Много компании и организации правят екологични проекти само, за да са „зелени“. Малко са тези, които организират ефективни дейности за опазването на околната среда и се опитват да направят реална промяна. Дори има термин за това – „greenwashing“ (когато дадена компания хвърля повече пари за реклама на това колко е „зелена“, отколкото за реални екологични дейности). С все по-големия брой проекти на еко тематика от български компании е нормално човек да се запита дали и у нас няма нещо подобно. Затова поканихме Людмила Атанасова, директор “Програми за НПО” във Фондация “Помощ за благотворителността в България”, да поговорим за това колко е модерно да си „зелена“ компания у нас и кои екологични проекти имат реална стойност.
Людмила Атанасова при един от любимите си преходи до връх Полежан в Пирин.
Имаш богат опит в работата с различни компании, които имат проекти за социална отговорност в България. Модерно ли е компаниите у нас да се занимават със „зелени“ проекти?
“Зелените” проекти са много разнообразни и могат да се разделят поне в две групи. Първата включва дейности по промяна на самия начин на производство и функциониране на компанията – използване на природощадящи технологии, съоръжения и процеси, които намаляват въглеродни емисии, използването на вода и енергия и така нататък. Практиките на “зелен” офис също влизат тук. Изискванията на закона стават и ще стават все по-високи в тази област, но отговорните предприятия развиват и следят индикатори, публикуват годишни доклади, които недвусмилено да доказват напредък, и то надвишаващ задължителните норми.
Втората група включва зелени дейности, насочени към обществото, като участие на доброволци от компаниите в реални природоопазващи дейности и финансиране на външни за компанията проекти – образователни, консервационни, информиращи обществото за екологичен проблем.
Ясно е, че българските компании трябва и се стремят да работят и в двете сфери. Има вече утвърдени “добри” практики като намаляване на хартиените фактури, например. Преди 10 години не беше така.
Много малко компании имат обмислени проекти във втората област, насочени към общностите, към партньорство с експертните природозащитни организации и то дългосрочни проекти.
Каква част от социално отговорните проекти на българските организации се занимават с екологични теми?
Екологичните организации са неголяма, но работеща общност, в която партньорството и обединяването за общи цели е много развито. Голяма част от работещите хора там са експерти, заради чиято неуморна работа в гори, блата, полета и лаборатории ние имаме нужните данни за състоянието на биоразнообразието и необходимите в сферата на опазването му политики. Екологичната тема става и все по-модерна, информацията – все по-достъпна в медиите и в специализирани издания, което позволява с екологични теми да се занимават и не-екоорганизации като училища и читалища. Не на последно място защитата на природата е и важно поле за развитие на гражданско поведение в младите.
Какви кампании за опазването на околната среда са наистина ефективни според теб?
Тези, които допринасят за реално решаване на екологичен проблем, а не просто за репутацията или популярността на фирмите. Също – кампании, в които се търси партньорство с природозащитници, граждански организации и активни хора, които са мотивирани да работят за опазването на околната среда.
Ти си сред организаторите на Мтел еко грант – нашата програма за финансово подпомагане на малки, но стойностни екологични проекти. През 2016 г. програмата финансира проекти, насочени към информирането и насърчаването на деца и младежи да участват в дейности, свързани с опазване на околната среда. Колко трудно е да се отсеят проектите и по какви критерии го правите?
Мачугани получават първите си уроци по ботаника като част от Мтел еко грант.
Критериите са обичайните при оценка на проекти – качество, ефект, капацитет на кандидатите и разумен бюджет. Към тях добавяме брой на децата и младежите, които ще бъдат включени, новаторство, значимост на екологичен проблем. Каним за оценители професионалисти природозащитници, които много съвестно посочват силните и слабите страни на проектите и потенциалните рискове при изпълнението. Ценното в работата с тях е, че те имат опит и поглед върху природозащитата като общи процеси, а представителят на Министерството на образованието коментира слабостите на предложенията по отношение на образователната им част. Така достигаме до 10-12 проекта, които представяме пред комисията.
Кои проекти от Мтел еко грант ти направиха най-силно впечатление тази година?
Избрахме пет в силна конкуренция! Имаше доста добри проекти в областта на екологично образование в предучилищна възраст, както и с идея да допринесат за решаване на конкретен екологичен или образователен проблем. Мисля, че и петте са обмислени и ще доведат до повишаване на познанията и промяна в нагласите на децата и младите хора – участници в тях.
А кой проект от всички издания на програмата през годините ти е най-любим?
В дейностите по проекта “Нощ на прилепите” имаше и забавни игри за децата.
О, имали сме най-различни и е трудно да посоча един любим. По-скоро се сещам за интересни и запомнящи се от последните 2-3 години – проектите за опазване на делфините в Черно море, на видрите в районите около рибарници в Родопите, за специлизираното мобилно приложение за наблюдение на птици, което получи международно признание, за биоградинката в училището за деца с увреден слух в София, за хотелите за насекоми или за екообразование за деца в Рила, заради които и на мен ми се прииска да участвам в обучение с ферма за мравки и хидролаборатория.
Мтел еко грант е ежегодна програма. Какви съвети ще дадеш на организации, които биха искали да кандидатстват в бъдеще, за да имат по-големи шансове за финансиране от програмата?
Млади еколози наблюдават защитени видове птици.
Да търсят и да отчитат мнението и желанията на учениците и да ги обвързват с ясно формулирани дефицити в образователния процес и/или съществуващи екологични проблеми. В последния конкурс по-голямата част от проектите бяха написани наизуст от учители и възпитатели, за които този подход все още е чужд и непонятен. Да бъдат конкретни – не е достатъчно да се напише, че екообразованието не е застъпено в училище или в детската градина и затова дайте да направим еко кът, жив плет и хербарий. Между другото – за направата на истински хербарий също се искат доста познания и спазване на екологичното законодателство! Да търсят партньорства с професионални природозащитници, за които работата с деца и младежи е естествен приоритет. Да бъдат новатори, по-смели при включване на новите технологии в идеите си – днес все повече хора се информират и взаимодействат през интернет, а не с брошури и плакати.
Мтел еко грант е част от социално отговорната дарителска програма на Мтел „Природа с бъдеще”, която финансира проекти и идеи в областта на екологията. От старта си пред 2008 г. тя е финансирала 48 проекта с над 550 000 лева. Програмата се осъществява със съдействието на фондация „Помощ за благотворителността в България”.
