Най-интересното нещо на света за Константин Павлов е Интернет и седемнадесет години от живота си е отделил на световната мрежа. Поддържа популярен блог. От 2010 година е част от екипа на фондация „Четиринадесети януари“, която специализира в цифровите права и поддържа проекти, измерващи искреността на политическата реч, в защита на медийната свобода и в защита на личното пространство онлайн. В момента е докторант по социология в Софийския университет и като такъв изследва влиянието на интернет технологиите върху обществото.
През тази година Константин Павлов е член на журито на Mtel Media Masters. Победителите в конкурса вече бяха определени от журито, като имената им ще бъдат обявени на 18 октомври. Специален гост на награждаващата церемония ще бъде световноизвестният холандски фотограф Ървин Олаф.
- За седми път Mtel Media Masters награди най-добрите журналистически материали
- Над 200 души събра церемонията Mtel Media Masters 2016
- Гледайте на живо Mtel Media Masters 2016
Още по темата
Участието на Константин Павлов в журито на Mtel Media Masters ни даде повод да му зададем няколко въпроса:
• Реших да стана журналист, защото…
Никога не съм взимал такова решение и дълго време имах колебания дали съм журналист. Но още в осми клас правех опити да издавам училищен вестник с двама приятели. После, в същата комбинация, започнахме няколко доста успешни интернет медии. От 18 години се занимавам с интернет медии, редовно публикувам материали в медиите, междувременно си направих и блог. Дори в момента с приятели правя нов проект – „Терминал 3“. След като започнах да получавам и журналистически награди, си казах – това сигурно значи, че съм станал журналист.
• Когато започвах, вярвах…
Когато започвах, вярвах че ако подходиш честно и отговорно към хората, които те четат, те ще ти се отблагодарят пребогато. Продължавам да вярвам в това. В крайна сметка, колкото и хората да са цинични и да говорят глупости от вида „всички лъжат“, всеки има нужда от истина и от честно отношение, както всеки има нужда от глътка чиста вода.
• Най-важният урок, който научих като журналист, е…
Една дребна грешчица може да съсипе материал, в който си вложил душата си и седмици работа. Грешната цел пък може да ти съсипе месеци и години упорита работа.
• Най-щастлив от професията си съм се чувствал, когато…
Когато някой ми се довери, че е започнал да пише, направил си е блог или е започнал нещо друго, защото се е вдъхновил от това, което съм написал или казал. Има няколко такива случая, които няма да забравя.
• Определям като най-значим в кариерата ми моят материал за…
Интервюто, което с колегата Асен Генов направихме с премиера Бойко Борисов за проекта „Бойкометър“ през първия му мандат, когато той си призна, че е водил разговорите „Ало, Ваньо“. Беше в началото на лятото, нямах никакви намерения да се впускам в такова приключение, но ситуацията беше такава, че или трябваше да направим интервюто в рамките на 24 часа, или може би никога. Хвърлихме се надолу с главата и изглежда си заслужаваше.
• Технологиите промениха медиите, като…
Технологиите промениха всичко, не само медиите. Дадоха власт на безвластните, дадоха в ръцете на хората инструменти, с които могат сами да вършат много неща, за които доскоро им е трябвала помощта на други хора, включително и на журналисти. В момента едно от най-евтините неща е да си направиш медия. Въпросът е, че когато има такова изобилие от медии и медийки, непрекъснато трябва се бориш за място под слънцето, а още по-тежко е, ако искаш и да припечелиш нещо.
• Моята прогноза за бъдещето на медиите е…
Медии винаги ще има и журналистика винаги ще има. В момента в социалните мрежи, в по малки медии и в блогове се публикуват хиляди кратки статуси и по-дълги текстове, които са прекрасни образци на гражданската журналистика. Проблемът не е, че журналистиката или медиите изчезват. Проблемът е, че още не сме уцелили начина, по който да възнаграждаваме труда в тях и медиите като традиционен бизнес умират. Но ще намерим изход. Умират само някои видове медийни формати, които отстъпват част от територията си на по-модерни и по-иновативни формати. Някъде в момента крякат грозни медийни патенца, което ще се превърнат в медийните империи на бъдещето. В един момент ще ни изненадат и ще се плеснем по челото, че всичко си е било толкова очевидно от самото начало.
• Днес българската журналистика…
Днес българската журналистика е в тежка кома, за която допринасят и български, и глобални фактори. От друга страна, отворило се е голямо поле за иновации и експерименти с новите интерактивни формати – с аудио и видео стрийминг, с хибридизирането на офлайн и онлайн медии, с размиването на границата между журналисти и публика и така нататък. Умните, оригиналните и предприемчивите ще оцелеят. Професионалната българска журналистика ще излезе от ъгълчето, където в момента е навряна.
• А има нужда от повече…
От повече самочувствие, от повече въображение и от повече самоуважение. Журналистите имат в ръцете си безпрецедентно мощни и едновременно с това евтини и достъпни инструменти, които технологиите им предоставиха.
• Бих се зарадвал в медиите да чета/гледам/слушам повече…
Повече неща писани без страх и съобразяване. Твърде много съображения се появяват, които пречат да се каже истината на хората, едно към едно. Има начин истината да се каже така, че да не е обидна, да те разберат идеално и да има ефект от нея.
• Това, което бих посъветвал младите колеги, е…
Честното отношение към професията е печелившата стратегия в дългосрочен план. Веднъж загубено, доброто име никога не се връща. Човек винаги има избор и обикновено най-трудният е и най-правилен. Не се ограничавайте само до журналистиката, също така. Може да се окаже, че по ви бива да направите собствена медия, отколкото да пишете в нея.
• Ролята на Mtel Media Masters е…
Ролята на Mtel Media Masters е изключително важна за България, защото дава една от редките възможности у нас добрата журналистика да бъде подобаващо оценена. Полето на технологиите е трудно за описване, защото изисква компетентност в една доста бързо развиваща се област, от която малко хора вдяват, и се искат доста усилия да бъдеш актуален и едновременно с това да не плещиш глупости и всички да те разберат.