Андрей Борисов (40) работи в Мтел вече 14 години – в момента е началник отдел “Инфраструктура на мрежата” в дирекция „Мрежа и планиране“, но обича водата и пътуването и съчетава тези две свои страсти, гмуркaйки се по целия свят.
Първото дълбоко гмуркане на Андрей Борисов спокойно е можело да е и последното му. Това звучи драматично, но за щастие не означава, че е било свързано с някакъв инцидент. Случва се край индонезийския остров Комодо, а когато Андрей взима водолазния си сертификат в България, инструкторът му казва, че това е едно от най-красивите места за гмуркане в света. “Със сигурност има нещо вярно в неговото твърдение, защото след това всяко друго ти се струва не толкова екзотично и цветно,” казва Андрей.
Този факт, разбира се, не го спира да продължи с гмуркането. Неговият баща е от Поморие и още от дете, прекарвайки летата си там, Андрей се запалва по водни спортове като ветроходство, сърф и гмуркане с шнорхел и плавници.
Гмуркането на дълбочина 20-30 метра обаче е съвсем друга история и през 2014 г., планирайки пътуването си до Индонезия, Андрей решава да вземе необходимия сертификат. “Всъщност винаги съм искал да го направя, казва той, но не намирах време. Този път се вдъхнових от предстоящото пътуване“.
Това, което следва, е наистина незабравимо. За пет дни Андрей и съпругата му обикалят индонезийски острови с оборудвано корабче и той се гмурка по два пъти на ден. “Има огромно разнообразие на риби и костенурки, коралите са много красиви, океанът е кристално чист, спомня си той. Едно от най-запомнящите се преживявания е с рибата манта. Тя е като скат – плоска и все едно лети във водата, разтворът на крилата й е до два метра и половина. Ти заставаш някъде, снишаваш се и оставяш мантите да минават над теб.”.
Това дава началото на пътешествията, в които Андрей съчетава пътуването с подводния свят. Важно е да се подчертае, че комбинацията е случайна – той не е от хората, които целенасочено пътуват до места за гмуркане. “Не съм чак толкова вманиачен,” казва той. По-скоро обикаля нови, интересни места и при възможност за ден-два облича неопрена и нарамва кислородната бутилка. “Например, не съм се гмуркал с бутилка в Черно море, защото просто не ми е интересно,” добавя той.
Незабравимото преживяване в Индонезия е последвано от гмуркане в Тайланд. По думите на Андрей преживяването там е “по-стандартно”. По време на престоя си на остров Ко Самуи, лодка го взима от плажа, прави две гмуркания и се връща. Интересното там е, че едното от местата, където лодката акостира, е “нещо като полигон за обучение на водолази” – има поставени бетонни фигури с различна форма, като например октоподи и тунели, покрай и през които се учиш да преминаваш.
В Тайланд Андрей достига и най-голямата дълбочина в своята “кариера”, слизайки на над 30 метра. Това обаче, поне по разказите му, не може да се сравнява с друго повдигащо адреналина приключение, когато година по-късно в Хавай се гмурка с акули. „Разбира се, бяха малки, не си ги представяйте по три метра”, пояснява той. “Инструкторите обясняваха, че не са опасни, но са акули“.
Тази паметна среща е на място, което местните наричат “Катедралата”. Там вулканичната лава е изградила подводни пещери, в които има дупки, през които минава светлината и това създава величествено катедрално усещане.
Интересен е моментът с влизането в самите пещери, защото то зависи от подводните течения. “Трябва да внимаваш в кой момент ще минеш през дупката. На практика стоиш и наблюдаваш как течението движи малките рибки. В момента, в който видиш как то грабва тях, тръгваш и ти. Струята е толкова силна, че ако се пуснеш срещу нея, можеш да се озовеш залепен на скалите, както се случи с един от другите гмуркачи,” разказва Андрей.
Гмуркайки се в океана около Хавай, той често е “закачан” от огромни костенурки. Въпреки размерите си те са дружелюбни, само че, ако човек ги докосне, е заплашен от сериозна глоба. “Дори те да искат да се блъснат в теб, ти трябва да стоиш далече от тях.”
Tези преживявания Андрей нарича “един съвсем друг свят, който голяма част от хората никога не виждат”. Усещането, според него, е наистина уникално – “слизаш на дълбоко, някакви невиждани риби и морски същества плуват около теб… Красотата е невероятна”. Но има и нещо странно – “около теб е само вода, без край”, обяснява той. „Слизаш много бавно, за да изравняваш налягането, преглъщаш усилено, появява се адреналина“. Понякога Андрей усеща и “нещо като клаустрофобия” – заради чувството, че не можеш да излезеш веднага от морските дълбини. “За момент започваш да се питаш – ‘къде съм се озовал тук на 20 метра под водата’.”
Той, разбира се, се е научил да превъзмогва това усещане. Все пак има и други екстремни хобита, като например катерене, а и по душа е морски човек.
Това, което му предстои през лятото на 2016 г., е класическо пътуване за него. По традиция той ще плава с ветроходна лодка по крайбрежието на Хърватска със семейството си и приятели. За пръв път обаче “покрай плаването” ще направи едно гмуркане и там. Къде ще е пътешествието след това, все още не е ясно, но ако е близо до вода – неопренът със сигурност ще е в багажа на Андрей.
