Не си даваме сметка, но е факт – все повече разчитаме на центровете за данни за почти всичко, което правим онлайн. Електронната ни поща е там някъде – в „облака“, Facebook е там, Google е там, Instagram е там… Естествено, нямаме представа и не ни интересува къде точно се намират те физически и какво представляват. Но може би ще се заинтересуваме, ако разберем, че те могат и да служат за отопление на домовете ни и по този начин да намалят сметките ни за парно.
Електронните ни писма, снимки, клипчета и всякакво друго уеб-съдържание се съхранява в огромни центрове за данни, пълни с голям брой сървъри, захранвани от снопове мрежови кабели с дебелината на дърво. Изглеждат приблизително така:
… строени в редички и колонки, сървърните “шкафове” са подредени в огромни зали с площта на самолетни халета. Човек може да се изгуби между тях.
Откакто се строят центрове за данни по света, вечният проблем е как да се охлаждат. Най-масовата практика доскоро беше монтирането на чилъри – мощни охладители, които бучат страховито и гълтат ток колкото малък град. В последните години се експериментира с други, по-екологични варианти: въздушно охлаждане (в северните страни, където дори летният въздух е студен), изграждане на сървърните ферми в пещери (където температурата целогодишно е около 6-8 градуса), а даже и под водата – наскоро Microsoft спусна свой сървърен масив на дъното на океана, за да го държи “на хладно”. А какво би станало, ако всичката тая жега, която те изгонват, можеше да топли домовете на хората?
Сървъри и още нещо
Френската компания Qarnot наскоро се прочу с това, че е разработила малки устройства, известни като Q.rads – компютри, които, свързани в мрежа, имат капацитет да предоставят услуги за “облачни“ изчисления на компании като например банки, студиа за 3D анимация или изследователски лаборатории.
Топлината на Q.rads се използва за отопление на самите помещения. Затова те се монтират из жилищни и обществени сгради. Това намалява сметките за отопление на обитателите, като им осигурява отпадъчната топлинна енергия, генерирана от малките компютърни сървърчета.
Конфигурациите разчитат на мощни чипове Intel Core i7 или AMD Ryzen 7 и са оформени във вид на… радиатори:
Всъщност идеята на французите отива даже по-далеч: те държат техните компютро-радиатори да се грижат за безопасността на дома и за здравословната среда в него, включително концентрацията на въглероден диоксид във въздуха в дома. Снимка: Qarnot
Всъщност, по-точно ще е да се каже, че системата представлява именно радиатор за отопление, който извършва изчислителни операции.
Тялото на самия изчислителен модул Q.rad е изработен от 15 кг анодиран алуминий, а теглото на целия компютърен радиатор е 27 кг. Модулът има размери 650×625×150 мм и максимална мощност 500 вата.
Основателят на Qarnot Пол Беноа, казва, че идеята му хрумнала, когато работел в голяма банка. Там наблюдавал как местният център за данни се нуждае от все по-голям изчислителен капацитет, съответно и отделял все повече топлина.
Радиаторите Q.rads се наблюдават дистанционно. Ако някой от тях се повреди, работата по поправката му отнема няколко минути.
Q.rads понастоящем се намират главно в блокове с т. нар. социални жилища (т.е. за хора с ниски доходи) във Франция. Въпреки това визията на фирмата е да се използва технологията за създаване на интелигентни сгради, където всички данни, генерирани и използвани в сградата, са съхранявани в собствен “облак”.
Още алтернативи за отопление
Беноа обаче не е първият, комуто е хрумнало подобно нещо. Още през 2015 г. една млада холандска фирма на име Nerdalize се зае да предлага сървъри с висока производителност, които служат и като домашни радиатори. Nerdalize започна да инсталира в домовете на хората машини, които по нищо не приличат на обикновени компютърни или сървърни системи. Те бяха проектирани във вид на комбинация от сървър и радиатор в едно. Изглеждат елегантно и могат да се монтират на стената във всеки дом.
Холандците, подобно на финландците и други жители на скандинавските територии, си падат по минималистичния дизайн и господството на бялото в интериора. Техните компютро-радиатори се вписват в тази визия. Снимка: Nerdalize
„е-Радиаторите“ на фирмата, според нейните създатели, не просто отопляват домовете, в които са инсталирани – те осигуряват и по-ниски изчислителни разходи в разпределения “облак”, тъй като се заобикалят традиционните разходи за централизиран център за данни. Nerdalize казва, че когато се използват техните сървъри, работата на изчислителната техника е на цена, която е „до 55% по-ниска“ в сравнение с други “облачни” решения. Компанията рекламира услугата си като много устойчива, защото отпадъчната топлина не се губи, а се използва такава, каквато е, на място.
Първите сървъри на Nerdalize бяха инсталирани експериментално в определени домове в Холандия чрез партньорство с Eneco, един от най-големите доставчици на енергия в страната.
Оказа се, че не само отделни частни фирми (стартъпи) мислят за топлината на изчислителните центрове като ресурс. През лятото на тази година за въпросния подход започна да говори и производителят на конфекция H&M, а в един европейски град идеята бе подета от местната градска управа и топлофикационното дружество на града.
В началото на тази година Стокхолм стартира инициативата „Парковете за данни на Стокхолм“. Тяхната визия е за изграждане на центрове за данни, топлината от които се вкарва в топлофикационната мрежа на града. „В рамките на инициативата се предвижда центровете за данни да се захранват с възобновяема енергия, а топлината от тях да бъде продавана на топлофикационната компания Fortum Varme, която търси източници на биомаса или отпадъчна топлина, за да се осигурява отопление, без да гори изкопаеми горива. Наличието на топлофикационна система прави възможно Стокхолм да използва топлината от центровете за данни в голям мащаб“.
Топлофикационната система на Стокхолм вече е започнала работа с малки центрове за данни, а сайтът на инициативата „Парковете за данни на Стокхолм“ обещава тя да събере на едно място, подготви и предложи „всички необходими инфраструктурни елементи … за дейностите на новоизграждащи се и промишлени центровете за данни“. Операторът на електроенергийната мрежа Ellevio и доставчикът на тъмни влакна Stokab участват в инициативата заедно с Fortum Varme.
Концепцията за отоплението чрез търсачки се разгръща в момент, когато по цял свят добива популярност идеята за “пасивната къща” – сграда, в която няма активни отоплителни компоненти, защото тя има отлична термоизолация. Нещо повече. В Европа през последните години набира скорост идеята за т. нар. нискотемпературно отопление. При него носителят на топлината – обичайно вода – се подгрява не до традиционните около 80-95 градуса (толкова би трябвало да постъпва в радиатора ви, ако се топлите от ТЕЦ), а до около 60 градуса. Това, в съчетание отличната външна изолация на сградите, прави отоплението значително по-ефективно и по-евтино.
Разбира се, концепцията все още трябва да бъде усъвършенствана и доизпипана. Все още никоя от предприемчивите фирми за компютро-радиатори не е дала ясен отговор на въпроса какво ще се случва с отпадъчната топлина през летните месеци, когато хората търсят начин да охлаждат жилищата си – а нуждата от облачни изчисления не намалява. И все пак концепцията е обещаваща. Както казват мъдрите хора, “накарай два проблема да се срещнат – и те могат да се окажат решение за трети”.
