Pokemon Go – по следите на Пикачу

„Трябва да ги хвана всичките“ – обединени под слогана на популярния франчайз Pokemon, милиони хора по света, въоръжени със своите смартфони, започнаха да издирват малките измислени същества, наречени покемони, най-известния от които е Пикачу. Играта Pokemon Go стана не просто хит, а истински феномен. Тя надмина по активни потребители социалната мрежа Twitter, потребителите я ползват повече от Facebook, като само в САЩ приложението е свалено 7.5 млн. пъти, а акциите на един от собствениците на франчайза – Nintendo, скочиха със 70% тази седмица. Тези резултати са постигнати дори без играта да е пусната официално по целия свят. В момента тя е налична само в САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Германия. Очаква се скоро разработчиците Niantic да я пуснат в още 200 държави, но дотогава хиляди потребители по света я инсталират, като заобикалят системите за сигурност на смартфоните си – рисков процес, който може да докара зловреден софтуер в телефона или да направи гаранцията на устройството невалидна. Причините за успеха на Pokemon Go са много и разнообразни и най-вероятно манията по приложението още дълго време ще бъде обект на изследвания от експертите. Играта е първата мобилна апликация, която постига подобна популярност, като използва технологията „добавена реалност“. Тя не е нито нова, нито непозната за смартфоните и таблетите. Просто Pokemon Go успява да напипа правилната формула, за да постигне световен успех.

[divider]Какво е Pokemon Go?[/divider]

Това е мобилна игра, която разчита на т.нар. „добавена реалност“ (augmented reality). Потребителите използват смартфоните и приложението, за да намерят покемони – малки, но мощни същества от популярния детски японски франчайз. Но за разлика от други заглавия, Pokemon Go изисква геймърите да отидат на реални физически места  – някое дърво в съседната поляна, фоайе на музей, площад и прочие. Първоначално, хората ги търсят чрез специална карта на смартфона, на която местоположението на играчите се обновява в реално време чрез GPS модула на устройството. Като достигнат до заветното място, геймърите могат да „хващат“ малките покемони или да се бият с оставени такива на други играчи. Процедурата по тяхното улавяне вкарва елемента на добавената реалност. Pokemon Go Pokemon Go – по следите на Пикачу Мтел Блог

Потребителите ги търсят чрез камерата на смартфона си и те се появяват на екрана, като част от заобикалящата среда. Примерно, малък покемон с формата на птица се намира до едно дърво – играчът насочва камерата на смартфона към дървото и малкото дигитално създание излиза на екрана. Целта, обаче, не е само да се съберат всички покемони. Играчите са разделени на три фракции, които се борят помежду си (чрез техните дигитални създания) за ключови точки, наречени gym-ове. Когато един играч е на такова място, може да остави там своя покемон и то вече се контролира от фракцията, към която той принадлежи.

[divider]Стара идея в лъскава опаковка[/divider]

Pokemon Go е дело на Niantic – разработчик на мобилни игри, който от първите си заглавия се опитва да накара потребителите да взаимодействат с околната среда. Компанията първоначално е стартъп под шапката на интернет гиганта Google, но след преструктурирането му в холдинга Alphabet, той се отделя като самостоятелна фирма. Дебютният проект на Niantic е Field Trip, пусната през 2012 г., която използва GPS-а на смартфоните на потребителите и ги кара да ходят на интересни места около тях. Нещо, което FourSquare се опита да наложи преди години, както и като дигитална версия на картата със стоте забележителности на България. Заглавието, с което за първи път привлякоха погледите на по-големите технологични ентусиасти, е Ingress. То се появява малко след Field Trip и комбинира добавена реалност и GPS локация. Всъщност, концепцията е почти идентична с тази на Pokemon Go. Играчите са разделени на две фракции (три при Pokemon Go) и тяхната цел е да „превземат“ дигитални портали, разположени на различни места в реалния свят. Системата за намиране и „хващане“ на порталите е почти същата като тази на Pokemon Go. Целта е сходна – контролиране на територия.

Наличието на толкова общи неща между двете игри не е случайно. Разработчикът Niantic описва Ingress повече като „концепция“, която явно е хванала окото на Nintendo и The Pokemon Company, като в края на 2015 г. двете страни решават да направят игра по нея, която да използва магическия свят на покемоните. Затова, концептуално и структурно Pokemon Go е почти идентична с Ingress, дори популярното заглавие все още не разполага с някои от възможностите на своя предшественик. Освен това, данните за gym-овете и разположението на покемоните са изградени на базата на тези от първата игра. Което се оказва нож с две остриета. Niantic използва различни популярни места да разполага своите портали и друго дигитално съдържание на Ingress и поради по-малката популярност на играта, броят на хората, които отиват там само заради нея, е доста малък. Еуфорията около покемоните, обаче, води до тълпи от хора на места, които по принцип не са предназначени за хващането на Пикачу. Стига се и до куриози. Например, жител в щата Масачузетс в САЩ купува изоставена църква. След като излиза Pokemon Go, той разбира, че новият му дом е gym в играта. Причината за това е, че при пускането на Ingress, църквата е била действаща и съответно публично достъпно място и там Niantic са разположили дигитално съдържание.

Pokemon Go си спечели милиони привърженици, доста критици и създаде истински бум в онлайн медийното пространство. Играта сигурно нямаше да види бял свят, ако не беше Ingress, която постави основите на концепцията и е най-вероятната причина Niantic да убедят Nintendo и The Pokemon Company, че пускането на подобно заглавие е добра идея.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*