„Грешните“ решения, които си мислим, че сме взели, или можем да вземем, всъщност отварят други пътища в живота, нищо повече, казва психологът Светла Банкова.
В Дните на щастието, които обявихме в Мтел, си зададохме въпроса кои хора са щастливи. Според някои изследвания българите не са най-големите оптимисти на света, не са и най-щастливите. Защо? Нима защото заплатите не са като тези в Люксембург или защото нямаме толкова празници колкото в Перу?
- Да си купиш мечта
- 12 стъпки да станем по-щастливи
Още по темата
Често класациите на щастието поставят на върха приказно богатата Швейцария, където животът върви като по часовник и е сладък като шоколад. Начело на класациите са и бедните в материално отношение хора в Бутан, където с един долар може да вдигнеш сватба или да живееш цяла година… или беше седмица – все тая. Парите в Бутан нямат никакво значение.
Кой е пътят към щастието – с този въпрос се обърнахме към Светла Банкова, магистър по психология от American Public University, West Virginia. Специализирала аналитична психотерапия във Westdeusche Akademie, Швейцария. Лицензирана от “Coach Training Alliance” (USA), акредитирана програма от International Coaching Federation. Има завършени курсове по когнитивна и поведенческа терапия към Оксфордския университет. Щастието е загадката, която изследва.
Защо хората в Бутан са по-щастливи от нас българите?
Ще започна с това, че въпросът за щастието и как да станем по-щастливи е вероятно един от най- старите в света. Пожелаваме си щастие на рождени дни, сватби и по всякакви други весели поводи. Никой не си прави труда обаче да го дефинира, защото щастието наистина е субективно понятие за всеки. За едни щастието е да имат хляб на масата или покрив над главата, за други – най-модерният смартфон, а за трети – партньор в живота или деца. Колкото хора на земята, толкова определения за щастие. Поради това, няма и ясна формула за щастието или поне така са установили видни експерти по щастието като холандския професор Руут Веенховен, наричан д-р Щастие, и неговата колежка в тази област д-р Соня Любомирски, която също посвещава кариерата си на изследване на щастието.
Според учените щастието най-често се определя като „чувството, че животът ни е стойностен и пълен, усещане за радост, удовлетвореност и благополучие в комбинация със субективното усещане, че животът ни е добър, смислен и полезен“.
Казвате „субективно“.
Казвам „субективно“, защото всеки си има свое мерило дали животът му е смислен и полезен.
Да се върнем към Бутан.
Да, една малка държава в Южна Азия, Бутан определено държи първенството по щастие на глава от населението. В Бутан няма брутен вътрешен продуктпродукт, а брутно национално щастие (от 1973 г.), или поне на това държи кралят на самата държава.
Бутан е доста бедна държава, но това очевидно не пречи на хората да са по-щастливи, т.е богатството не е задължителен критерий, а как гледаме на това, което имаме. Защото, както е казал Робърт Кенеди, „брутният вътрешен продукт не регистрира красотата на поезията ни или стабилността на браковете ни, нито пък интелигентността на публичните ни дебати“.
Какво правят, за да са по щастливи?
Бутанците правят доста неща различно от нас, но това е продиктувано също от културата, религията и историята им. Те, например, се ръкостискат непрекъснато, и то не как да е. При среща двете ръце захлупват отсрещната ръка и следва лек полупоклон. Покланяме се като жест на дружелюбност и уважение към другият. Поклонът там не е символ на унижение. Бутан обаче никога не е била поробвана или колонизирана, така че те не свързват поклона със сервилност или раболепие. А както знаем, именно физическият контакт повишава нивото на един от хормоните на щастието – окситоцин. Основите на щастието, мисля, са поставени.
Дотук имаме уважение, докосване и индекс на щастието. Това достатъчно ли е?
Не е малко. Но друго нещо, което правят бутанците различно от нас, е вниманието, което отделят на абсолютно всичко, което правят: внимателно пресичат улицата, внимателно и грижливо си мият съдовете, внимателно и бавно се обличат, внимателно говорят с другите.
