Лекоатлетката Габриела Петрова е “Спортист на годината” на България за 2015 година – през 2015-а 23-годишната състезателка в дисциплината троен скок стана сребърна медалистка от Европейското първенство на закрито в Прага. Тя остана на крачка от призовата стълбичка на Световното първенство в китайската столица Пекин, където се класира четвърта. Целите на Габриела за настоящата година са свързани с участието й на Олимпийските игри в Рио (5-21 август).
Габриела, какво е усещането да си Спортист номер 1 на България и колко работа стои зад това признание?
Тази оценка означава много за мен. Щастлива съм, че съм успяла да развълнувам България, да накарам журналистите* да повярват в мен и да гласуват за мен. В класацията имаше много и изключително достойни спортисти, които заслужаваха да са на моето място, и именно това прави това признание толкова ценно. С треньора ми сме работили изключително много, за да постигнем това, което се случи през 2015 година. Няма почивка, няма отлагане, фокусираш се и гледаш само напред. Постоянно се опитваш да надграждаш. А когато вече си на високо ниво, усилията се удвояват, за да може най-малкото да поддържаш формата, в която си бил досега.
Разкажи ни повече за режима си – от какво се лишава един спортист от твоята класа – и как компенсира тези лишения?
Не бих казала, че се лишавам от много неща. Спазвам хранителен режим, но това е единствено и само с цел подобряване на моите качества и кондиция не само през подготвителния период, но и по време на състезания. Не бих казала обаче, че се ограничавам много. Не излизам често – денят ми минава в тренировки и почивка между тях. Единствено в неделя си позволявам да правя нещо различно – да изляза с приятели, да се видя със семейството си – това е начин да разпусна психически и физически.
Настрана от чисто спортните качества, за големите състезания е важна и психиката. Как работиш върху нея?
С треньора ми – той е човекът, който ме напътства. Той е този, който ми показа какво означава да си голям състезател, какво трябва да жертваш, за да го постигнеш, и тази жертва да не ти тежи. Той ми помага по време на състезанията, вдъхва ми по-голяма вяра в самата мен и във възможностите ми. Не ме оставя да се отчайвам, ако не съм в добра форма, но и ме държи здраво на земята, когато съм. Успява да балансира нещата – научих много от него. А и двамата сме непримирими – никога не се отказваме. Нещата не винаги трябва да се случват на всяка цена, но винаги гоним целите си докрай.
Мтел подкрепи церемонията “Атлет на годината”. Снимки: Радич Банев
Колко важна, според теб, е подкрепата на корпоративни спонсори като Мобилтел за българския спорт?
Всяка подкрепа е важна! Според мен най-важното, което една компания като Мобилтел трябва да прави, е да продължава да дава гласност на нещата, които се случват в българския спорт. Защото, като че ли хората малко са позабравили нас спортистите, а щом са забравили нас, значи са забравили и спорта. А той дава толкова много – здраве, дух, дисциплина. Изгражда ценностна система. Трябва да има повече инициативи свързани със спорта.
Ти лично откога си клиент на компанията и как би описала отношенията си с Мтел?
Клиент съм на компанията от доста време. Мисля, че Мобилтел е една от компаниите с най-силно присъствие на българския пазар и се радвам, че си партнира с Българска федерация лека атлетика. За нас спортистите е важно да има някой, който да ни подкрепя.
Коя от услугите на компанията ползваш най-често и с какво ти е най-полезна тя?
Предимно телефонните разговори. Също така използвам доста често и интернет, когато нямам достъп до компютър. Мрежата е много добра и мога да разчитам на вас, когато имам нужда.
Кои са любимите ти приложения за телефон и защо?
Нямам любими приложения. Най-често използвам социалните мрежи, приложения за новини и спорт, тези за комуникация. Не ми остава време за друго.
Какви са амбициите ти за Олимпиадата в Рио?
Амбицията ми за Рио е възможно най-добро класиране. Това е най-големият спортен форум на планетата, провежда се веднъж на четири години и за всеки спортист е най-важното предизвикателство. Олимпийският медал има най-голяма тежест и ще излъжа, ако кажа, че не мисля за него. Но все пак трябва да се вземе предвид, че за един такъв медал битката е жестока, конкуренцията е безмилостна и там случайни хора няма! Именно заради това всяко по-предно класиране ще е успех. Надявам се да реализирам лично постижение на Олимпийските игри, а оттам нататък – каквото сабя покаже! Ще се боря до край!
*Спортистът на годината се определя с анкета, в която може да гласува всеки спортен журналист.
