12 въпроса към Светослав Иванов

A1 23 септември 2016

Светослав Иванов е част от екипа на bTV Новините от 2007 година. Автор е на десетки документални филми, интервюта и репортажи от горещите точки на света, сред които Ирак, Иран, Либия, Палестина, Израел, Ливан, Демократична република Конго и много други. Носител е на множество престижни награди на гилдията, негови статии са публикувани в някои от най-авторитетните печатни издания света, сред които британският вестник The Independent. Специализирал е в ООН в Ню Йорк и Женева през 2012 година. Носител е на наградата „Робер Шуман“ на Европейската комисия за разследването си „Полумесец в Короната“ за ислямистките движения в Лондон. Трикратно е определян за „Репортер на годината“ от колегите си от bTV Новините. Водещ на предаването „120 минути“, което се излъчва всяка неделя. Автор на книгата „Там, където загинаха дърветата” с пътеписи от най-горещите точки на света.

През тази година Светослав Иванов е член на журито на Mtel Media Masters. Крайният срок за кандидатстване в конкурса е 30 септември, а победителите ще бъдат обявени на 18 октомври. Специален гост на награждаващата церемония ще бъде фотографът Ървин Олаф.

Участието на Светослав Иванов в журито на Mtel Media Masters ни даде повод да му зададем няколко въпроса:

• Реших да стана журналист, защото…
Осъзнах колко силно влияние могат да имат думите върху човешките емоции. Интересът ми към журналистиката дойде след първата ми среща с класическите произведения на Христо Ботев, на Захарий Стоянов и Стоян Михайловски. Това са велики писатели, които са били и велики журналисти. Те много добре са знаели, че всяка дума има значение. Те не са се интересували до колко хора ще достигнат тези думи, а са били водени от вътрешния си огън. Това е нещо велико.

Още по темата

• Когато започвах, вярвах…
Че трябва да сме честни със себе си, за да бъдем честни и с другите. Колкото и сложна да е една тема, трябва да бъдем водени от усещането си за справедливо и несправедливо, добро и лошо. Това идва от сърцето. В това отношение се старая да не се променям.

• Най-важният урок, който научих като журналист, е…
Че не трябва да си правим прибързани заключения и да ангажираме с тях аудиторията си. Хората са доста сетивни и не трябва да се прекрачва границата на уважението към интелекта на тези, които те гледат, четат или слушат. Нямаш право да им казваш какво да мислят. Твоята роля е да ги накараш да мислят. Ако успееш – ще те разберат. Ако не успееш – не си положил достатъчно усилия.

• Най-щастлив от професията си съм се чувствал, когато…
Съм усещал, че работата ми има ефект. Приемам всеки един ефир като битка за нормалността. Стремя се с думите си да достигам до чувствата, настроението и умовете на хората.

• Определям като най-значим в кариерата ми моят материал за…
Не мога да отговоря на този въпрос. Не знам.

• Технологиите промениха медиите, като…
Те не ги промениха. Те ги преобърнаха. Общото виртуално пространство и социалните мрежи промениха начина, по който хората потребяват медийните продукти. Сега всеки може да си мисли, че е журналист, а всяка звезда се интервюира сама на страницата си във „Фейсбук”. Понякога е достатъчно една псевдоновина да бъде споделена хиляда пъти в социалната мрежа, за да влезе в дневния ред на обществото, а и на медиите. Тук е огромната роля на професионалните редактори и продуценти – да пазят златните правила, които крепят нашата професия от столетия. Защото има източна пропаганда, западна пропаганда, има цели компании, които се занимават с фиктивни профили в социалните медии, чрез които се атакуват или оправдават определени действия, прокарват се внушения и манипулации, пред които традиционните медии стават все по-безсилни. Уж плуваме в информация, а сме по-неинформирани от всякога.

• Моята прогноза за бъдещето на медиите е…
Има термин в английския език, с който се назовават медиите, които са доказали своя авторитет през годините. Наричат ги „the Guardians” – пазителите. Не случайно BBC или „New York Times” премахнаха възможността статиите им да бъдат коментирани чрез анонимни профили. За мен вече всяка информация има два аспекта – ядро и периферия. Ядрото е самата информация или статия, а периферията са реакциите. Понякога хората започват от периферията и когато достигнат до ядрото, те вече са убедени в една или друга теза, която може изобщо да не е тяхна.

• Днес българската журналистика…
Българската журналистика обича да се самобичува. Аз мисля по малко по-различен начин. Проблемът е в ефекта, следствието от нашата работа. Журналистът не е прокурор, не е съдия, той е човекът, който посочва, анализира, разследва и не подминава проблемите. Нима не знаем прякорите на този или на онзи? Не виждаме как си купуват гласовете? Нима не знаем далаверите им, схемите, зависимостите им? Нима не знаем кой кого е назначил и кой на кого е роднина? Да, знаем всичко. Но ние не знаем това защото сме ходили на врачка, а защото е имало и има журналисти, които са вършели и вършат своята работа. Какво обаче правят държавните институции? Едно голямо нищо. От друга страна са паразитите в нашата професия – пожълтяването, налагането и натрапването на все по-незначителни събития и личности ражда псевдожурналистика, която днес може да е много модерна, но утре ще бъде забравена. Поне така ми се иска да вярвам. Не може да се храниш само с фастфууд.

• А има нужда от повече…
Всяка голяма криза накрая убива своите хранителни източници. Ако журналистиката в момента е в криза, а тя е в дълбока криза, ще дойде ден, в който постепенно ще започнат да изчезват жълтите и кафявите издания. Защо? Защото колкото по-дълбока става една криза, толкова по-силен глад започват да изпитват хората за истинска и сериозна журналистика. Знаете ли кога започва да изчезва империята на бащата на „жълтата преса” У.Р.Хърст в САЩ? В разгара на Втората световна война, когато хората престават да се интересуват от глупости. Аз не мисля, че ще има нова война, но всяка криза има край.

• Бих се зарадвал в медиите да чета/гледам/слушам повече…
В българските медии има критична нужда от международни новини. Вече и на децата е ясно, че събитията и процесите, които променят картината в България, се случват далеч от тук – в Брюксел, Вашингтон, Москва, Анкара, Дамаск и дори Багдад.

• Това, което бих посъветвал младите колеги, е…
Имах възможността да го кажа на студентите от Софийския университет на празника на Факултета по журналистика. Поколението днес не прилича на поколението вчера. То е много по-критично и нетърпеливо. То е образовано. То изисква. То не прощава и някой ден ще се бори за следствието и от нашата работа. Заедно с нас. Така трябва да бъде.

• Ролята на Mtel Media Masters е…
Да поощрява труда, в който е вложена мисъл и смисъл.