Ние търчим и се стресираме, искаме да свършим хиляди неща наведнъж, а когато не успеем – мислено се самобичуваме и обвиняваме. Вниманието е ключова дума, защото тя ни държи в измерението „тук и сега“, в настоящето. Вниманието е „осъзнатост“. Повечето от бедите на хората са причинени от това, че те или живеят в миналото (какво е станало, как е трябвало да бъде, какво е трябвало да кажат или направят), или в бъдещето (какво ще стане ако…, какво ще ми кажат, как ще трябва да реагирам). Това живеене в миналото и в бъдещето, прескачайки настоящето, полага основите на една висока тревожност. А постоянната тревожност е враг номер едно на щастието.
Бутанците определено не се занимават с това да се тревожат, което може би е друга причина за щастието им. Щастливите хора не са тревожни. Те нямат също и нереалистични очаквания за живота си, за разлика от нас, които сме движени в живота предимно от очакванията си, или както ги наричаме – мечти за „повече“. Не че е лошо човек да има мечти, но ако те са реалистични, ще бъдем предпазени от разочарования. При поставяне на реалистични цели и тяхното постигане се повишава друг хормон на щастието – допамин. А когато припомняте миналите си постижения, тогава се увеличава и серотонинът, който лежи в основата на някои антидепресанти.
Какви могат да са последствията за един народ, когато е много щастлив?
В Бутан няма почти никаква престъпност (т.е. не се страхуват, че може да им се случи нещо лошо), хранят се предимно с плодове и зеленчуци, никой не пуши цигари, бездомните кучета са на особена почит, както и всички други живи същества (не е ясно според тях в какво ще се преродим). Медитацията е на особена почит – много бутански мъже медитират по 3 години, 3 месеца и 3 дни (предполагам вместо да се обучават за войници). Смъртта е доста често срещана тема и аз мисля, че не можем да сме наистина щастливи, ако не се примирим първо с това, че сме смъртни.
Богатите също плачат, но в Швейцария, макар и безотговорно богати, изглежда не са най-плачещите хора на земята. Защо?
Да, Щвейцария наистина се намира на върха на пирамидата на щастливите държави. И всеки би си помислил, че това е заради финансовото й благополучие. Не че то няма значение – да, парите могат да купят щастие, но ако се вярва на последните проучвания, само до определена степен. Границата, според тези проучвания е $15 000, след това връзката пари – щастие се изпарява. Това важи и за повечето индустриализирани страни.
Професор Ричард Леви казва “Те са станали по-богати, работят по-малко, имат по-голяма отпуска, пътуват повече, живеят по-дълго и са по-здрави. Но не са по-щастливи“. Да, Швейцария е точна и педантична, почистена, богата и почти без безработица.
Но това ли определя щастието им?
Швейцарците вярват, че завистта е враг на щастието и правят чудеса от героизъм, за да я избегнат: мразят да говорят за пари, защото парите предизвикват най- много завист. Ако са постигнали нещо, правят всичко възможно да го скрият и да не се държат като „богаташи“. Поддръжници са на „златната среда“. А умереността е нещо, което помага на щастието. Не използват суперлативи от рода на „страхотно“, „супер“, както и „много кофти“, „ужас“ – предпочитат думи като „не е зле“.
Швейцария, твърдят, е скучна, без особено чувство за хумор и всичко им е „регламентирано“. Но може би в щастието има място за една точно премерена щипка скука, в която човек да си почива от време на време. Швейцарците умеят и да се саморегулират: никакъв смях след полунощ, никакво пускане на тоалетни след 22 часа, никакви мръсни коли – сами си напомнят един на друг, а и всички знаят и спазват неписаните закони. Това не звучи като много щастлив живот, нали!? Спасява ги, както самите признават, връзката с природата и любовта към земята им. Природата зарежда и швейцарците го знаят, възползвайки се от любимите си Алпи, с които най-много се гордеят. С две думи, швейцарците са доволни. Може да им е доста скучно, но те намират как да бъдат доволни. А доволен, е доста близко до щастлив.
Ясно. Значи ние имаме всички предпоставки да бъдем щастливи – най-бедни сме в Европа, но сме и сред природата, като швейцарците. Но не сме щастливи. Как да станем?
Според много прочувания и най-вече според тези на д-р Соня Любомирск, щастието е 50% в нашите гени, 10% се определя от средата, в която живеем, и независещи от нас фактори като липса на свобода, тежко психическо заболяване или изключителна бедност, а останалите 40% – от нашите съзнателни действия и мисли. С други думи, ние имаме поне 40% контрол над своето щастие и можем да променим т.нар. „генетично зададена точка на щастие“, която всички притежаваме. Тази „точка на щастие“ произлиза от т.нар. „хедонична адаптивност“, която ни спасява да не полудеем в моменти на големи трагедии: смърт на близки, катастрофи, войни и бедствия.
