Ако винаги сте смятали, че Нова година е най-натовареният ден в мрежата на Мтел, то грешите. Коледа и Великден също не са. Денят, в който най-много се говори в мрежата на Мтел, е именно днес: 8 март, Международен ден на жената.
Броят на обажданията днес е с около 30% по-висок от средното за обичаен ден през годината. Всъщност, 8 март е значително по-натоварен дори от 1 януари. Това се получава, защото на Нова година повечето хора се поздравяват вкупом около полунощ, но след това и на другия ден рядко се сещат за телефоните си – някои, защото танцуват до зори и спят през деня, а други, защото имат тежък махмурлук.
При потреблението на мобилен интернет ситуацията е различна. Най-натовареният ден там винаги е вторият ден от почивните дни около Коледа. Най-често това се пада 25-и или 26-и декември.
Но да се върнем на 8 март. Защо хората си звънят най-много на този ден? Тъй като и ние нямаме конкретен отговор, решихме да попитаме психотерапевта и писател Мадлен Алгафари. Ето нашия разговор с нея за жените, майките и отношението на българския мъж към тях.
[divider]Интервю[/divider]
Според Мадлен Алгафари мъжете всеки ден трябва да бъдат кавалери
Оказва се, че 8 март е най-натовареният ден в мрежата на Мтел. Тогава трафикът направо полудява. Много искахме един психолог да ни обясни този феномен. Как си обяснявате тази активност, госпожо Алгафари?
Това и мен много ме изненадва. Даже повече и от Коледа?
Да. Повече и от 14 февруари, дори.
Това не е нито някакъв духовен, религиозен, традиционен празник. Но 8 март е чисто човешки празник, свързан с майката, с жената. Освен това, българинът си живее в култ към майката и един такъв повод е задължителен да се демонстрира уважението и любовта към нея. Изява на скрития матирархат, който царува в България.
Стефан Цанев казва “Животът, това са две жени”. Вероятно има предвид майката и любимата. Този празник и свръхактивността в мрежата не подсказват ли, че за българина животът е повече от две жени?
Да, българинът може да има много жени (смее се), но говоря за това, че за разлика от много други нации, българинът много по-трудно къса пъпната връв с майка си, което вече е повод за разговор по друга моя, много професионална тема – неумението на мъжа да се откъсне от мама. Мамините синчета наводниха света, планетата.
Е, това означава, че не само в България сме на “мама момчето”.
Не, но по нашите ширини това е особено силно изразено. Майчината любов е в излишък. Има една книга на Анатолий Некрасов – “Оковите на майчината любов”, която сякаш е писана за българската майка и възпитанието на българското момче. Неслучайно в кабинетите на моите колеги и в моя е пълно с такива случаи – на хора, които са в зряла възраст, а още не могат да се откъснат от пъпната връв, от опеката на майката. Много от майките пък не са осъзнати и се бъркат в живота на децата си. Но все пак си е 8 март – празник е и всички трябва да изразят своята любов.
Вие празнувате ли 8 март?
Събираме се със съседите, но не мисля, че трябва да има специален ден за жената. Ако един мъж е кавалер, е хубаво всеки ден да бъде кавалер и да тачи жена си. Но нека да дефинираме това понятие “тачи”. От случаите, които имам, от изповедите, които слушам, се оказва, че има мъже, които обичат жените си, но трудно уважават жените си. Има голяма разлика между тези две неща.
Вие какво бихте ги посъветвала, как да постъпят?
Първо да се вгледат в себе си. Ако мъжкото в тях е смачкано, няма как да бъдат мъжествени в живота. Ако някоя такава майка – квачка или орлица – го е обсебила, трудно може да се очаква нормално отношение към друга жена. Много често те дори се държат силово вместо да са силни.
Мислите ли, че 8 март е вид индулгенция, която мъжете си купуват с букет цветя? Да се отсрамиш, един вид.
Е, има всякакъв вид мъже. Някои може и така да го възприемат, понеже нехаят за жената до себе си и цяла година лежат на канапето пред телевизора като бейове. Има други мъже, които използват 8 март като пореден повод да направят красива изненада на любимата си.
Можете ли да посочите три грешки, които българският мъж допуска към жената?
Донякъде патриархалното е нещо много хубаво, но често е разбирано криво и крайно като, например, да търсиш в жената до себе си майката, а не партньорката. Да очакваш от нея да те осиновява, дундурка и обгрижва, но в крайна сметка в днешно време и жената работи навън, активна е в обществото. Онази средновековната полярност на двата пола не е необходима вече, защото освен всичко се създадоха изкуствените средства за комфорт – имаме си ток, покрив над главата, съдомиялни машини, перални, сушилни, супермаркети, квартални магазинчета, поръчки по телефона. Тук не е нужно жената да пази пещерата, докато мъжът гони мамутите. Когато има повече равнопоставеност на половете, както е днес, онези времена липсват на българския мъж. Много голям процент от тях смятат, че у дома е чисто женска територия и трудно се престрашват да помагат.
Другата грешка, за която говорехме, е неспособността да се откъсне от майката. Не говоря да спре да обича майка си, защото това е най-малкото недопустимо. Хубаво е да бъде благодарен и обичащ майка си цял живот, но не и да бъде зависим от нея. Вече партньорката му е на първо място.
И третата грешка е неспособността да прави разлика между сила и силовост.
Каква е разликата?
Силният мъж може дори да се разплаче, няма проблеми с женското начало в себе си и няма нужда да се прави на карикатурен мачо, който да избива комплекси заради неслучилата му се истинска мъжественост. Силовостта е демонстрация на доминация на всяка цена.
Бихте ли казала специално за празника една кратка притча от вашия приятел Хорхе Букай?
Връзката е едно трикрако столче – любов, доверие и свобода. Ако един стол е четирикрак и му махнеш единия крак, все ще стои, но ако е трикрак и махнеш единия, всичко се срива. Ако не са налице любов, доверие и свобода в една връзка, тя е болна.
Методи Андонов says:
Интересно и нещо ново