„Всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш как ще ти протече животът“. Това е част от една притча, която набира все по-голяма популярност в социалните мрежи в момента. Абстрахирайки се от конкретната история, която тази притча разказва, остава основният извод: Най-важно е да имаш възможност да избираш. Това важи с пълна сила за всеки човек и за всеки момент в живота. Независимо дали говорим за промяна в професионален или в личен план, винаги е по-добре да имаш възможността да избираш. Дори в непопулярния случай, когато се налага да опишеш някой конкретен футболист, пак можеш да се облегнеш на възможността за избор и да подбереш различен подход.
Винаги е опция да се опреш на сухата статистика. А тя гласи: Футболист №1 на страната си цели 7 пъти, рекордьор по голове за националния отбор, двукратен шампион на Англия, голмайстор на Висшата лига, с цели три загубени финала в Шампионската лига.
Или пък може да подходиш, докосвайки фината струна на миналите емоционални събития и спомените за тях: Хеттрикът срещу Ливърпул, 5-те гола срещу Блекбърн, онзи финт на аутлинията срещу Уест Хам на Олд Трафорд, мачът в София срещу Хърватия, когато
за 30 минути и на един крак
изкова победата с 2:0, десетките волета, пронизвали вратарите в Германия и Англия.
Възможност е и да изкажеш и личното си мнение: Един от топ 10 централни нападатели в света за последните 15 години, редом до Златан Ибрахимович, Дидие Дрогба, Рууд Ван Нистелрой, Робин Ван Перси, Давид Трезеге и Фернандо Торес.
Най-лесно е, като че ли, да обединиш цялата суха статистика, емоционалните спомени и личните пристрастия в едно. Димитър Бербатов.
Димитър Бербатов е от онзи тип футболисти, а и хора, за които с пълна сила важи максимата за правото на избор. Правото на избор, което е най-важното нещо в живота.
Правото на избор на терена – да подаде в момента, в който най-логичното е да стреля към вратата, изборът да не тича като луд булдог след всяка топка, а да играе с мисъл. Избор, заради който много пъти попадаше под критичния поглед на анализатори и фенове. Правото на избор извън терена – да се откаже да играе за националния отбор на България. Избор, заради който
беше заклеймен като национален предател
въпреки че от почти 10 години движи най-смислената фондация в България – тази, която дава шанс на младите талантливи български деца да се реализират. Изборът да застане с името и парите си зад каузата да помага, вместо удобно да ги пръска, излегнал се в сепарето с неясен поглед зад празните бутилки с алкохол и дима от пурите в заведенията в София, Леверкузен или Лондон. Изборът да има нормално и стабилно семейство, вместо да влиза в жълтите хроники на “Сън” или “Шок” с пикантни истории за изневери.
Димитър Бербатов предпочита да има възможности за избор както в професионален, така и в житейски план. И всеки път взима правилния според собствените си възгледи избор.
Някои от решенията, които Димитър Бербатов взимаше през годините, бяха полемични. Колкото и да харесваха футболните му качества, феновете на Манчестър Юнайтед никога
не успяха да приемат по-лежерния му стил
на игра. Голямата част от българските запалянковци, колкото и да са позитивно настроени към него като цяло, трудно могат да приемат абдикацията му от националния отбор, чийто капитан бе дълги години.
Photo by Clive Rose/Getty Images
Много хора в момента критикуват, за да не кажа и осмиват, решението му да продължи кариерата си в Индия. Индия, където Бербатов отново ще е в един шампионат с близкия си приятел Роби Кийн, ще е в един отбор с бившия си съиграч от Манчестър Юнайтед Уес Браун и ще вземе около 1 млн евро за 4 месеца. И докато някои хора все още се подсмихват ехидно, като чуят Индийско футболно първенство, е достатъчно да споменем част от играчите, подвизавали се там за последните десет години: Давид Трезеге, Никола Анелка, Роберто Карлуш, Алесандро дел Пиеро, Робер Пирес, Диего Форлан, Лусио и много, много други.
Преди да се впусне в това предизвикателство обаче Бербатов отново си беше оставил вратичката открехната и взе решението си, базирано на идеята за избора. Вратата стоеше отворена цяла година за оферта от Англия. Тя, за съжаление на футболиста, не дойде. Имаше опцията да продължи в България, но
натискът върху него щеше да е прекомерен
И затова Бербатов взе най-логичното решение. На 36 години той изчакваше златната оферта – последното кеширане в своята кариера. Дестинациите бяха ясни – САЩ, Китай, Индия или Австралия. Бербатов реши – колкото и да му се искаше да изтанцува един последен елегантен танц – прожекторите на дансинга, наречен английската Висша лига или Чемпиъншип, се оказаха изгасени за него. Затова един от най-добрите централни нападатели в света за последните 15 години сега ще обуе, може би за последен път, своите лачени футболни обувки, за да плени и покаже на феновете във втората най-многолюдна държава в света красива игра. Да покаже още някой финт като онзи срещу Уест Хам, или да забие хеттрик в най-горещото местно дерби. Едно е сигурно – Бербатов сам ще избере как ще го запомнят в Индия. А най-хубавото е, че всеки български футболен фен ще има възможността да избере дали да погледа още малко от магията на Бербо по Mtel Sport.
Преките предавания на индийския футболен шампионат в ефира на спортната телевизия на Мтел започват с началото на шампионата през октомври.
