За Мтел каузата на приемната грижа е много повече от инициатива в областта на корпоративната социална отговорност – това е специален жест на внимание, обич и грижа към деца и младежи в риск. Благодарение и на нашата помощ, те получават шанса да растат в семейна среда, да получат образование, да пораснат силни, достойни и щастливи хора.
Всеки абитуриент заслужава своята приказна празнична вечер. Някои от служителите на Мтел съвсем скоро са били абитуриенти. Други пък тази година се вълнуваха около специалния повод на своите синове и дъщери. Има обаче и една трета, специална категория – на хората, които тази година изпратиха абитуриентите, настанени в приемни семейства.
Всички мениджъри на Мтел дариха лични средства, за да осигурят абитуриентските костюми на тийнейджърите от приемните семейства. На 26 май дванадесетокласниците им върнаха жеста, като споделиха с приятелите от Мтел една специална вечеря.
А тя мина като истински бал: абитуриентите ни бяха красиви и елегантни, а още по-щастливи ни направиха със своите трогателни истории, със своята сила на характера, с амбицията и добротата, която са успели да съхранят напук на трудностите.
Вицепремиерът Томислав Дончев поздрави гостите.
Вечерта беше уважена и от специален гост – вицепремиерът Томислав Дончев, който пожела на младежите светло и берзоблачно плаване, сила и издръжливост в трудните мигове. „Бъдете способни да се изправяте, когато паднете. Знайте, че освен сила, трябва да имате много кураж и издръжливост, за да успеете. Точно когато ви се струва, че вече не можете да продължите, знайте, че имате в себе си още много, много скрита сила. И още нещо: вярата в себе си е по-силна и от ядрено гориво“, обърна се към празнуващите Дончев в емоционална реч.
Специална изненада от Мтел получи Гинка Илиева – приемна майка от Шумен, която
тази година също се нареди в редиците на гордите абитуриенти. Трудни обстоятелства принудили жената да напусне класната стая навремето. Оттогава Гинка, която е помогнала на десетки малчугани в беда, винаги се притеснявала, че е останала без диплома. В един момент, обаче, решила да се върне в училище. Успяла да завърши техникум задочно. Направила го колкото за себе си, толкова и за децата. „Не можех да ги гледам в очите и да им обяснявам колко важно е да учат, да имат образование, ако аз самата нямам такива“, разказа Гинка.
Изненадата на вечерта бяха звездите на „Вирджиния Рекърдс“ – талантливата Михаела Маринова, както и дуетът Пламен и Иво, които оставиха залата без дъх от танци, докато изпълняваха хитовете си.
Както подобава на бал, песните и наздравиците продължиха и след полунощ. За дарителите остана най-голямото удовлетворение: силата да направиш друг щастлив. Очакваме с нетърпение да видим как ще се справят и занапред нашите приятели и сме сигурни, че ще има много нови поводи да празнуваме и да се поздравяваме.
От началото на партньорството си с НАПГ компанията е инвестирала под различни форми на финансиране над 240 000 лева за приемната грижа у нас. Компанията подпомага провеждането на ежегоден национален лагер за приемни деца, осигурява ученически пособия за учениците от приемни семейства, а по-големите от тях получават кариерно консултиране. През 2015 г. Мтел дари 30 000 лева, с които в София предстои да бъде изграден Център за подпомагане на приемни родители.
[divider]Погледът отвътре[/divider]
Зададохме няколко въпроса на Мирослав Долапчиев, председател на НАПГ:
Мирослав Долапчиев
Г-н Долапчиев, НАПГ изпрати 14 абитуриенти тази година. Разкажете малко повече за тях, към какво се насочват младите хора – ще следват в университет или по-скоро предпочитат да работят?
Интересното е, че всички са помислили за някаква работа за през лятото, преди да започнат в университета. Почти всички ще следват във висши училища тази година. Това е страхотно, защото за тях е важно да намерят и професионална реализация в това, което са решили да учат, а паралелно с това и да натрупат опит през лятото.
