Секциите с коментари в новинарските сайтове, форумите и социалните мрежи са любимо място на много хора за водене на разгорещени спорове и дискусии на всякакви теми. Много институции също провеждат обществени обсъждания на проекти онлайн. Това обаче може да се окаже не особено добра идея.
Онлайн потребителите вече свикнаха с мисълта за интернет троловете, които постоянно се намесват в дискусиите с цел да ги дерайлират. Масовото схващане е, че има два вида онлайн тролове – тези, които получават пари и тези, които просто „искат да гледат сеир”. Има и трета категория – тези, които не съществуват. Все по-голяма част от коментарите всъщност се публикуват от т. нар. ботове или автоматизирани софтуерни програми.
Последният ярък пример за това идва от сайта на американската Федерална комисия по комуникации. В продължение на няколко месеца тя провеждаше онлайн обществено обсъждане на новите предложения за интернет неутралност. На пръв поглед активността беше рекордна – почти 22 млн. коментара. Според разследвания на специализирани медии като The Verge и ZDNet обаче се оказа, че около една трета от тези коментари са фалшиви и от ботове. Част от тях дори са направени с крадени самоличности, като общото е, че са против правилата за интернет неутралност. Всичко това провокира американското правителство да започне разследване.
Новата стара традиция
Използването на фалшиви коментари с цел да се променя дадена дискусия или да се влияе на мнението на участниците в нея, не е нещо ново. Нови са мащабите, в които това се прилага, като те стават все по-големи. В интернет лесно могат да се намерят и множество указания как да се влияе на дискусия, как да се направят или наемат ботове и т. н. Според проучване на Оксфордския университет, средно един на всеки четири туита по време на дебатите преди президентските избори в САЩ през миналата година, е направен от бот.
Подобна е била и ситуацията при дебатите за Брекзит, отбелязва сп. Newsweek. Тогава около една трета от целия трафик в Twitter по темата за Брекзит е била от ботове, които почти изцяло са подкрепяли тезата за излизане от Европейския съюз. След референдума пък имаше онлайн подписка за неговото повтаряне, която генерира над 3.7 млн. подписа за два дни. Оказа се, че 42 000 от тях са от Ватикана, където официалното население е 800 души, а други 25 000 са от Северна Корея.
Данни на компанията за киберсигурност Imperva пък посочват, че 52% от целия трафик в интернет се генерира от ботове. Разбира се, не всички ботове са лоши. Някои от тях са на интернет търсачките и сканират сайтовете, други помагат за анализи, трети дори борят фалшивите коментари. Въпреки това лошите ботове имат превес и генерират 29% от целия трафик спрямо 23% за добрите ботове.
Какво може да направи обикновеният онлайн потребител?
За съжаление, не много. Според скорошен анализ от Pew Research Center, 51% от експертите в сферата на технологиите, стратегиите и науката не очакват през следващите 10 години информационната среда да се подобри. 49% запазват положително очакване и смятат, че желанието на хората да решават проблемите и напредъкът на технологиите ще помогнат за справяне със ситуацията. Според негативно настроените обаче това е проблем на обществото, а не на технологиите и той трудно може да бъде решен толкова бързо.
Това изглежда е по-реалистичното очакване, особено като се има предвид, че и военните и разузнавателните агенции прилагат тези тактики. През 2015 г. звено на британската армия казва, че ще се съсредоточи върху „психологически операции чрез използване на социалнтие мрежи и ще се бори с враговете чрез контролиране на наратива в ерата на информацията”, отбелязва Newsweek. Документи, разкрити от Едуард Сноудън, също подсказват наличие на разузнавателни групи, които използват блогове, фалшиви профили, дори клипове в интернет, за да постигат целите си.
Ловци на ботове
Все пак социалните мрежи и технологичните компании правят опити да намалят фалшивите и вредни публикации. YouTube казва, че алгоритмите на видео портала засичат и махат 83% от видеата, които промотират тероризъм преди потребители да подадат сигнал за тях. Facebook пък добави хиляди модератори, които да преглеждат линковете, които се споделят и да преценяват дали водят към фалшиви новини или не.
Самите потребители също могат да разпознават ботове и фалшиви профили. Някои от тях са очевидно фалшиви и са сравнително нови профили, без снимки или с видимо крадени снимки и др. Други профили обаче са доста по-внимателно направени. Те имат снимки, име, съдържат лична информация в описанието. Тя може да е измислена или крадена, но изглежда достоверно. Освен това профилът е активен от години. Обикновено обаче тези ботове „дискутират” само едни и същи теми, често правят по десетки публикации дневно, включително и нощем, сякаш никога не спят.
Най-важното, което може да направи потребител, е да внимава и да не приема на сляпо доверие публикации и коментари в социалните мрежи. Университетът на Индиана е разработил сайт, който позволява проверка на профили в Twitter, което не е гаранция, но дава ориентир за качеството на даден акаунт. Но все пак най-важна е внимателната лична преценка.
