С поумняването на все повече устройства, рискът от злоупотреби на хакери става все по-голям. Вече дори и в някои играчки има микрофон, както и в т.нар. смарт телевизори. Те разполагат и с камери, свързани са постоянно с интернет и могат да бъдат истински прозорец не само към света, но и към дома на своя притежател.
Съвсем очаквано това поражда не малко притеснения сред потребителите. Телевизорът обикновено взeма централно място в повечето домове, а в доста от тях има и повече от един. На теория един хакер може да вижда и чува всичко в дома, благодарение на смарт телевизор, до който е получил достъп.
Има и друг риск. Създателите на приложения за смарт телевизори също могат да злоупотребят и да събират твърде много и твърде лична информация, която след това да продават на рекламодатели. Самите производители на телевизорите също използват тези „умни” функции, за да събират информация.
Усмихни се, ти си ТВ звезда
Подобно твърдение на пръв поглед звучи пресилено. През последните два месеца обаче се появиха доста публикации по темата, които сочат към обратното. Според данни на компанията Statista над 40 млн. домакинства в САЩ имат смарт телевизор, а доставките на такива модели само през първата четвърт на 2016 г. са повече от половината от всички доставени телевизори по света.
В началото на този месец WikiLeaks публикува редица документи, свързани с възможностите на ЦРУ за кибершпионаж. От тях става ясно, че има и софтуер, който е разработен, за да се възползва от уязвимост в смарт телевизори на един от водещите производители. Той прави така, че телевизорът да изглежда изключен, но всъщност да не е. Всички негови функции работят, включително микрофонът и камерата. Разбира се, правителствена агенция надали ще използва подобен софтуер срещу невинен човек. Но след като тя знае за подобна уязвимост, доста голяма вероятност има тя да е известна и на хакерите.
През февруари тази година пък американската организация Consumer Reports излезе с препоръка към притежателите на смарт телевизори да изключат „шпионските” функции на устройствата си. Причината – новината, че компанията Vizio е постигнала извънсъдебно споразумение по обвинение, че е събирала без разрешение данни какво гледат хората чрез нейните телевизори.
Да покриваме ли телевизорите?
Истината е, че смарт телевизорите могат да ни „гледат”. Също както смартфоните, таблетите, лаптопите и все повече и повече други устройства. Също както и безбройните онлайн услуги и социални мрежи, които се използват от милиарди хора всеки ден. Това, че могат, не означава, че задължително го правят. Също така не означава задължително, че това е нещо лошо.
YouTube и Netflix например се интересуват не само от това какво гледа даден човек, но и колко време. Тези данни се събират анонимно и обобщават в огромни масиви. От тях няма как служител на YouTube да разбере предпочитанията на конкретен човек. Но може да разбере, че тенденцията за гледане на видео преминава от дълги клипове към къси и от лаптоп към смартфон. А това води със себе си до сериозни промени както за YouTube, така и за създателите на съдържание.
Потребителите имат възможност да защитят своята лична свобода. Всеки притежател на смарт телевизор може да отдели няколко минути и да прегледа настройките на устройството. Може да види какви данни се събират за него, с кого се споделят, за какво се използват. Ще има възможност и да ги ограничи, ако желае. Това обаче може да доведе до неефективна работа на някои услуги, които разчитат на персонализирани данни.
Подобни настройки обаче не пазят от хакери. За тях е необходима добрата стара бдителност. Не трябва да се инсталират приложения от неофициални източници. Трябва да се внимава и с такива, които обещават много, но получават противоречиви отзиви. Също така трябва да се обръща внимание на достъпа на приложения до данни. Вашият уиджет за времето например няма никаква нужда от достъп до списъка ви с контакти. Трябва да се внимава кои сайтове се посещават и какви линкове се кликат. Всичко това не гарантира, но увеличава значително шанса човекът да гледа телевизора, а не телевизорът да гледа него.
