Предизвикателството: един ден без смартфон

Здравейте! Казвам се Виктория и съм пристрастена към смартфона си. Ето, казах го. Трудно бих си представила как ще изглежда ежедневието ми без смартфон.

Всъщност, оказва се, че съм една от многото, за които той се е превърнал в електронен помощник – нещо като „техно секретар“. Без него едва ли щях да ставам сутрин навреме. Трудно щях да организирам задачите си и да запечатвам хубавите моменти в снимки. А как щях да поддържам връзка с хората около мен? Всяко приложение, което използвам, трябваше да бъде „извадено“ в отделен предмет – будилник, тефтер, фотоапарат, телефон и т.н. Жена съм, но чантата ми не е чак толкова голяма да събере и тези неща…

Смартфонът ми помага да върша дневните си задачи далеч по-лесно, бързо и удобно, да комуникирам с хора, които физически са далеч от мен, както и да разнообразявам свободното си време.

Какво става обаче, когато го няма? Човек винаги трябва да излиза от зоната си на комфорт, затова поставих пред себе си предизвикателството да прекарам един ден без смартофон, без да се подготвям предварително с евентуални ситуации и техните решения. Все едно късно вечерта се е счупил и през следващия ден няма да мога да го ползвам.

[divider]Предизвикателството[/divider]

Първо, трябваше да намеря начин да се събудя в 7 часа сутринта. Биологичният ми будилник няма никакъв шанс да бъде точен в това отношение. Разбира се, от сдобиването ми с мобилен телефон, всякакви други форми на будилник у дома не съществуваха.

Проблемът си стоеше и тогава се сетих за добрата стара Nokia с фенерче, която стои прибрана в шкафа и очевидно чака моменти като този, за да влезе отново в употреба. Тя спаси много положението – имах будилник и средство, с което да провеждам разговори. Сложих СИМ картата си в нея и, за мой късмет, установих, че не съм записала голяма част от номерата си. Тайно се молех да не ми потрябват през следващия ден, но с моя късмет, със сигурност щяха да са ми нужни точно тези, които нямах.

Започваме… 

7:00 ч. Ето на това му се казва мелодия за събуждане! Почти съм сигурна, че с тази сила ще събуди и съседите. Дори не ми трябваше така любимото ми отлагане за „още 10 минутки“…

8:30 ч. В автобуса имах време да наблюдавам какво се случва около мен, тъй като нямах възможността да си проверя пощата, да отговоря на мейли и да разгледам последните новини и социалните мрежи. Това, което мислех за мит – че повечето хора си „ровят“ в телефоните, докато се возят в автобуса, всъщност се оказа реалност. Ако не това, то поне слушаха музика и се бяха изолирали от обстановката около себе си. Срещнах доста впечатлени погледи, когато звънна добре познатата мелодия на Nokia-та ми и изкара всички около мен от световете, в които се бяха пренесли. Та-ра-рам-там…

9:00 ч. Пристигайки в офиса, осъзнах, че не съм много наясно със задачите си за деня – нямаше как да проверя органайзера си по пътя. За щастие, работните ми ангажименти са записани в служебния компютър, но остават личните. Тук добрият стар тефтер се притече на помощ – записах всичко, за което се сещах, и останах с надеждата да не съм пропуснала нещо.

10:30 ч. Време за кратка почивка и кафе. Време, в което по принцип мога да си чатя с приятели и да проверя последните новини и „клюки“ в социалните мрежи. Е, наложи се да пропусна това и просто да си изпия кафето на терасата, наблюдавайки улицата и хората по нея. Винаги съм се впечатлявала от тези, които могат да използват смартфона си, докато се движат, без да се спънат или блъснат някъде.

Сутринта мина, сега да видим какво ще стане с обяда…

12:30 ч. Обикновено се старая да не прекъсвам обяда си с проверяване на социални мрежи и т.н. Оказа се обаче, че когато нямам тази възможност, нуждата да го направя, става по-голяма. Според проучвания, основната причина да сме така пристрастени към технологиите е фактът, че повишават нивата на допамин. Той отговаря за чувството на удоволствие и действията, с които го предизвикваме. Например, проверяваме съобщенията си, защото тайно ни се иска някой, за когото ни е грижа, да се е сетил за нас или да получим добри новини. Желанието за удоволствие всъщност никога не се утолява и ни държи „гладни“ постоянно, а това, че никога не знаем кога ще чуем сигнала за получено съобщение, ни държи на ръба.

Предполагам, е въпрос на навик да живееш без смартфон, а станахме много зависими от тези устройства. Денят ми определено вървеше трудно без моя „техно секретар“. Трябваше да „издирвам“ наново всеки един контакт, от който имах нужда, а това отне ценно време. При тези обстоятелства изоставах със задачите си за деня и, за съжаление, моята Nokia с фенерче не ми помагаше особено да наваксам.

*Бележка до себе си: Запиши най-важните номера в СИМ картата и синхронизирай целия указател с пощата си!

16:30 ч. Почти цял ден без социални мрежи и messenger-и…. Почти издържах! Това може би е сред най-неприятните лишения, с които се сблъсках през деня. Замислям се, ако нямах и компютър под ръка, щеше да е много трудно изобщо да си свърша работата.

Оказа се, че липсата на смартфон както освобождава доста лично време, така и заема и прави изпълнението на някои задачи по-продължително от нужното. От друга страна, затруднява и контактите между хората. Сигурна съм, че животът без смартфон не е невъзможен, но пък за сметка на това – доста по-сложен. Този експеримент ми даде възможността да огледам света около себе си, който признавам, до този момент леко пренебрегвах заради смартфона си. Няма да е зле по-често да обръщаме внимание на света около нас – да си разменяме повече усмивки и някоя мила дума по улицата или в градския транспорт, а когато излезем с приятели, да споделяме и емоции и преживявания, не само статуси и снимки в социалните мрежи.

И помнете – винаги пазете стария си телефон, не знаете кога ще ви потрябва!