Възходът на интернет повлия доста негативно на музикалната индустрия. Кой би искал да плаща за нещо, което може да „изпиратства“ безплатно само с няколко клика? Въпреки голямата популярност на онлайн пиратството обаче, напоследък стрийминг услугите, включително платените, се оказват все по-предпочитан избор от потребителите.
Според данни на Международната федерация на фонографската индустрия (IFPI), приходите от стрийминг на музика са се повишили с 60.4% през миналата година, като над 112 млн. души използват стрийминг услуга, за която плащат абонамент. Това се оказва първия светъл лъч за музикалната индустрия от много време насам. Миналата година за едва втори път през новото хилядолетие индустрията успя да отбележи ръст от 5.9% и достигна 15.7 млрд. долара приходи. А според данни на Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка (RIAA) над половината от тези приходи през 2016 година всъщност идват именно от стрийминг услугите.
Краят на традициите
Стрийминг услугите са помогнали да се преодолее големият спад от 20.5% на тегленето на легално купени песни. Освен това има и 7.6% спад на приходите от класическите физически носители. Въпреки това IFPI вижда още много какво да се направи, за да се увеличат приходите от стрийминг. Организацията призовава регулаторите да накарат услуги за обмен на видеа като YouTube да плащат повече на музикантите, защото те са най-ползвани от хората, но дават много малък процент на авторите и имат огромен проблем с качването на нелегално съдържание. Според някои анализатори, дори и IFPI да не успее да убеди повечето правителства, че музикантите заслужават по-голям дял от приходите от своята музика, то стрийминг индустрията ще достигне обороти от над 12 млрд. долара до 2020 година.
Все пак, повечето звукозаписни компании са доволни от постижението на стрийминг услугите. „Стигнахме дотук след години усилена работа. Единствената причина за ръста през последните 2 години, след 15 години спад, е, че музиката е един от най-бързо адаптиращите се сектори в света“, коментира Майкъл Наш вицепрезидент на Universal Records пред в. Guardian. Според Францис Муур, изпълнителен директор на IFPI, музикалната индустрия е предприела множество иновации и инвестиции, за да се адаптира към новите технологии и промяната на поведението на хората.
Всъщност, интернет промени коренно начина, по който хората възприемат и слушат музиката. Преди години човек купуваше целия албум на любимия изпълнител дори и в него да не му харесват повечето песни. Сега човек може да купува и слуша само песните, които наистина харесва. Освен това намаляха и цените – преди средната цена на албум в САЩ е била около $20, докато сега масово песните са по 99 цента.
Новото поколение музика
Това променя и периодите на пиковете на продажбите. Ако преди години хората си подаряваха албуми за Коледа например, сега това става все по-голяма рядкост. Вместо това хората са готови да си купят любима песен във всеки един момент, стига тя да им харесва. Индустрията бавно се пренасочва към модела на индивидуалните песени, а не на албумите. Изпълнителите вече могат да пускат нови песни по всяко време без да чакат да се натрупат достатъчно за албум. Това донякъде е по-добре за самите тях, защото по-дълго ще са в полезрението на феновете. Разбира се, всяка песен ще трябва да е много добра, за да генерира приходи и да се харесва. Не могат да се пускат компромисни песни, колкото да донапълнят албума.
Анализ на организацията RIAA показва и друга тенденция. Хората вече не възприемат музиката като продукт, а по-скоро като услуга – тоест все повече от тях престават да купуват песни и преминават към абонаменти за стрийминг услуги (като например в Spotify), където те не „притежават“ песните, а само ги ползват. Така те харчат по-малко пари за музика, но имат достъп до много повече от нея. Средно за 2016 г. един американец е похарчил $23 за музика, спрямо $73 през 1999 г. Сега за десетина долара на месец хората имат достъп до архиви с милиони песни. Така музиката е доста по-достъпна за повече хора, а трансферът към дигиталните песни спрямо физическите носители намалява и разходите за изпълнителите.
Друго предимство на новия модел е подобрената статистика. Представянето на всяка песен може да се следи подробно и да влиза в общата статистика за представянето на изпълнителя и данни за това какви жанрове и стилове се харесват най-много. Например анализ на учени от Университета на Охайо, публикуван в журнала Musicase Scientia, показва сериозна промяна в структурата на музиката. Ако през 80-те интрото на песен е било средно по 20 секунди, през 2015 г. то е около 5 секунди. Освен това има и осезаемо ускоряване на темпото, което води до по-къси песни. Докато преди не беше изключение да слушаме песни от по 6-7, че дори и 10 минути, сега битката е как песните да привлекат и задържат вниманието на слушателя за поне 2 минути. Често хората дори прескачат по песните, за да преценят дали им харесват.
Всичко това дава много повече информация и възможности на изпълнителите бързо да се адаптират към промените. Те дори могат да се чувстват по-свободни в създаването на песни, които по-лесно да намерят своята аудитория. А за музикалната индустрия явно все още предстоят крайно интересни времена.
