12 въпроса към Емил Спахийски

Емил Спахийски е журналист и сценарист. Носител на наградите „Паница“ за принос при отразяване на войната в Косово, „Черноризец Храбър“ за публицистика и Mtel Media Masters. Съавтор (с Марин Дамянов и Стефан Командарев) на сценария на игралния филм „Съдилището“ (реж. Стефан Командарев), който е лауреат на голямата награда „Златна роза“ – 2014, Гран при на фестивала в Индианаполис, българско предложение за наградите „Оскар“, награда за най-добър сценарий на Българската филмова академия и други. Работи като политически наблюдател във в. „Труд“. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Учи режисура в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Специализирал е драматургия в НАТФИЗ, EPU в Щадтшлайнинг (Австрия), Московското училище по политически науки. Работил е като репортер и коментатор във вестниците „24 часа“ и „Сега“. Бил е главен редактор на списанията “За мен“, „Егоист“, FHM. Работил е като сценарист и отговорен редактор в „Сървайвър“, „Африка – звездите сигурно са полудели“ и „Столичани в повече“ (Би Ти Ви). Съавтор на книгата „Моделът на успеха или как да успяваме в България“. 

През тази година Емил Спахийски е член на журито на Mtel Media Masters. Победителите в него ще бъдат обявени на 18 октомври, а специален гост на награждаващата церемония ще бъде световноизвестният холандски фотограф Ървин Олаф.

Участието на Емил Спахийски в журито на Mtel Media Masters ни даде повод да му зададем няколко въпроса:

• Реших да стана журналист, защото…
Завидях на бащата на моя съученичка. Бях ученик и ставах всяка сутрин много рано. Един ден установих, че този артистичен мъж става към 11 часа и след това твори, ако се наложи. “Какво работи баща ти?”. “Журналист? О, това е моята професия.” – казах си сетне. После дълго време не споделях, че мечтая да съм журналист, защото не вярвах в себе си. Истината е, че ставаш журналист, когато те човърка нещо отвътре. Някакви дяволчета ти шепнат “Абе, виж какво се случва тук – напиши го!” И така един ден се провикваш “Царят е гол!”… в писмен вид.

• Когато започвах, вярвах…
Че хората страшно много се нуждаят от истината, че има добро и зло и само някой трябва да им съобщава кое е черно, кое е бяло. Обаче, животът се оказа много пъстър и по един скептичен начин, преди да казваш каквото и да е, трябва много да проучваш, много да знаеш.

• Най-важният урок, който научих като журналист, е…
Да се съмняваш и да бъдеш нащрек.

• Най-щастлив от професията си съм се чувствал, когато…
Непознат те прегърне заради позиция, която си заел.

• Определям като най-значим в кариерата ми моят материал за…
Може би бих казал най-изненадващ, защото значим е относително понятие. Изненадан бях от реакцията на статията “Защо искам да съм… като Левски”, който бе публикувана във в. “Сега” преди десетина години. Представлява критика на съвременния български национализъм и уродливите му прояви. Тогава интернет потребителите не бяха кой знае колко. За четена статия се смяташе такава, която събере около 3-4 хиляди потребители, а отдолу има двайсетина коментара. Реакцията на тази статия ме шокира. За три дни имаше над хиляда коментара. Иначе, значима за мен, заради отчайващото безразличие, си остава “Съдбата на бебе №180/14.04.15”.

• Технологиите промениха медиите, като…
Технологиите промениха всичко. Те преобърнаха професията. Тя няма почти нищо общо с това, което беше журналистиката само преди 15 години. Може би най-големият проблем е, че заливащата ни информация понижи познанието заради ленивия и безкритичен начин, по който достига до нас. Разрушеният бизнес модел на медиите не позволява инвестиция в задълбочено собствено съдържание. В момента кражбата на съдържание носи много пари на много сайтове, блогове, а в крайна сметка медиите, които имат кредит на доверие, рязко намаляха.

• Моята прогноза за бъдещето на медиите е…
Повече зависимост. Зависимост от рейтингите в социалните мрежи, зависимост от сензацията. Ако нямаш рейтинг и потребители, няма да имаш постъпления, нямаш ли постъпления, няма да имаш и влияние в обществото. Това поставя журналистиката в голяма опасност да попадне в клопката на интереси, които имат средства и нужда да манипулират обществото. Все пак, добрата новина е, че винаги ще има ядро от хора, които ще търсят обяснение на света и ще споделят разкритото пред други търсещи хора.

• Днес българската журналистика…
Страда от пневмония. Няма достатъчно въздух в дробовете си, за да крещи, и затова има болнав вид. Има също така симптоми на жълтеница. Явно жълтото е на мода. Но пък има здраво сърце, ще оцелее.

• А има нужда от повече…
Да мине на здравословна храна, за да си смени цвета на кожата.

• Бих се зарадвал в медиите да чета/гледам/слушам повече…
Увлекателни истории.

• Това, което бих посъветвал младите колеги, е…
Да знаят, че това е прекрасна професия и че в тях е надеждата.

• Ролята на Mtel Media Masters е…
Прекрасен повод журналисти да говорят за журналистика, да правят съпоставката и да получат шанс за удовлетворение от постигнатото. Един от малкото изобщо стойностни конкурси за журналисти. Щастлив съм, че съм носител на тази награда.

 

 

 

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*