Около 1-ви юни съвсем логично цялото внимание е насочено към децата. Мтел също подготви за тях и техните родители специално предложение, което пусна в деня на празника – нов предплатен пакет Prima 4Kids. И докато обсъждахме тук възможностите, които дава тази предплатена услуга – удобен начин за връзка с детето, контрол на родителя върху месечната сметка, брой минути и мегабайти – стана дума, че много често именно възможностите, които дават съвременните технологии, са в основата на едни от най-разгорещените дискусии за употребата им от деца. Затова ни хрумна да потърсим мнението по темата на две от най-популярните онлайн и в същото време един от най-забавните майки, които познаваме – Красимира и Елисавета, а.к.а МАЙКО МИЛА!
- О, майко мила, технологии дебнат отвсякъде!
- 10 начина да запазите безопасността на детето, докато е онлайн
- Кой наднича иззад рамото ми, докато въвеждам паролата си?
- Приказки по телефона*
Още по темата
1.Безкрайни са споровете за това колко време децата трябва да прекарват с телефон в ръка, дали изобщо трябва, от каква възраст. Вашите деца играят ли си с телефона, учат ли от него?
Красимира: Аз като по-нова майка от двете ще кажа, че не беше далеч времето, в което се заклевах, че моето дете телефон няма да пипне, дистанционно няма да пипне, телевизор и компютър няма да погледне, докато не навърши някаква възраст. Незнайно за мен поради какви причини, мисля, че беше на около два месеца, когато пуснaх на детето ми клипче от YouTube, което много добре познава в момента, успокоява се с него понякога, докато пътуваме в колата. Давам му телефона доста отдавна, защото в един момент прецених, че той е от поколение, за което телефонът ще е най-малкото като технология, с което ще се запознае. Не мога да си представя, но сигурно ще ходят с дронове на детска градина след 20 години, не знам. Така или иначе е твърде малък още и не изкарва много време с телефона, но представите ми се обърнаха за това дали и защо. Прецених, че е по-добре да ги въведеш по-рано в технологиите, с които така или иначе ще израснат.
Елисавета: Аз като стара майка на три деца мога да кажа, че е абсолютно невъзможно да отделиш децата от телефона, особено след определена възраст. Когато детето е в първи клас, е добре да има телефон, за да се свързваш с него. Има начини да го ограничиш на кого звъни, има модели телефони, които да служат само за звънене, за да не е детето непрекъснато със забит нос в телефона. От друга страна, вече има някои апликации на български език, които са образователни. За съжаление, апликациите на английски са много повече. Но са безкрайно полезни, защото за разлика от телевизионните предавания, апликациите са интерактивни – децата учат букви, думи, цифри. И това е хубав начин детето да се учи да борави с технологиите, които така или иначе са неизменна част вече от живота, а и да се научи на нещата, които са му най-необходими. И на следващо място – не си даваме сметка до каква степен на детето му се налага да бъде грамотно, за да общува в интернет. То не може да бъде в интернет, ако не може да пише, а дори в днешно време, ако не може да пише на два езика. За да си напише адреса на сайта, в който иска да влезе, то трябва да е грамотно. Следователно, отрицателните страни на интернет общуването и изобщо на новите технологии за децата стават все по-малко. Мога да кажа, че телевизията е доста пасивен начин за получаване на информация. Има много малко детски предавания, които са създадени с идеята да обучават децата като улица „Сезам“ или „Дора изследователката“. Въпреки че те са насочени изцяло към образоване на децата, това пак е пасивен начин на образоване. Докато много от апликациите, които родителите лесно могат да свалят, дават на детето възможност само да отбелязва буквите, да учи думи. Това хем дава възможност на детето да стане дигитално грамотно, което е много важно в днешно време, хем научава неща, които така или иначе в училище му предстои да учи.
Източник: Huffingtonpost.com
2. Дигиталните умения са много важни в днешно време, но има мнения, че децата трудно общуват лице в лице, тъй като прекарват много време онлайн и това вреди на способностите им за общуване в реалния свят. Вие какво мислите?
