Смартфоните доста промениха начина, по който споделяме гледките, които ни доставят радост в живота. Същото важи с пълна сила и за звуците: първите думички на проговарящото дете, сладката приспивна песен на мама, неповторимото пеене на група почерпени приятели. Всичко това може да бъде запазено като аудиозапис, за да му се радваме по-късно, а и да го споделим – и то благодарение на кой да е обикновен смарфон.
Какво можем да направим с един собствен аудиозапис?
Да запишеш уникален звук, тоест такъв, който досега никой никъде не е чувал – например речта на политик, дискусия сред екип колеги или песничка на дете – може да бъде „безценно“. Ето няколко ситуации:
– колега има рожден ден: в подготовка на изненадата ден по-рано колегите се събират (без рожденика) и записват пожеланията си към рожденика; след това му подаряват записа наред с физическия подарък в деня на тържеството;
– детето проговаря: първите срички на малкото човече винаги топлят сърцето на мама и татко, а да ги чуят отново след години е красива емоция – и така всеки път;
– весела компания: често пъти в развеселените компании се раждат щури идеи – приятелите могат да запишат разговорите и песните си и да се забавляват след време, когато чуят какви „творби“ са сътворили; освен шеги, по този начин понякога се раждат гениални начинания;
– луди рингтонове: забавни фрази или неповторимо изпети куплети могат да се превърнат в уникален рингтон, който не само да се отличава от всичко стандартно, но и да кара околните да се смайват или усмихват;
– реч пред публика: когато изявени личности говорят пред публика в салон, в театър или на друго публично място, техните изказвания могат да се окажат интересни и за хората извън залата – публикуването им в интернет може да се окаже абсолютен хит!
Силата на споделения запис
Като журналист за първи път срещнах силата на споделения аудиозапис преди около 10 години, когато тогавашният министър на държавната администрация и административната реформа Николай Василев реши да отвори в присъствието на журналисти офертите в търг за купуване на 60 000 Windows лиценза за държавната администрация – многомилионна сделка! Отговорите на Василев на журналистическите въпроси бяха повече от красноречиви. Щеше да е кощунство тези твърдения да не се представят на широката публика. Незабавно качихме онлайн записа от процедурата. Така цялата ИТ общност у нас, която се чудеше как е формирана цената на Windows лицензите за държавните служители (по над 1300 лева за лиценз), можа да чуе със собствените си уши как се аргументира министърът.
По това време повечето записи се случваха с диктофон…. Днес всички имаме смартфони в джобовете си. Можем да записваме лесно и да споделяме както весели, така и сериозни „звуци“. Грубо отношение на чиновник в държавна служба, намеци за подкуп, опити за изнудване и сплашване – всички те също могат да видят “бял свят” благодарение на технологията в джоба ни. И е важно да ги споделим, защото това е част от начина да променяме реалността, в която живеем.
Как да запишем качествено аудио?
Намерете микрофона: при повечето телефони той е разположен на гърба на устройството, някъде в долната част.
Разучете настройките на диктофона: ако разполагате с достатъчно количество свободна памет, най-добре е да изберете „високо“ качество. От висококачествен аудиозапис лесно можете да направен компресиран (с по-ниско качество), но обратното няма как да се случи. Ако трябва да изберете формат, предпочитайте PCM, WAV, M4A, AAC, MP3.
Насочете микрофона към човека, който говори: постарайте се да не е непосредствено до устата му, защото въздушната струя при говоренето може да внесе шум в записа.
Ако сте в голяма зала с много машини или хора, постарайте се да сте близо до източника на звука.
Ако държите телефона с ръка, уверете се, че не покривате микрофона с дланта или пръстите си.
Дръжте телефона на известно разстояние от устата си, когато записвате собствения си глас.
Постарайте се, доколкото зависи от вас, да записвате на безветрено място: както споменах вече, въздушната струя в микрофона може да вкара неприятен шум в записа. Дори лек бриз може да ви изиграе лоша шега.
Избягвайте записването в малки затворени помещения: така ще си спестите кънтенето в записа.
Преминете в режим „самолетен полет“ преди записа, ако не искате той да бъде прекъснат от случайно телефонно обаждане. Освен нечие повикване, един запис може да бъде прекъснат и от дребни неща като звъненето на нотификации и съобщения, затова режимът „самолетен полет“ е най-добрият вариант.
Осигурете си приятна, тиха стая. Кафене или шумен ресторант не би било добра локация – освен ако не искате да пресъздадете оживлението на публичните пространства.
Ако записвате собствения си глас, „вдигнете“ гласа си: представете си, че имате събеседник, който ви слуша на около 6-7 метра от вас, и се постарайте да ви чуе на това разстояние. Така ще избегнете потенциално „боботене“ в записа.
Купете си малък микрофон с щипка и кабел, ако искате телефонът ви да остане скрит по време на записа – например, когато искате да запишете как дете пее, но то е твърде срамежливо и се притеснява да изпее песничката си. Приберете смартфона в джоба или чантата си, а микрофона „изведете“ дискретно навън, за да улови звука.
Постелете мека кърпа под смартфона, ако по време на записа го поставяте върху маса или бюро. Така ще намалите остротата на звуците от писане по клавиатура, кликане с мишка или поставяне на предмети върху масата. Това са все звуци, които ще се озоват в записа ви със силата на топовни гърмежи, ако не сте поставили мека кърпа.
„Обуйте“ микрофона, ако записвате от източник на силен звук. Вградените в смартфоните микрофони не са проектирани за запис на голям честотен диапазон и са способни да възприемат звук с относително малък интензитет. Ако сте на концерт и записвате изпълнение на живо, покрийте микрофона с лепенка или го обуйте в плътна тъкан, която да „заглуши“ най-интензивния звук.
