Фитнес гривни, смарт часовници, уреди за следене и съхраняване на резултатите от кръвното налягане – това са само част от джаджите, с които в последно време се обгражда всеки активно и недотам активно спортуващ. Как стоят нещата обаче при тези, които се раздвижват не просто за здраве, а са превърнали някогашното си хоби в нещо, което им носи милиони.
Хоби за милиони
Говорейки за милиони в спорта, няма как да не се спрем на футбола. Но как се стига до там един играч да подпише сделката на живота си и да е спокоен за своята пенсия. За да се случи един трансфер във футбола, са необходими 3 неща. Двата клуба да се споразумеят, самият футболист да уговори личните си условия с кандидат купувача и да премине задължителните медицински прегледи.
Обикновено след като първите две са факт, всички смятат трансфера за сигурен. Не един и два обаче са случаите, в които футболистът се проваля на уж рутинните прегледи и сделката пропада в последния момент.
Едва ли има нужда от обяснения защо са необходими въпросните прегледи. Клубовете плащат милиони за новите си играчи и най-логичното е преди да се разделят с една торба пари да се уверят, че стоката, която купуват, е годна за ползване, колкото и грубо да звучи.
Тестове, тестове, тестове
Гарет Бейл по време на предсезонните тестове на Реал Мадрид.
Но как се определя, дали футболистът е здрав? Интересното е, че няма някакъв стандарт на медицинските изследвания като те си зависят изцяло от клуба, който ги прави. Логично е, че в големите клубове те са много по-обстойни и извършвани с по-модерна апаратура.
Именно поради тази разлика в изследванията в различните клубове може да се стигне до това футболист да се провали на тестовете в един клуб и да премине успешно тези в друг. Нещо, което се случи с Лоик Реми през 2014, когато трансферът му в Ливърпул пропадна след прегледите, а веднага след това премина в Челси.
Трябва да уточним, че провалянето на медицинските прегледи не означава непременно, че играчът има контузия или някакъв здравословен проблем. Просто може данните да са такива, че футболистът да не изглежда в състояние да изиграе целия сезон на високо ниво или просто треньорът да не иска да рискува с привличането му на фона на не толкова добрите физически показатели.
Самите прегледи траят от няколко часа до 2 пълни дни. Спортистът посещава клубния лекар и физиотерапевтите, преминавайки от възможно най-рутинните изследвания като кръв и урина до специфични тестове за рефлекс и реакции.
Особено след случаите със смърт на терена поради порок на сърцето, кардиологичните изследвания са абсолютно задължителни. Преминава се през ЕКГ и ехография. Следва да бъде определена устойчивостта на костно-мускулната система чрез различни тестове, установяващи проблеми с разтежения, разкъсвания или дефекти във функционирането на мускулите.
Движението на футболистите се изследва с упражнения за сгъване и разгъване в колянната става и разтягане като целта е да се установи взаимодействието на различните групи мускули и да се анализират евентуални бъдещи проблеми.
Ако състезателят е имал усложнени здравословни проблеми в миналото, клубният лекар може да го изпрати в клиника за допълнителни образни изследвания като магнитен резонанс, компютърна томография и ултразвуково изследване за уточняване на състоянието.
Задължително се измерва и процентът на общотелесна мастна маса и максималната консумация на кислород, което може да даде отговор доколко футболистът е готов за натоварвания на максимални обороти.
Правят се и различни спринтови тестове, които да определят бързината на футболиста за определена дистанция. Могат да бъдат направени и допълнителни изследвания на зрителната и слуховата сетивна система, както и дори дентален преглед.
Както виждате, прегледите преди трансфер не са толкова рутинна процедура и няма как да минем с фитнес гривна, измерваща пулса и кръвното налягане. Така че когато следващият път чуете, че трансферът на желан футболист в любимия ви отбор зависи само от медицинския преглед, не бързайте все още да се радвате.