Имате ли някаква информация коя е най-предпочитаната специалност от тях или към коя сфера са се насочили по-голямата част от абитуриентите?
Всички различно. Има младежи, които ще се занимават с хотелиерство, един ще се занимава с кинезитерапия, друг с икономика, с финанси. Всички се интересуват от различна сфера. Няма една, която да е най-предпочитана. Всеки има различни таланти, които е решил да развива по свой собствен път.
Каква е вашата мотивация да сте приемен родител? С какво ви обогати това като човек?
За мен мотивацията винаги е била една и съща – колкото се може повече деца да живеят в семейство, а да не бъдат в дом. Ако можем на едно дете да помогнем, трябва да го направим. Това винаги е била мотивацията ми да бъда приемен родител. Сега, като председател на НАПГ, работя с повече деца, а не само с това, което живее в дома ми, и всяко от тях ме обогатва. С това, че ми дава перспектива за живота такъв, какъвто не съм го виждал. Когато видим дете, на което целият свят се срива, което няма кой да го обича, това ни показва колко много всъщност имаме самите ние. Това обогатява много и мен, и семейството ми.
С какво се промени състоянието на приемната грижа у нас, откакто Мтел и НАПГ си сътрудничат?
Приемната грижа се промени в няколко аспекта. До преди няколко години повечето проблеми и разговори относно приемната грижа бяха свързани изцяло с административни проблеми. Заедно с Мтел решихме да променим подхода и да се фокусираме директно върху нуждите, които имат децата и семействата, тоест децата да могат да развиват основни компетенции, така наречените soft skills. С Мтел успяхме да направим няколко много успешни лагера за младежи от приемна грижа, благодарение на които успяха да натрупат много познания за самите себе си, за околните, да развият презентационни умения, умения за това да общуват, да се ориентират – неща, които са пряко свързани с техния живот, а не толкова със самия процес на приемната грижа, който е административен. Това стана възможно само благодарение на Мтел, на финансовата подкрепа и инвестиция директно в децата, която правим заедно вече четири години.
Част от служителите на Мтел ежемесечно даряват по ведомост за приемните семейства. Как бихте окуражили повече хора да подкрепят тази важна кауза?
Ако наблюдавате тенденциите в Мтел, ще забележите, че хората не само даряват по ведомост. Много от тях познават децата, защото значителна част от тях в последните няколко години започнаха да присъстват на наши събития, да прекарват време с малките. Миналата година имахме инициатива, по време на която в продължение на един ден служители от телекома и деца от приемни семейства имаха възможността да прекарат време заедно. Споделиха хобитата си, видяха един ден от живота си. Това всъщност прави голямата промяна, когато даряваш. Ти виждаш реално резултатите от финансовото дарение, което си направил. Затова бих насърчил хората да се срещат с децата. Вярвам, че и за двете страни това е невероятен пример в живота и окуражение.
Гинка Илиева e приемна майка, която сподели своята гледна точка.
Илияна Захариева от Мтел с Гинка Илиева
Гинка, какво ви подтикна да станете приемен родител?
Моето детство, фактът, че и двамата със съпруга ми сме били в дом за известен период от време ни подтикна да се замислим за това да помагаме на тези деца. Все още носим в себе си болката на изоставените деца, които са в домовете. Всъщност, това беше основната причина да се замислим и да вземем това решение.
Самата вие наскоро завършихте средното си образование. Защо тази крачка беше толкова важна за вас?
Това винаги много ме е измъчвало – че нямам образование. Беше моя мечта, която исках да сбъдна. Навремето, когато трябваше да се явя на изпити, нямаше кой да ми помогне и да гледа децата. В крайна сметка съм много щастлива, че успях да се справя с подкрепата на семейството и на приятелите ми.
Какви са основните трудности, пред които се изправят приемните родители?