„Хедоничната адаптивност“ ни помага да оцелеем и скоро да се върнем на нивото на личната си „точка на щастие“ от преди трагедията. Но тя е виновна също така да не се чувстваме по-щастливи, ако получим продобивки, за които сме мечтали: нова кола или по-голямо жилище, голяма сума пари или повишение в работата, раждане на дете или сключване на брак. Тази „хедонична адаптивност“ ни връща обратно на нашето генетично зададено ниво на щастие – както при негативните събития, така и при позитивните събития, които ни се случват.
Някакви конкретни съвети?
Има начини тази генетична „точка на щастие“ да се промени, за да можем да се радваме на живота – такъв, какъвто е. Ето изводите на учените:
- Изразявайте благодарност и признателност. Бъдете благодарни за това, което имате, казвайте често „благодаря“ дори и за дребни неща. А един път в седмицата седнете и напишете за какво сте благодарни;
- Практикувайте „актове на доброта“. Пуснете някой на опашката да мине пред вас, дайте път, помогнете на възрастен да се качи в автобуса, отворете вратата на някого, направете неочакван подарък на близък, направете комплимент, усмихнете се. Подобни действия подобряват нивата на серотонина и увеличават имунитета;
- Изградете си метод за справяне с негативните неща, тъй като нямаме контрол над повечето от тях. Изберете да гледате на тях като предизвикателства, които правят живота ви по-интересен или по-предизвикателен;
- „Отглеждайте“ позитивно мислене. Негативното мислене е лесно и е заразно. Понякога се изискват доста усилия, за да се превъзпитате да мислите и да гледате положително на живота. Обграждайте се с положителни хора и забравете „негативистите“;
- „Осиновете“ вярването, че няма „грешки“. „Грешните“ решения, които мислим, че сме взели, или можем да вземем, всъщност отварят други пътища в живота, нищо повече. Докажете си го, като се върнете към онези „грешни“ решения, които смятате, че сте взели преди, и вижте какво добро е произлязло от тях. Ще намерите такова, сигурна съм.
- Научете се да прощавате. Всичко може да бъде простено, рано или късно. Прощаването не е равно на забравянето. Прощаването е важно не толкова за тези, на които прощавате, а за вашия собствен вътрешен мир. Не забравяйте, че прошката е процес, а не еднократен акт или решение.
- Практикувайте „презумпция за невинност“. Приемете, че в 99.9% от случаите хората правят или не правят неща, казват или не казват неща, по свои собствени причини, които нямат нищо общо с вас. Хората не са злонамерени, нито лоши.
- Наслаждавайте се на момента тук и сега. Запомняйте моментите на щастие, които сте изпитали, и после се връщайте към тях. Човек запомня не толкова събития, колкото емоциите, които е изпитал, и мисленото връщане към тях моментално може да повиши „нивото си на щастие“.
- Инвестирайте в банковата сметка, наречена „взаимоотношения“. Много хора правят грешката да отделят време, енергия и усилия в постигането на материални неща, забравяйки, че те са точно такива: материални. Но с нещо материално не може да посрещнете празниците, да се гушнете в него, да поплачете пред него и да получите утеха. Само хората, с които имате добри отношения, могат да го направят за вас. Затова инвестирайте време и енергия в значими за вас отношения.
- Занимавайте се с духовни практики. Душата на човека има нуждата да бъде хранена също толкова, колкото и тялото му. Интересувайте се и пробвайте различни духовни практики, докато намерите тази, която ви зарежда и най-добре отговарят на вашата душевност.
- Медитирайте. Това е единственото безплатно лекарство, което имате винаги подръка. Научно е доказано, че медитацията има над 40 ползи, някои от които са: повишаване на концентрацията и паметта, намаляване на тревожността и негативното мислене, увеличаване на нивото на серотонина, подобряване функцията на имунната система. Медитацията помага помага при безсъние, прави ни по-търпеливи, по-креативни и по-продуктивни, намалява нервното напрежение и кръвното налягане и може да ни направи по-щастливи.
- Ангажирайте се с физическа активност и спорт. Излишно е да казвам, че само 30 минути упражнения на ден подобряват настроението, повишават енергията, правят ни по-здрави, по-големи оптимистични и по-продуктивни.
