Жюстин Томс е академичен преподавател, социален предприемач, маркетолог, лектор, автор и майка на три деца. Занимава се с онлайн медии. Преподава, пишe статии и книги. Децата и технологиите е сред темите, по които говори с нестихващ ентусиазъм. Жюстин беше лектор на форума Академия за родители, организиран от фондация „Три“, по покана на Мтел. Телекомът се включи в академията като част от работата по програмата “Интернет за всички”, която кампанията развива вече няколко години.
Темата, по която говори на събитието, беше „Децата и технологиите“. Вижте нейните съвети към родителите в краткото интервю, което направихме след участието й.
Мненията за това от каква възраст и по колко време децата трябва да са онлайн са полярни. Според вас повече възможности или повече рискове крие интернет за децата?
Разбира се, че повече възможности! Както например със захарта – внимаваме кога и по колко даваме на децата си, но само екстремните родители ги лишават напълно от нея (същият пример може да се даде и със солта, гледането на телевизия и доста други) – и тук мярата е ключова. Със сигурност не искаме нашето дете да изостава от другите, да не е запознато. Да не се възползваме от възможностите на устройствата за учене и развитие на умения би било доста крайно.
Има ли възраст, под която е недопустимо детето да бъде онлайн, или пък “безопасна” доза интернет?
За жалост, виждаме телефони и таблети в ръцете на деца на около годинка. Ето това за мен е неразбираемо. Масово около 3-4 годишна възраст децата вече редовно са пред екрана на мобилно устройство. Какво им даваме – ние сами решаваме. Официално се счита, че за ученици безопасната доза интернет е около час на ден. Този час е наистина неприемлив и не е приеман нито от деца, нито от родителите им.
Снимка: Радич Банев.
Дигиталните умения са важни, но дали многото време, прекарано в мрежата, наистина прави децата неспособни да общуват лице в лице?
Да, със сигурност прекаляването води до различни деформации. За да продължа примера, който дадох в началото – яденето на много захар също води до деформации от различно естество. Основната ни задача като родители, според мен, не е да държим децата далеч от устройствата, а да имаме пълноценно общуване и да им помагаме да имат такова и с приятелите си, време без устройства. Защото, ако не го направим докато са малки, рискуваме.
Родителят е този, който трябва да запознае детето с възможностите на мрежата, както и с рисковете онлайн. Подготвени ли са според вас родителите за това и какво бихте ги посъветвала?
За жалост ми се струва, че по-често родителите не са подготвени и не знаят как да реагират. Те отказват да използват социални мрежи, например, а оставят децата си там без контрол и без да са наясно с опасностите, които се крият във виртуалното пространство.
Снимка: Радич Банев.
Има ли правила, с които родителите задължително трябва да запознаят децата, за да ги предпазят от рискове онлайн?
Разбира се! И родители, и деца е нужно да приемат заедно правила за използването на дигитални устройства в дома, да следят тенденциите, да се запознават с новостите. Да разпитват, да реагират навреме при създадени ситуации или възникнали въпроси.
Къде минава границата между родителската загриженост и желанието за пълен контрол над детето и неговия личен свят?
О, балансът във всяка сфера е труден. Свръхконтролът не решава проблеми, според мен, а ги задълбочава. Доверие, което се изгражда от най-ранна детска възраст, взаимно споделяне, време заедно – това са няколко основни маркера за здрави отношения в семейството. Да знаеш кога детето е готово да пуснеш ръката му при прохождането, за да се справя само и по-уверено напред – това е наистина специално умение. Ако се вслушваме повече в децата си, а не в собствените си страхове – може би това би помогнало.
Още съвети за предизвикателствата пред децата и родителите в дигиталната ера можете да видите в специалните издания на Мтел тук и тук.
Снимка: Радич Банев.
Лекцията на Жюстин Томс от форума можете да видите във видеото.