Елисавета: Ако говорим за деца, например между първи и осми клас, това няма как да е така. Всяко дете в тази възраст ходи на занималня и на училище. По цял ден то постоянно е в учебна среда. Повечето деца са така. От другата страна, общуването през интернет със съученици или приятели, е полезно. Минаха времената, в които огромни тумби от деца обикаляха улиците. Вече родителите не ги пускат, а децата имат нужда от общуване. Моята дъщеря, която е в пети клас, общува със свой бивш съученик в Англия през Facebook и това е единственият им начин за връзка. По друго време те не биха могли да запазят отношенията си. Разбира се, тук говорим за тънката граница на родителския контрол. Ако достатъчно познавате детето си, ако се интересувате от това, което го вълнува, няма как да стоите в страни. Ще знаете горе-долу с кого общува, как го прави и с какви цели. Всъщност, рискът е друг – често децата не са информирани за рисковете, които ги дебнат в интернет, но това е проблем на родителя, не на детето и не на технологията. Децата не са информирани за рисковете от запознанства с непознати хора, за това, че Ани на 12 години всъщност може да е мъж на 50. Това, обаче, е проблем на родителя. Той трябва да обясни точно и внимателно. Така или иначе подобни рискове има и в реалния сват. Ако с децата се общува на техния език, разговорът по темата може да бъде много полезен и в него те да информират родителя за подозрителни неща, за които той да се свърже с органите.
Красимира: Мен ме притесняват случаите на тормоз, има ги не само у нас, от страна на съученици и приятели. Има дори фатални случаи, в които децата отнемат живота си заради такъв тип тормоз. И това е нещо, което трябва да се обсъжда в семейството и в училище. Според мен това е проблем, който тепърва ще намира проявления.
Елисавета: Детето трябва да е наясно, че оттук нататък то може да бъде заснето от всеки и снимката му да бъде качена навсякъде. Следователно, неговото поведение трябва да е съобразено с този факт. Ако се сбие в училище, ако крещи нецензурни думи, тези ситуации могат да станат viral.
Kрасимира: Интернет не е анонимен. Това не е кофа, в която всеки бърка, взима, хвърля и не оставя никакви следи. Това трябва да бъде обяснено на децата. Както на тези, които са жертва на тормоз, така и на тези, които превръщат другите в жертва.
Източник: Healthylombard.com
3. Родителят е този, който обяснява къде са границите, но може ли да бъде модел за подражание и за това какво трябва да бъде поведението в мрежата?
Елисавета: Това е малко трудно, защото разликата във възрастта води до различни цели в общуването в интернет. Аз съм на 39 години, моето поведение е съвсем различно от позицията, която дъщеря ми иска да има в интернет. Аз не мога да й бъда модел, но мога да я информирам за рисковете, които дебнат нея, защото те не са същите като тези за мен. Трябва да си дадем сметка, че не винаги моделът за подражание е важното. Децата се учат не от родителите си, а от връстниците си, както е написал Малкълм Гладуел в „Повратната точка“. Ние служим не толкова като модел, а като превенция за това какво може да се случи. Дай му познанието по начин, по който може да го разбере, и стискай палци да попадне на добри приятели в добра компания. Трябва да му имаш доверие.
4. Много често родителите сами не са наясно какви са рисковете за едно дете, докато е онлайн? Вие как се информирате и как говорите за това с децата? Проактивни ли сте?
Елисавета: Добре е предварително да се обсъждат нещата, защото като дойде проблемът, ситуацията е малко като със забременяването. Вече е късно. Например, сядате заедно на обяд, да си поговорите. Децата си мислят, че знаят какво ги дебне, и трябва да имаш добра връзка с детето си, за да му кажеш: „Знам, че ти знаеш, но нека аз да си кажа, а ти ще решиш какво да правиш. Ако искаш върти очи, ако искаш, кажи, че мама е глупава и нищо не разбира, но аз да си кажа“. Те могат да правят физиономии, но ако не си им казал, не става. И когато дойде моментът, звънва една камбана.
5. Новите технологии и комуникациите днес дават възможности за непрекъснат контакт между деца и родители. Къде минава границата между това да си информиран къде е детето и стремежа към пълен контрол?
Елисавета: Това е индивидуално за всеки родител и всяко дете, но принципно е добре винаги да има едно здравословно ниво на доверие. Детето не може да се чувства постоянно следено и трябва да има своя лична сфера. Това не се променя с годините. Ние не искаме да бъдем следени и децата ни също не искат. Понякога някои деца не успяват да оправдаят доверието на родителите си, други деца пък са прекалено дисциплинирани, така че няма универсален отговор. Хубаво е детето в един момент да се еманципира, да му дадеш възможност да бъде самостоятелна единица.
