Няма човек, който да не е сънувал, че лети. Усещането е невероятно. Рееш се над планини, долини, минаваш покрай жилището на любим човек. Решаваш да надникнеш и да видиш какво прави, после пак политаш. Разбира се, онзи прокленик – гуруто на психоаналитиците Зигмунд Фройд, заради когото някои хора не смеят да се обадят на майка си, е намерил сексуалния контекст дори и в този интимен човешки блян, но да не се занимаваме с него. Днес той не е тема за нас.
Мечтата за полет над земята е стремеж, закодиран в ДНК-то ни от Мезозойската ера, може би. Стремежът към полет е и опит човек да се отърве от един от вродените му страхове – този от височина. Да летиш в днешно време не е непостижимо, особено с low cost авиокомпаниите. Постижимо е и да наемеш парапланер, малък моторен самолет, с които изживяването е много по-истинско, но пак не е онзи сън, с който започнахме.
И ето ги – на помощ идват дроновете. С новите технологии става възможно наистина да се лети – над планини, долини, да минаваш покрай жилището на любим човек. Трябват ви само дрон, управляемо устройство-трансмитер и специални FPV очила с дисплей. Някои могат да изминават огромни за тези джаджи разстояния. Рекордът към момента е полет на разстояние около 110 километра на височина 33 метра.
FPV манията се развива пандемично. Още повече, че всеки може да намери устройство по джоба си. Провеждат се състезания от всякакъв сорт, включително и въздушни боеве, рейсинг, шпионинг на гореспоменатите любими хора.
Но когато говорим за дронове, не трябва да си представяме само устройства, които летят. Вече се предлагат и дронове-подводници, които са перфектни за заснемане на снимки в опасни води. Веднага се сещам за акули, водни змии и възможно най-отровното нещо на земята – морската оса (иначе красива медуза). Това не е просто заснемане, а добавена реалност. Новите технологии създават усещането за пренасяне на съзнанието във въздуха и под водата. Красиво, неземно усещане, без никакъв риск да паднете, да се удавите или да ви нападне свирепо животно.
Високият клас дронове са роботизирани. Ако, например, изгубите контрол или радиовръзка, компютърът подава команда на дрона и той се връща на мястото, откъдето е излетял автоматично. GPS-системата позволява да бъде намерен при инцидент. А инцидентите с тези джаджи стават изключително лесно, най-вече защото с него се губи чувството за страх, няма граници, които собственикът на машинката да не иска да наруши. С дрон можеш да си на плажа във Варадеро и да облиташ имотите си, ако притежаваш такива.
Употребата на тези устройства става толкова голяма, че в някои страни вече се въвежда законодателство, въздушна полиция. Наскоро в Австралия показаха обучени орли, които да ловуват незаконно движещи се дронове. Дронове-патрулки обикалят над Бостън, но не питат нарушителите “Сега какво ще правим?”, а просто ги прихващат и арестуват. Някои пастори-алармисти вече предвиждат, че лошите качества на хората ще се прехвърлят върху техните собствени дронове: обири с дронове, кражби с дронове, папараци с дронове.
Интересна е историята на създаването на безпилотните летателни средства.
През 1933 г. президентът Франклин Делано Рузвелт назначава адмирал Уилям Стандли за шеф на военноморските операции на САЩ. Няколко години по-късно на Лондонската военноморска конференция той присъства на демонстрации на първия в света безпилотен самолет. Британските инженери сглобяват от стари DH 82B Queen Bee (от англ. пчела майка) летателен уред, който се управлява чрез радиовълни.
Адмирал Стандли, силно впечатлен от видяното, веднага заповядва на капитан Трети ранг Делмър Фарни да създаде подобен безпилотен самолет. Фарни бързо успява да го сглоби, а Стандли като истински офицер на честа нарича в знак на уважение към британската “Пчела майка” американското изделие ДРОН (от англ. търтей). Това слага началото на епоха, а адмиралите Стандли и Фарни едва ли са си давали сметка какво ще означават техните дроновете за съдбата човечеството.
* First-person view.
