„Самотно ми е – мъжът ми е до мен, но през цялото време е вторачен в своя смартфон. Когато сме на ресторант, когато гледаме филм или сме в леглото – той постоянно гледа в телефона си,“ изплака наскоро отчаяна съпруга, загубила личната връзка със съпруга си. „Със събуждането сутрин посяга към телефона си. Телефонът е и последното нещо, с което се занимава, преди да заспи“, казва тя.
Пристрастеността към личния смартфон става проблем за все повече хора. За техните близки – в още по-голяма степен. Невъзможността на мнозина да контролират вторачването си в малките екранчета вече е тема, по която работят хиляди психолози.
“Много хора все още не осъзнават, че пристрастеността към смартфона е реален проблем, който засяга хиляди хора по света. Един от десет смартфон потребители признава, че използва телефона си дори под душа и по време на секс,“ казва Бренда Приди, психолог, сътрудник на TechAddiction. И още: половината от притежателите на смартфони използват тези устройства дори по време на шофиране.
[divider]Как се пристрастяваме?[/divider]
Краткият отговор е: лесно и неусетно.
Смартфоните ни дават връзка с много познати и приятели, новини и забавления, сайтове и търсачки. С това се свиква толкова много, че 72% от притежателите на смартфон държат устройство им да е винаги наблизо, в радиус от не повече от два метра. Тази мания даже си има наименование – номофобия (от no mobile phobia).
Някои специалисти оприличават вманиачаването по смартфоните на пристрастеността към слот-машините. Хората публикуват в социалните мрежи снимки и изявления и чакат реакциите – лайкове, отговори, коментари. Всяка ответна реакция е доза допамин – хормона на „награждаването“, онова приятно чувство, когато усилията са довели до положителен резултат. Това действа като дрога.
[divider]Последствията[/divider]
Потъването в смартфон реалността става проблем, когато започне да откъсва човека от реалния свят и да „краде“ от времето му.
Разрушването на взаимоотношенията с близките и приятелите се случва неусетно за пристрастения. Той не чува, не забелязва детайли – първоначално малко и незначителни, после все повече. Не обръща внимание на споделеното за проблем вкъщи, пропуска да види първите ръкописни букви на детето си, не забелязва опасно приближаваща се кола…. Вторачен в екрана, той спира да участва в реалния живот.
Сънят бива нарушен – постоянното взиране в екрана изменя способноста за отделяне на мелтонин – хормона на съня. Така телата не регистрират чувството на умора. Синкавият цвят на екраните допълнително допринася за това, защото напряга нервната система. Крайният резултат е неспокоен и непълноценен сън, а оттам – умора през деня, напрегнатост, намалена концентрация.
Особено опасни са смартфоните за децата. Така е, защото човешкото взаимодействие е това, което прави възможно децата да се развиват емоционално и поведенчески. От общуването помежду си и с възрастните хора те усвояват начина на говорене, способността за анализиране и осмисляне на дадена ситуация, начините на реагиране, емоционалните реакции и контрола над тях, преценяването кое е добро и кое лошо. Това е нещо, на което смартфонът няма как да ги научи.
Дори чисто физически смартфоните вредят на децата. Постоянно наведената глава предизвиква натоварване на вратните прешлени, интензивното писане на съобщения върху неудобни клавиатури, поражда тендинити, а разрушеният сън е проблем, много по-голям от този при възрастните. Това се допълва от емоционален стрес, защото въвличането в клюки, интриги и дори изнудвания поражда нервност, гняв, стрес, отчаяние. Незабележимо за родителите в детската душа се настаняват депресията, ниското самочувствие и социалната изолация.
“Децата на възраст 10-25 г. имат смущаващи разстройсва в настроенията“, казва д-р Утища Шах, съветник в стартъпа YourDOST в Индия. “Заради извънредното използвне на смартфони те са склонни да имат пристъпи на гняв и яростни изблици, които не са естествени“.
[divider]Справянето[/divider]
Първата стъпка е да осъзнаем, че сме пристрастени към телефона. Това е трудно, защото за човек е нелеко да прецени къде е границата между полезното, информативно използване на телефона, реалната нужда от използване на устройството и неволното улисване и прекаляване. Границата е много тънка. Всеки от нас трябва да се запита: смартфонът ли служи на мен, или аз съм му станал подчинен?
Пропускането на важни детайли от разговор с приятели или колеги, изтърваването на важно събитие – въпреки физическото присъствие на място, общуването с приятели повече през социални мрежи, отколкото лице в лице – това са сигнали, че смартфонът е станал цар в живота ни.
Ето няколко прости стъпки за излизане от ситуацията.
Определете си време за работа без интернет
Малцина могат да работят без интернет в днешно време – все нещо трябва да проверим, да сверим, да извадим данни, да напишем писмо. Това е нормално. Определете си обаче и време, в което работите без вездесъщата намеса на интернет и смартфона. Това може да е време за работа с лаптопа сред парка, например. Изключете за това време нотификациите на смартфона и всички сигнали, които не са действително необходими – нека само важните хора да могат да ви открият чрез позвъняване.
Приложения за времето, прекарано онлайн
Има различни приложения, които ограничават времето, прекарано в интернет през смартфона. Това помага на някои хора да си наложат да не прекаляват с джаджите.
Изключете пристрастяващите приложения
Има приложения, които са толкова приятни, че човек „виси“ в тях с повод и без повод. Какво ще стане, ако погледнете само веднъж днес в Instagram или Pinterest, вместо 10 пъти? Нищо фатално. Тогава няма причина да надничате там постоянно.
Вземете си “неинтелигентен“ телефон
Ако осъзнавате колко много „краде“ смартфонът ви от реалния ви живот, можете да си позволите да се върнете към прост, feature phone, който служи само за говорене. Ще видите колко много време имате всъщност и за колко много неща!
Оставете телефона вечер и използвайте будилник
Спалнята не е място за сърфиране в интернет, четене на имейли и цъкане в социалните мрежи. Оставете смартфона си в друга стая, когато вечер си лягате. За събуждане си вземете будилник. Така се спи по-пълноценно, а на сутринта човек е свеж и зареден с енергия.
Зона без телефон
Създайте си зона без телефон в дома. Това може да е градина навън или на терасата, може да е кътче – библиотека или друго – нека да има едно местенце, където човешкото взема връх над технологичното.
Време без смартфон
Определете си време, в което не обръщате внимание на телефона. Например, създайте си правило, че „по време на вечеря телефонът е забранен“. Аналогично, дайте си и време, в което можете да се поглезите и да „поцъкате“ за развлечение телефона, за да не ви преследва усещането, че пропускате нещо важно.