Красимира: Предполагам, че когато пуснеш детето си на училище, започваш да се притесняваш, започваш да стесняваш границата, да го следиш повече, но детето трябва да бъде оставено да е самостоятелно. Както е с прохождането. Не можеш да ходиш непрекъснато след него, да не го пускаш някъде да слезе или да се качи. Същото е с дигиталната култура. Трябва да му дадеш знания до определен момент, но оттам насетне то така или иначе ще те надмине. Има неща, в които всяко поколение надминава следващото. Ние сме много по-дигитално подготвени от родителите ни. Представям си как децата ни ще гледат на нас. Вероятно ще има способи и начини на общуване, навици, които ще са ни абсолютно непознати. Може би дори ще ги отричаме. Въпрос е на манталитет и уважение към личността на детето да не го обсебваш. Надявам се и аз да съм родител, който не е обсебващ.
Източник: Betanews.com
6. Тоест, тук говорим за умението на родителя да контролира себе си.
Красимира: Отраснала съм в години, в които нямахме домашен телефон. Майка ми ни е оставяла през лятото вкъщи и до вечерта изобщо не е знаела какво се случва.
7. Можеш ли да си представиш твоето дете да изкара един ден, без да му звъннеш?
Красимира: Не, не мога. Как няма да знам по цял ден той какво е правил? Майка ми е признавала, че е треперила от страх, защото това беше през 90-те, мутренските години, но какво да направи. Не е имало технологиите. Страховете не са по-малко днес, но има повече начини уж да предпазваш детето, а всъщност го фрустрираш. Защото уж поставяш детето в една много свободна виртуална среда, но много затворена, ако то непрекъснато докладва къде се намира, дава признаци, че ти е прочело съобщението и така нататък.
8. Ако обобщим казаното дотук, независимо дали става дума за ползи или опасности, средата е различна, но правилата са същите, така ли?
Елисавета: Единствената голяма разлика е, че интернет предоставя една публичност, която никой досега не е имал. Всяко нещо, което правим, може да стигне до много повече хора, отколкото преди. И това е най-важното, което детето трябва да има предвид. Едно орезиляващо поведение може да доведе до сериозен риск.
Красимира: До фатален край. Нека си го кажем.
Елисавета: Родителите трябва да подготвят детето си най-вече за това. Оказва се, че тийнейджърите са все по-подготвени за това, че зад всеки профил може да стои измамник или насилник, но не са подготвени за това какво означава да изпият две водки, някой да ги снима и после това да обиколи цяла България.
Красимира: Или да си правят selfie върху влаковете.
Елисавета: Според мен огромната и ужасяваща публичност, която дава интернет, е най-страшното нещо за едно подрастващо дете. Публичността има и друго измерение. Когато едно дете направи нещо впечатляващо, напише впечатляващ текст, нарисува впечатляваща картина, изсвири впечатляващо музикално произведение или просто има някакво постижение, това може много бързо да стигне до много хора. Но все пак според мен, особено за подрастващите, рисковете заради интернет публичността са повече от позитивите.
Източник: Digitaltrends.com
9. В края на разговора ще си позволите ли да дадете на родителите съвет по темата, която обсъждахме?
Елисавета: Когато едно дете е ангажирано, дори и да иска, няма много време да се занимава с глупости. Ангажирайте децата си доколкото можете – с учене, със спорт, с курсове. Стимулирайте детето да кани деца вкъщи. Не знам защо у нас това не се прави. Децата стоят пред компютрите, защото в къщите не се канят хора. Канете съучениците им, стимулирайте децата да канят свои приятели вкъщи. Тогава общуват по между си.
Красимира: Аз съм човек, който работи с технологии и съм в интернет над 15 години. Не мисля, че бих могла да възпра детето си, а и не искам. По-скоро ще го насърча да се развива успоредно с технологиите. По-скоро смятам, че има и много възрастни, които си прекарват живота онлайн в глупости. Наистина е до ангажиране на вниманието и умното използване на интернет и на мрежата за това да ти boost-ва реалния живот.
Елисавета: Преди няколко години питах баща ми вярно ли е че, днешните деца четат много по-малко от децата от неговото време и той ми каза: „Глупости, същият процент тъпанари имаше, които изобщо не отваряха книга. Абсолютно нищо не се е променило.“ Същото е с технологиите. Винаги ще има хора, които ще циклят технологиите. Те преди са циклили в кафенетата и в баровете. Да кажем заради едни 20 процента, които по-цял ден стоят и циклят игри, че технологиите са нещо лошо, е глупаво.
Красимира: И нещо по-важно. Социалните мрежи се превръщат в граждански медии. Предвиждам бъдеще, в което всеки грамотен човек ще бъде медия сам по себе си. Той вече е. Наистина ми е много любопитно, когато децата ни са на нашите години, какво ще се случи.