Опитвайки се да помагаме на децата и мислейки за техния интерес, по пътя си се сблъскваме със страшно много трудности. На първо място, неразбиране от социалните работници, с които сякаш говорим на различен език, а не би трябвало, защото вървим по един път и сме партньори в това, което правим. За съжаление, те гледат на нас като на хора, които правят това само и единствено за пари. Бих казала, че е възможно да има такива приемни родители, но не става въпрос за мнозинството и не е честно да лепим етикет на всички.
Опитваме се много често да защитаваме децата от това да не се върнат отново на мястото, от което са изведени, заради това, че са били жертва на насилие и дори са били в риск за живота си. Много често няма промяна в обстоятелствата и понеже някой е пуснал такава заповед – реинтеграция в семейството на всяка цена – често децата се връщат буквално на бунищата, на улицата, където продължават да просят и да се хранят от казаните. Много са нещата, с които се опитваме да помогнем на децата. Понякога дори и по отношение на осиновяванията. Например, малки деца биват осиновявани от много възрастни хора. В това по принцип няма лошо, но по този начин поставяме децата в такива ситуации, в които решаваме бъдещето и живота им. Опитваме се да се поставим на тяхно място, за да разберем това всъщност в техен интерес ли е, ако това бяха нашите деца, дали по същия начин бихме разсъждавали? Дали така с лека ръка бихме вземали някакви решения, без да се съобразяваме с желанието на децата, с тяхната възраст.
Голяма част от служителите на Мтел подкрепят каузата. Как бихте окуражили и останалите хора да се включат в нея?
Изключително благодарна съм на служителите на Мтел, защото в този труден живот, в това време, в което всички едва свързваме двата края, да дадеш от личните си средства, да направиш всичко това за приемните семейства, е изключително голяма постъпка и жертва и аз лично поднасям своите адмирации към тези хора. Имали сме много инициативи с Мтел, последната беше абитуриентският бал. Децата от приемната грижа, за които направихме всичко това, бяха много щастливи. На първо място поради факта, че някой в живота им прави такъв жест. Със сигурност приемните им родители щяха да им купят нещо, но може би не толкова пищно, не толкова красиво. Със сигурност те нямаше да могат да си позволят да им направят толкова подаръци, да им подсигурят толкова красива вечеря, която Мтел бяха организирали за абитуриентите и за техните родители. Имали сме и други съвместни моменти, по време на които са идвали деца, които за първи път получават подарък. Но не става дума само за материалното, разбира се. Децата са щастливи и с внимание, то е толкова важно за тях. Мисля, че доброто се връща и трябва да продължим да правим добро.
Миглена Узунова-Цекова, старши директор направление „Човешки ресурси“ на Мтел: Хората, които даряват, вярват в силата на доброто
Защо решихте да дарите за децата от приемни семейства, които са абитуриенти?
Решението не беше трудно, защото дарявам по принцип. Разбира се, за някои хора има значение дали става дума за по-малки деца или за абитуриенти. Но за мен това не беше водещо. По-скоро водещо беше, че става дума за деца. Смятам, че децата са тези, на които трябва да помагаме. Особено, когато са лишени от родители, от възможности. Наш дълг е и ангажимент да го направим. Така го чувствам.
Важно ли е за един дарител да се запознае с хората/организациите, които подкрепя?
Да, защото всеки човек има право да знае за какво харчи парите, които получава за труда си. Затова за мен винаги е било важно да знам какви са каузите, които подкрепям. В случая, да се запозная с хората, които са се възползвали от дарението, беше допълнителна и много добра възможност. Преживяването беше страхотно.
Какво означава за вас думата „щедрост“?
Щедрост означава да даваш, не защото имаш повече, а защото вярваш, че това е правилно, защото вярваш, че това е добро и защото вярваш, че ще спечелиш нечия усмивка, нечие сърце.
Трябва ли да си богат, за да даряваш?
По-лесно би било, разбира се. Но истината е, че хората, които даряват, не го правят, защото имат повече от други, а защото вярват в силата на това да помагат, в силата на доброто, което правят.
