Всеки може да види в интернет как работят и какво могат да направят 3D принтерите. От огромен строителен принтер, дълъг тридесет и два метра и висок повече от шест метра, с който китайци произвеждат по десет къщи на ден, през първия суперкар, направен с 3D принтер, до машинки, които отливат палачинки направо върху тигана. Технологията се развива и за щастие на тези, които я използват, непрекъснато поевтинява. За какво обаче би я използвал един българин? Човек, който никога няма да повярва в четвъртото прасенце, направило си къщичка на принтера. Човек, който никога няма да даде толкова много пари за суперкар, при положение че сам си е тунинговал колата и я е направил от сто на двеста коня. За наша изненада открихме, че и у нас има хора, които разчитат на 3D технологиите. Ако можем най-общо да ги категоризираме, това са производители, творци и лекари.
Производителите
Производителите си правят макети на нещата, които ще пускат в производство. Как се случва това? Първо, в 3D програма се създава проект на продукта. След това се използва друг софтуер, който изчислява движението на главата на принтера лейър след лейър. За тази цел могат да се свалят от мрежата най-различни софтуери и повечето са безплатни. После файлът се пуска към принтера и ако имаш късмет, става от първия път. Защо е това недоверие? Ами, защото повечето производители са се ориентирали към по-евтин клас принтери. Така че невинаги принтирането се оказва успешно. Понякога формата, която се получава, е далеч от визуализацията в 3D програмата. Има принтери на цена под двеста долара. Образно казано, те се състоят от пет моторчета, които движат главата и основата на принтера в няколко посоки. Главата разтопява материала и го нанася върху основата на принтера. По-скъпите принтери са с глава, към която едновременно се подават филъри в няколко цвята. Отваряме една скоба – „филър“ се нарича материалът, с който се принтира, нищо че си имаме хубавата българска дума „пълнител“. Когато 3D обектът е готов, му се прави отливка от гипс или друг материал и в тази отливка спокойно може да се произвеждат евтини копия.
Творците
Творците в България, които използват този вид принтери, все още не са чак толкова много. Има няколко по-известни автори, които създават проектите си с 3D технология. Те, разбира се, не се наричат 3D артисти. Технологията е просто способ да направиш нещото по по-различен начин, по-точен, по-емоционален. На първо място трябва да си скулптор, художник, творец и после да посегнеш към това изразно средство. Понякога за принтирането на една голяма фигура отива цял месец. Това е доста време, при положение че пазар за такова изкуство може да се намери единствено в чужбина. За творците магията на 3D принтирането се крие във възможността да си представиш нещо, а след това да го видиш на живо и да можеш да го докоснеш.
Без заглавие (в Аркадия няма сенки), Красимир Терзиев, 2017, 3D печат, черен PLA, 160х190х70 см. Изглед от изложбата “Изображението вече не е налично“, галерия Кредо Бонум, София, 2017, куратор: Весела Ножарова.
3D технологиите и медицината
В медицината 3D имплантите правят истинска революция. Първото им предимство е, че могат да се направят във форма, специфична за всеки човек. И второ, но много важно, цената на една протеза, направена на 3D принтер, вече е по-ниска в сравнение с традиционните методи. Затова и този тип протезиране навлиза с пълна сила у нас. Съвсем наскоро в „Пирогов“ направиха уникална операция – присаждане на лицев 3D имплант.
Ако искаме малко да помечтаем на тема медицина и принтери, можем да споменем за едно почти научнофантастично подразделение, което се е устремило към откриване на тайната как да принтираме човешки органи с биоматериал – bioprinting. Все пак по данни от интернет това ще е възможно най-вероятно към 2035 година.
След няколкото срещи, които проведохме с хора, използващи 3D принтери, се сдобиваме с пластмасови фигурки, като тези от детството ни. Произведени са обаче с технология за големи умове, които работят, произвеждат и творят с нейна помощ тук, в България.
3D says:
SLS 3D принтирането ще замести FDM принтерите.