници вързала…“), изнервена от живота („Баба Марта сърдита кукуряка попита…“) и на всичкото отгоре – суетна („Баба Марта се накичи със минзухар и кокиче…“). И целта на това въведение не е да дискредитира клетата предвестница на пролетта, а да покаже контекста, в който я поставят най-съвременните ѝ интерпретатори. Защото баба Марта и нейният основен продукт – мартеницата, заслужава съвсем друго отношение – в унисон със славната ѝ лична история, която далеч не е само българска, нито дори балканска.
Знаете ли, че най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е открито върху голям скален барелеф от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран. Изображението е с 420 години по-старо от Първата българска държава. На фриз, представящ сцена от пленяването на император Валериан от върховния жрец Шапур Велики, забелязваме как жрецът е окичил гърдите си с мартеница, която има характерната форма на българската мартеница.
На този Сасанидски фриз виждаме най-ранното изображение на човек с мартеница – върховният жрец на Сасанидския император Шапур Велики. Снимка: avitohol1.blog.bg
Оказва се, че в Иран също имат мартеници, като белият конец символизира мир и спокойствие, а червеният – здраве и щастие. В наши дни обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както е у нас и каквото е изображението върху гърдите на Шапур Велики.
В Северна Индия мартениците се връзват на ръцете съгласно хиндуисткия обичай Ракша Бандхан, който е в деня на пълнолунието на месец шраван (23 юли – 22 август). Тогава сестрите връзват на ръцете на своите братя жълто-червени или бяло-червени усукани свещени въженца, наречени Ракха. Те имат задачата да защитят братята от злите сили. Братята, от своя страна, правят подаръци на своите сестри, обещавайки до края на живота си да ги защитават и покровителстват. Интересното в случая, е че този обичай се правил не само между братя и сестри, а и когато жена искала защита от някой мъж, който можело дори да не е от хиндуиската вяра. В буквален превод Ракша Бандхан означава „обвързване за защита“, като основата на обичая е молбата за това по-силният да защити по-слабия от всякакви злини.
Празнична индийска украса за ръце на която се виждат мартеници. Снимка: bulgaria-is-alive.com
И още нещо много любопитно – освен в България и Индия, връзването на червен конец против уроки съществува и във философско-мистичното учение Кабала, като вероятно там то е заето от религията на Маговете или от предхождащите юдаизма месопотамски вярвания, разпространени както на североизток към индо-иранците, така и на запад към Средиземно море.
За ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли има свидетелства от античността в Мала Азия, Египет и Близкия Изток. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният син (Слънцето, отвъдния живот, вечността).
Иначе в наши дни мартеници носят почти всички на и около Балканския полуостров, и в една част от днешна Украйна, но пренасяйки традицията от България. В съседна Румъния и Молдова мартеницата се нарича мърцишор, в Западните покрайнини и Македония е мартинка, в Северна Гърция – марти, а в областите Голо Бърдо и Преспа в Албания – моняк.
Румънците връзват на ръцете си мартеници само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция също връзват само на ръцете на децата, за разлика от България, където слагаме мартеници на всички живи същества, както и на млади дървета.
В крайна сметка, където и да търсим първоизточника на тази традиция по света, мартеници има навсякъде, където има българи. А почти всеки българин има близки и роднини, пръснати по всички части на земното кълбо и превърнали се в емисари на Пижо и Пенда.
Важното е традицията да продължи, затова днес Баба Марта реши да посети нашите офиси. Ако имате късмет, може и вие да я срещнете 🙂
[divider]Баба Марта на гости в Мтел[/divider]
