Бъдещите ферми: дронове, роботи, сензори и 5G

Дронове, роботи, сензори и 5G мрежи ще се грижат за отглеждането на храната на човечеството в съвсем близко бъдеще. Напредъкът на технологиите отменя човешкия труд в не една ферма и в същото време позволява по-висока прецизност, навременност и продуктивност. Земеделието бързо се дигитализира.

2015 година. С щипки вместо ръце и камера вместо очи малък робот щъка из леха пипер в градина край Университета Вагенинген, подбира и откъсва зрелите червени чушки и ги прибира в кош. По света всяка година се отглеждат и обират около 26 милиона тона червени чушки. Хиляди хора са ангажирани в брането им. Стотици хиляди работници всяка година отиват на бригада, за да берат ябълки, портокали, ягоди, маслини… Стотици иноватори обаче мислят как да накарат машините да извършват досадния труд.

Роботите-берачи са само предвестник на цяла нова ера в селското стопанство. Само след няколко години земеделието и животновъдството ще са дело на роботи и дронове, управлявани чрез сензори и високоскоростни мрежи.

[divider]Вечната битка с плевелите „на нов глас“[/divider]

ферма Бъдещите ферми: дронове, роботи, сензори и 5G Мтел Блог

Един от най-трудните проекти в тази област изследва колективното поведение на пчелите, за да пренесе тяхното знание върху „рояци дронове“, които да се грижат за посевите. Медоносните пчели, казват учените, се движат по алгоритъм, който им позволя да изберат най-доброто място за създаване на кошер, въпреки че никоя пчела самостоятелно не знае “пълната картина”. Изследователският SAGA анализира точно това поведение, за да обучи група дронове да работи координирано в “ято”, за да опазва насажденията от плевели.

“Можем да използваме евтини роботи и камери. С тях роботите могат да бъдат склонни към грешка, но благодарение на сътрудничеството си те заедно ще могат да генерират точни карти с прецизност до сантиметри,” разказва Вито Триани от Института по когнитивни науки в Италия. “Първоначално те ще прелетят над полето, за да го огледат при ниска резолюция. След това ще решат къде трябва да се съсредоточат повече. Те могат да се съберат заедно на малки групи по-близо до земята“. Интересното е, че дроновете сами вземат тези решения – като група.

Целта е да се създаде точна карта на развитието на плевелите, което да позволи целево третиране срещу плевели или тяхното механично отстраняване в биологичните ферми, без да се губят време и ресурси.

Днес най-честият начин за борба с плевелите е да се пръскат целите полета с хербицидни химикали. Това коства на земеделците пари, но ощетява също здравето на хората, а и увеличава риска от развитие на резистентност към агрохимикалите. Целевото третиране намалява потреблението на химикали – използването им ще е по-ефективно, биологичното земеделие много по-лесно, а здравето на потребителите – пощадено.

[divider]Прецизно торене[/divider]

ферма Бъдещите ферми: дронове, роботи, сензори и 5G Мтел Блог

Множество разработки проекти за селското стопанство комбинират наземни сензори с мрежови комуникации и сателитни изображения, за да подскажат на земеделците колко и какви торове са нужни в полята на тяхната ферма. „Сензорите стават все по-евтини. Това ще позволи на фермерите да определят с точност колко азот или вода е нужна на земята,“ казва Флорънс Лепринс, ръководител на изследването IOF2020, в което 70 земеделци-партньори и 200 изследователи изучават ролята на автоматизацията на торенето.

Добавянето на повече торове коства много пари, но има и негативен екологичен ефект – замърсява подпочвените води. Сензорите и сателитните изображения обаче могат да “кажат” на земеделеца колко точно и на кое място е нужен тор в една ферма. Така се пестят средства и се щади околната среда.

[divider]Косене „през сателит“[/divider]

ферма Бъдещите ферми: дронове, роботи, сензори и 5G Мтел Блог

Още по-интересна изглежда идеята за роботизираното косене на ливадите и полята. Група изследователи се е заела да автоматизира този процес така, че на земеделците да се налага само да посочат кои участъци да се окосят – а роботизирани косачки да свършат работата.

По замисъл би трябвало фермерът да скицира градината, дори не особено точно, и да даде скицата на роботите. Дронове ще облетят участъка и ще направят детайлна карта с фотозаснемане. Тогава земеделецът ще посочи с по-голяма прецизност кои участъци в неговата ферма следва да се косят.

[divider]От градината право на трапезата[/divider]

ферма Бъдещите ферми: дронове, роботи, сензори и 5G Мтел Блог

Голямата мечта на мнозина технологични разработчици си остава напълно роботизираното трансфериране на храната от дадена ферма чак до трапезата. Многобройни проекти в ЕС и по света търсят начин роботите-берачи да се окажат само началото на част от цяла верига, която доставя плодове и зеленчуци до хората, които ще ги консумират. В идеалия сценарий след като роботът откъсне чушките (доматите, краставиците и др.), товарен дрон ще дойде при него, ще вземе зеленчуците и ще ги достави право в кухнята на потребителите, които чрез своите дигитални устройства са подали заявка каква храна искат да им се достави.

Това пести пари от веригата на доставки – в този сценарий стойността на продукцията не се утежнява от борсови посредници и търговски обекти, които оскъпяват крайния продукт. По-същественото обаче е, че плодовете и зеленчуците достигат до трапезата свежи и пресни, току-що откъснати. Подобна технологична комбниация може да даде тласък на крайградското земеделие, което има и положително социално въздействие.

[divider]Ролята на кооперативите[/divider]

Подобни технологии навярно изглеждат немислими за повечето хора днес. Обединяването в селскостопански кооперативи обаче може да направи системите по-достъпни за фермерите. „Няма нужда дроновете да летят всеки ден над полето на фермера, така технологията може да бъде споделена между няколко производители“, каза Триани. Кооперацията може да купи 20 до 30 дрона, а за всяка ферма „роякът“ да се настройва. Аналогично, кооперацията може задружно да се сдобие с няколко роботизирани косача и няколко товарни дрона, които да развозват продукцията до клиентите.

Още по темата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*