Въпреки многобройните спорове дали Осми март е празник, който принадлежи на друго време, и дали не е обидно дамите да бъдат почитани само веднъж в годината, на този ден едва ли някой пропуска да избере десетте цифри, записани в телефона като „мама“.
Затова по повод утрешния празник искаме да ви разкажем за една жена, която четири пъти печели титлата “майка”, като доказва, че притежанието й се простира извън биологията и гените, че се печели с любов, грижа и всеотдайност.
- На добър час, випуск 2016!
- Първата приемна майка у нас Кина Рашева: Да отгледаш добър човек е най-важната мисия
Още по темата
Тази жена е 74-годишната Кина Рашева от пловдивското село Куртово Конаре. Преди 16 години пенсионираната вече лекарка отваря сърцето си за дете в беда и така става първата приемна майка у нас. Историята започнала като много от тези на други приемни родители – с посещение в дом. По Коледа Кина отишла в пловдивското сиропиталище „Рада Киркович“, за да прочете свое стихотворение, посветено на децата. Погледите на всички малчугани останали в сърцето й, но най-дълбоко я трогнала тъгата, която видяла в очите на 9-годишния Мариян. Кина и нейният съпуг Атанас предложили да вземат момченцето у дома за лятото. „Някои от децата имаха лели, баби, които, макар и рядко, ги вземаха при себе си. Само Мариян никога не беше вземан от никого. Сърцето ми се сви и поисках да прибера него“, разказва първата приемна майка. Малкият бързо свикнал с новото семейство и се привързал към тях. Един ден, когато краят на ваканцията приближил, Мариян прегърнал Кина и казал, че ако го върне в дома, ще се самоубие. Объркана, жената веднага позвънила на директорката на „Рада Киркович“. Тя реагирала свткавично: още на другия ден пристигнала в Куртово Конаре заедно със социални работници и за първи път обяснила на Кина какво е приемната грижа. „В онези години това беше само проект на английска неправителствена организация, не беше въобще познато в България“, връща лентата назад лекарката.
[divider]Бедно, но с обич[/divider]
Поверили им детето, въпреки че семейството не е богато. Мариян бил щастлив, защото имал телевизор, двор с цветя и животни. Завършил училище с отличие, а след това продължил да учи в Пловдивската духовна семинария. Момчето е талантливо, пее хубаво и свири на пиано. Сега не работи по специалността си: опитва си късмета като общ работник в Англия, чувства се добре и често се чува с Кина и Атанас, които нарича “майка” и “татко”. Редовно им изпраща пари – да добавят някой лев към пенсиите, с които иначе трудно се живее.
„Животът ми е бил като одисея“, усмихва се Кина, която не подозирала, че след Мариян и е отредено да спаси живота на още няколко хлапета. Втора била Петя. Когато я довели в дома на лекарката и съпруга й, тя била почти безжизнена и с установено умствено изоставане. С грижа и любов успели да я вдигнат на крака. Момиченцето тръгнало на училище, успокоило се. Кина положила огромни усилия да я обучава у дома, за да навакса изпуснатото учебно съдържание. Седели с часове над уроците, благодарение на което Петя успяла да завърши гимназия. Атанас, който на младини ръководел движението на ЖП гарата в Куртово Конаре, е сръчен с шевната машина и лично се заел да изработи дрехи за момиченцето, което дошло у тях само с една лятна рокличка на гърба си. Днес Петя е омъжена в недалечно село, а млади и стари все още се виждат по празници.
[divider]Отворена врата[/divider]
Въпреки че Кина и Атанас Рашеви са вече на години, домът им продължава да е отворен за деца и младежи в беда. Макар да не получава парична помощ от държавата за един от последните си приемни „синове“ – Андон, възрастната двойка на добра воля продължава да се грижи за момчето. Той е на 22, но е 12-и клас, защото късно е тръгнал на училище. По закон приемните семейства имат право на финансови субсидии за деца и младежи до 18-годишна възраст. Андон излиза от тази категория, но е спокоен – знае, че приемните му майка и татко от село няма да го изоставят. Учи в пловдивска гимназия и разчита да преспива в жилище от защитен тип, но дойдат ли почивните дни, бърза да хване автобуса към Куртово Конаре.
