Днес ви представяме третия победител в конкурса „4Gрадски“. Това е Йоанна Мирчева, която е на 28 години от София. Тя е писател и сценарист, като започва да се занимава по-сериозно с писане някъде около десети клас. Решава да участва в конкурса на Мтел, защото обича да разказва градски истории. Нейните любими писатели са наистина много, но сред тях посочва Реймънд Карвър, Уилям Сароян и Джефри Юдженидис.
Сега ви оставяме да се насладите на нейния разказ “Най-добрият кум в града”.
[divider]Най-добрият кум в града[/divider]
- Политика за живот
- Градски скоростни ленти
- Пак в София <3
- Победители в конкурса “4Gрадски” на Мтел
Още по темата
Да си кум отдавна трябва да се слага в графата с допълнителни умения в CV-то. Позиция „кум” на първо място включва високо ниво на ораторски способности. Трябва или да спретнеш реч, в която да представиш това „келешче”, с което се напивате от минимум 10 години като най-висш пример за моногамност и чувствителност, или съответно да не премълчаваш, че е бил келешче, но да убедиш четирите маси с роднини на булката, че именно ТЯ е жената, която го е променила, а след това да си готов да свидетелстваш, че дори и на ергенското му парти, младоженецът с изключителна „неохота“ е приел да опипа гърдите (перфектен D размер) на стриптизьорката Диди (можеше и някоя с по-екзотично име-Дана, Дениз…но не избирах аз), само нейните, и то за не повече от минутка.
На второ място, кумът трябва да знае какво правят краката му по отношение на минимум три фолклорни танца, в които да не изглежда като субект с двигателно-опорни проблеми и в никакъв случай да не забравя, че хорото „Яж, куме, пий” се води именно от него и че в сюблимният момент задължително ще се намери поне една братовчедка на кръстницата на булката, която да му набута бялата кърпа в ръката. (От първи до седми клас баба ми ме беше записала на народни танци, така че никога не обърквам стъпките, дори и след седмата ракия:)
Трето, едно време като излизахме някъде с компанията, винаги гледах да играя за отбора. Сума ти двойки съм запознал помежду им и така – като се появи втората чертичка, като родителските тела нададат много зор или просто като нещата опрат до купуване на общо жилище и т.н., винаги двойката се сеща за мене като най-безконфликтната опция.
В началото бях поласкан, приемах с охота и чак когато нескончаемите сватби се заредиха една след друга и вече не смогвах на всичките ергенски вечери, които до една протичаха като за последно, в крайна сметка ми увря главата и разбрах защо толкова много хора отказват да кумуват. Макар че никога не е лесно да откажеш, ето моя топ 3 на възможните уважителни причини:
- „Пич, със Стела се разделихме преди месец. Как да давам пример на една млада двойка? Морално не мога…”
- „Братле, с Ана току-що скъсахме. Как да ти бъда кум? Сърце не ми дава…”
- „ Човече, Христина ме заряза…На хапчета съм”.
Не съм имал нито едно гадже с гореспоменатите имена, но това младоженците, опрели до моите услуги, няма как да го знаят. Е, да, ама най-добрият ми приятел е наясно с всичко. И когато той ми каза „Ти ще си ми кум”, аз си поех въздух, но преди да изтъкна какъвто и да било уважителен аргумент, той веднага добави – „Ще преживееш Христина!”.
Има и още една причина, поради която тази сватба ми е по-специална. Когато моят приятел се сваляше със Сончето, той се беше побъркал от завъртолените й съобщения, които тя държеше да си пращат и ме помоли в духа на моите ораторски качества да разцъкам от негово име някакви готини лафове и да я впечатля.
И така. Стоя си аз в апартамента на моя приятел. Той се приготвя в другата стая, бъзикам го, че се мотае повече и от булката сигурно, а точно в този момент телефонът му извибрира. Не мога да го направя, пишеше му Сончето. Полудях! Как така не можела да го направи? Ей, Сонче, много добре знам аз какво можеш или не можеш да направиш, не на мене тия. Беше му скочила на врата на момчето да живеете заедно, гледат даже с баща ти мачовете на ЦСКА, нищо че е от Левски, а ти…? Трябва да действам с хипер скорост, сватбата на най-добрия ми приятел виси на косъм:
Пиша й: „Какво е станало?”
Тя: „…не знам….просто много ме е страх”
Аз: „…това е нормално! Ще се успокоиш като сме там”
Тя: „Никога не ме било толкова страх…не ме мрази…”.
Аз: „ Не те мразя. И аз се притеснявам. Ела да се притесняваме заедно!“
Тя: „Винаги това съм искала, а сега съм се гипсирала. Мама реве”
Аз: „Слушай ме внимателно: отиваме, женим се и оставяме който иска да си реве!”
Тя: „… не знам какво ми става…”
Аз: „Аз пък знам,че те обичам. И искам само теб. Ако нямаше сватба днес, кой искаш ти да видиш довечера?”
Тя: „ 🙂”
Не ми се усмихвай, Сончеееее! Пиши, че ще идваш, че иначе не знам какво ще направя…
Тя: (след кратка пауза) „ Аз съм луда! Обичам те! Идвам <3”.
Свалих 3 килограма в потене. Изтривам всички съобщения и точно тогава приятелят ми влиза и ме вижда, че му цъкам в телефона. Пита ме какво правя и аз отговарям, че питам Сири дали ще си изтанцувам хорото на кума правилно, но дори и тя не може да каже със сигурност.
Е, ожениха се все пак. Казаха си “ДА” и в гражданското, и в църквата. Без грам колебания. Държах весела реч, вях като луд бялата кърпа на „Яж, куме, пий“ и изпих поне половин дамаджана от ракията на бащата на Сончето. (Смятам, че си я заслужих:) )Нямам сили дори да заглеждам шаферки, лели или приятелки, камо ли кумата…
Излизам от ресторанта мега пиян и се оглеждам за такси. Изведнъж чувам някой да ми подсвирква. Стройна брюнетка ми отстъпва таксито си и ми смига съучастнически. Колата тръгва, гледам я как влиза в близкия блок, чудя се откъде я познавам и чак в просъница се сещам, че това е стриптизьорката Диди, за чийто размер D така и не разказах в речта си за младоженеца.
