Дали навън е минус 20, има снежна буря или електрозахранването в базовата станция на Мтел, от която се получава сигнал, е прекъснато, няма значение – важно е клиентът да може да ползва услугата, когато пожелае и когато му е необходима.
[divider]×××[/divider]
Тодор Дунев и Любомир Йорданов, инженери от отдел “Корпоративни клиенти” към дирекция “Техническо обслужване на клиентски услуги”, са сред хората, които „спасяват“ услугите и в най-критичната ситуация.
Отговорностите на екипа им включват осигуряването на фиксирана телефония и пренос на данни на корпоративните клиенти на Мтел. Те се грижат за основните технически помещения на цялата фиксирана мрежа в страната. Планират, изграждат и поддържат безжична свързаност. Инсталират и поддържат крайните устройства и услугите при клиентите. Инсталират опорно оборудване за нуждите както на фиксираната, така и на мобилната мрежа. Но работата им освен по предварително изготвено работно задание е и креативна. Според специфичните потребности на клиента търсят и намират вътрешни Wi-Fi решения за болници, училища и хотели. Проучват, предлагат и изграждат проектите си от начало до край.
Повечето клиенти са с оптична свързаност, но в трудно достъпни места и такива без кабелно покритие се използват и безжични решения за основна и/или резервна свързаност. При някои клиенти наличието на свързаност е критично, заради спецификата да дейността – например в банки. И ако се случи основната свързаност да прекъсне поради някаква причина, потребителите ползват резервната без да усетят разлика в услугата, докато екипите работят по възстановяването.
Тодор и Любомир работят заедно от 2 години, но всъщност се познават от деца. Придружаваме ги при прехода им до базова станция Ярема край София за подмяна на антена. Винаги работят в екип по двама, такива са изискванията за безопасност. В случаите, когато трябва да инсталират тежко оборудване, се включват и повече техни колеги. Докато пътуват в колата телефоните им не спират да звънят – колеги им задават въпроси или се информират какво се случва по текущи задачи.
Работата им не е лесна, особено в зимния сезон. Познават линковете (обектите), които са изградили и са на тръни дали при нужда метеорологичната обстановка ще им позволи достъп до тях. Могат да разказват истории и с готовност показват снимки, запечатали трудни и смешни моменти от работното им ежедневие. „В Габра ни придружаваха диви прасета… Тогава не беше много весело…“ спомня си през смях Любомир.
Специално до Ярема не са идвали от 2 години, което означава, че не са имали проблеми с този линк. „Зависим от времето. През пролетта и есента, когато вали или има бури, не можем да отстраняваме аварии, опасно е. Но най-трудно е когато падне сняг и нямаме достъп. Тогава тръгваме и не знаем какво ще заварим.“
„Работата е динамична и различна всеки ден“, казва Тодор, а Любомир го допълва „Някои моменти са истински приключения, не знаем къде ще ни заведе денят и кога ще завърши, но едно от най-хубавите неща е, че в повечето случаи сме сред природата.“
Екипът им отговаря за района в отсега София – Кулата – Видин – Панагюрище. Работят от 9 до 18 часа, но често се случва да са на път и до по-късно. Иначе по всяко време на денонощието има дежурен за непредвидените ситуации.
През последните години не помнят такава зима – сняг и минусови температури през целия януари. Екипирани са със специално зимно работно облекло, придвижват се в огромен джип и въпреки това понякога има изненади. Веригите са задължителен аксесоар, винаги в багажника.
„Колкото по-голям е джипа, толкова по-дълго вървиш, за да намериш трактор“, шегуват се колегите и признават, че не им е чуждо усещането да затънат в снега в опитите си да достигнат отдалечен обект.
Стигаме почти до Ярема. Последните 200 метра път няма, всичко е преспи. Паркираме и колегите се екипират с работното си облекло и оборудване, преди да прекосим разстоянието до базовата станция. Носят лопати и антената, която трябва да се смени. Газят през снега, ринат, за да могат да отворят вратата на ограждението. Личи си, че работата им като екип е синхронизирана и няма излишни движения или думи, когато са концентрирани.
„Тук не е тежко сега, миналата седмица колегите около Малко Търново се бяха измъчили – видяхте ли снимките, които ни изпратиха? С багер пред тяхната кола, с колата на колегите от EVN след тях – правят път, за да стигнат до базовата станция и да я захранят с генератор, защото беше спряло електрозахранването. В такива моменти всички работим заедно. Понякога екипите на Ericsson ни помагат, друг път ние на тях. Случва се да работим рамо до рамо с конкурентите ни, защото и те споделят същите неволи. Никой не е застрахован срещу прищевките на природата.“
Снимки: Радич Банев
Бел. автора: Непрофесионалните снимки са направени и любезно предоставени от колегите от дирекция “Техническо обслужване на клиентски услуги” по време на работа през януари 2017.