Покрай Андон, Кина и Атанас протегнали ръка и на братчето му Кънчо. „Предупредиха ни, че е труден тийнейджър – бяга, където и да го настанят, изчезва от пансионите. Бил с умствено изоставане, скитал с клошари. Попитайте сега в училище дали има по-кротко дете“, гордее се приемната майка. Учителите го приели в клас с идеята да научи поне основни неща по различните предмети. „Ако може да запомни по две-три изречения от урок, пак добре“, предупредили преподавателите приемната майка. Тя обаче се заела да ги опровергае: сдобила се с педагогическа литература, решавала задачи, писала домашни. Днес бившият малък скитник е един от най-добрите в класа си по математика; голямата гордост на Кина е, че наскоро получил и отлична оценка за есе по литература.
[divider]За силата на доброто[/divider]
Преди месеци прочутото с добрината си семейство Рашеви понесло тежък удар: Атанас бил диагностициран с рак. „Понесох го много тежко. Лекарите ме предупредиха, че не могат да го оперират, защото няма да издържи подобна интервенция. Но не се отказах да се боря за мъжа си“, казва Кина. Макар самата тя да е медик и човек на науката, вярва изключително много в алтернативната медицина. Започнала да прави на мъжа си имуностимулиращи отвари. Най-голямото й оръжие били молитвите. „Вярвам в Бог. Вярвам, че не трябва да обиждаме, да се гневим, за да не отравяме тялото и мислите си. Аз съм убедена, че точно заради това последните изследвания на съпруга ми са стабилни, че показателите са по-добри“, не крие вълнението си жената. Научила и четирите деца да се молят. „Най-много се гордея с това, че са добри хора. Всички съм ги учила освен нужното за училище, на още две неща – да се молят и да оказват първа помощ“, разказва Кина.
Кина и Атанас Рашеви в дома си. Снимка: stamboliyski.tv
За дългогодишната си „служба“ в помощ на децата тя има награда „Достойните българи“ на вестник „24 часа“. Поздравил я лично президентът Росен Плевнелиев, а малко по-късно получила и титлата „Почетен гражданин на Стамболийски“. И макар да не крие, че е благодарна за признанията, първата приемна майка има друга житейска философия. „Когато си тръгнем от този свят, няма да има значение какви дипломи, признания и имоти имаме, а само колко добро сме направили“, категорична е тя.
„За Осми март искам да пожелая на всички читателки на блога на Мтел на първо място да не забравят, че са майки, ако вече са имали това щастие. Независимо дали детето е свое, или прието. Отделяйте време, възпитавайте децата. Ако отгледате добър човек, вашата мисия е вече изпълнена“, усмихва се Кина Рашева.
Вече няколко години Мтел работи в партньорство с Националната асоциация по приемна грижа в подкрепа на приемната грижа у нас, която е възможност за децата, лишени от грижите на родителите си, да израснат в семейна среда. От началото на партньорството си с неправителствената организация телекомът е инвестирал под различни форми на финансиране над 240 000 лева за приемната грижа у нас. Компанията подпомага провеждането на ежегоден национален лагер за приемни деца, осигурява ученически пособия за учениците от приемни семейства, а по-големите от тях получават кариерно консултиране за младежи. През 2015 г. компанията дари 30 000 лева, с които в София предстои да бъде изграден Център за подпомагане на приемни родители.
Като част от усилията си да популяризира каузата на приемните родители и техните малчугани, Мтел организира изложба, която показва лицата на детството в приемна грижа. Снимките в нея са дело на фотографа Радич Банев и са уловили вълнуващи мигове от живота на приемните семейства. Досега фотографиите бяха изложени в София, Стара Загора, Бургас и Пловдив.
Трогателните истории на изоставените деца и хората, които отвориха домовете и сърцата си за тях, можете да видите в галерията.
[divider]галерия[/divider]