Няколко дни след 9 май, на който всяка година се отбелязва Денят на Европа и се чества нейното единство, обръщаме поглед към световната технологична карта, за да потърсим там мястото на Европейския съюз (ЕС), за да поговорим за неговата роля днес и за да обсъдим каква ще бъде тази роля след десет години.
Дигиталната реалност в Европа: щрихи в цифри
79,3% от хората в ЕС имат достъп до глобалната мрежа. По този показател съюзът отстъпва на САЩ, където достъп до мрежата имат над 87,4 % от населението при средно 46,4% за всички страни по света.
Източник: InternetWorldStats.com
В света на мобилните комуникации статистиката сочи, че Европа е лидер по уникални абонати с дял от 78,9%. Очаква се тя да остане лидер в това отношение и към 2020 година. Втора в тази класация е Общността на независимите държави със 70% и с перспектива след четири години да се радва на над 80%.
Източник: GSMA
По разпространение на смартфони и преход към новото, четвърто, поколение мобилни мрежи, Северна Америка има най-добри постижения. Европа е догонваща, като напредъкът силно се различава в отделните страни в ЕС.
Изобилие от технологични инициативи в ЕС
Стремежът на ЕС да се затвърди като технологичен лидер на света не дава мира на управляващите. В областта на информационните технологии амбициите на ЕС засягат развитието на комуникациите, стимулирането на т. нар. облачни технологии, навлизането на технологиите в малкия и средния бизнес и други. В по-широк план инициативите за технологично развитие са най-разнообразни: роботика, нанотехнологии, биогорива, океански технологии, графенови системи и какво ли още не.
За разработването на иновации в тези области са вкарани в действие огромни ресурси. Различни програми на ЕС осигуряват финансиране и трансфер на ноу-хау. Фондове, рамкови програми, платформи за съвместна работа, финансови механизми, мрежи за иновации, клъстери и инкубатори амбициозно се втурват в научноизследователска дейност в различните направления.
Въпреки това ЕС още не успява да поеме ролята на лидер, за която се бори. Равносметката показва, например, че само седем от най-добрите 100 технологични компании в света са базирани в Европа. Защо се получава така въпреки огромните ресурси и усилия?
Тежестта на шарения ни свят
Хетерогенността е сочена от анализаторите на първо място сред възможните причини. Европейските политици от години работят за това да интегрират множеството малки части на една голяма икономика, състояща се от стотици „парченца“. Както и да се нарича и колкото и да работи за единство, за външния свят ЕС често продължава да бъде сбор от различни пазари. Какво ще ви коства, например, ако искате да направите сайт на своята компания – необходими са ви поне десетина версии на различни езици. А за самия бизнес вероятно ще са ви нужни различни търговски екипи и маркетингови стратегии.
Заради това за много малки стартиращи фирми е трудно да надраснат ограниченията на сложния контекст, в който се зараждат.
Достъп до ресурси
За развитието на технологичните стартъпи има и други пречки.
Силиконовата долина в САЩ, например, е цял „басейн“ от таланти благодарение на технологичните университети, като в същото време наблизо има компании, които предлагат бизнес-консултиране, има инфраструктура за развитие на бизнес. Пак там са и парите на инвеститорите. Един стартъп може да проведе десетки срещи с инвеститори в търсене на финансиране, без да помръдва от мястото си. Същото е в много азиатски центрове – Сингапур, Тайван, Бангалор са подобни места, където наука, таланти, финансиране са скупчени на едно място.
Законодателство за социални грижи
Въпреки че ЕС усърдно разработва различни нормативни инициативи за насърчаване на иновациите, за стимулиране на изобретателността, за насърчаване на младите таланти и за подпомагане на стартиращия бизнес, технологичните компании считат законодателството в Евросъюза за тежко. Социалният фактор в трудовото законодателство е много силен по традиция в европейските страни. Наемането на много хора може да звучи лесно, но също е нелека задача. Проблемът важи за всички сфери, но най-вече касае технологичния сектор, за който са много характерни мобилността на служителите и бързото развитие на конкуренцията.
Перспективи с поглед към изгрева
Технологичната надпревара между ЕС и САЩ не е нещо ново и е обект на чести анализи още от 60-те години насам. Вторачването в този спор може да създаде впечатлението, че двата технологични мастодонта спорят за лидерството на фона на слабата обща технологична подготвеност на други „играчи“ по света. Така може да остане незабелязан фактът, че на много места развитието на технологиите напредва с бясно темпо.
Азия, например, вече е водещият производител на смартфони и на голяма част от потребителската електроника въобще. Големи марки, било то американски и европейски, от доста време произвеждат изделията си там, но азиатските компании вече усвоиха достатъчно ноу-хау, за да могат сами да правят качествени продукти от световен клас. В резултат компании като китайската Huawei постепенно превземат света на мобилните устройства, а тайванската Foxconn придобива иновативни компании с размаха, с който някога Microsoft купуваше софтуерни фирми по света. Тук не става дума само за „производство на конвейер“, но и за иновации. Азиатските страни вече се славят с технологичните си университети, където се зараждат изцяло нови технологии.
Не само в света на информационните технологии Азия напредва с големи крачки. Ето, че повечето от иновативните автомобили в света идват от там – първо хибридите на Toyota, после електрическият Nissan (говори се, че програмният код за тези коли е по-дълъг от този на на Boeing 747), сега и водородните Hyundai. Какво да кажем за сградната автоматизация? В Азия се строят някои от най-високите небостъргачи в света. Дори само асансьорите в тях са „цяла наука“ – своеобразни совалки, управлявани от сложен софтуер, от който зависят хиляди човешки животи.
Градовете на бъдещето
Не по-малко напредващи в иновациите са близкоизточните страни. Докато ЕС и САЩ спорят кой е по-вещ в технологиите на бъдещето, Обединените арабски емирства безапелационно се заеха да построят цял „умен” град – мнозина са чували за Масдар, първият в света въглеродно неутрален град. След този проект Дубай също се зае да построи цял климатизиран „умен“ град с над 7 километра покрити климатизирани улици и площ от 4,5 млн. кв. метра. Други подобни образци изникват един след друг сред в пустините.
Тези проекти се развиват бързо, подплатени са с мощно финансиране и не са сковани от регулаторни “менгемета”. В тях са най-модерните технологични иновации. Тези нови градове “гледат, слушат и дишат”, пълни със сензори и датчици, оптични и безжични мрежи. Токът им идва от слънцето и от вятъра, а дистанционното им управление са смартфоните на собствениците. Нагледно показват как съвременните високи технологии се сливат в стремеж към по-добър живот.
На фона на всичко това отговорът на въпроса дали ЕС ще запази водещото си мяство в областта на технологиите, не е никак лесен и еднозначен.
