Малко по малко по витрини и улици започват да се появяват коледни „венци“ от изкуствени елхови клонки, бляскави декори, светещи звезди и коледни лампички. И ако ви се струва, че празничната украса идва твърде рано, то в страните от Западна Европа и САЩ тази предновогодишна треска започва дори още по-рано. В Мюнхен, например, още през втората седмица на ноември летището посрещаше гостите с празнични елхи. Над половината от магазинните витрини бяха украсени. В САЩ някои по-религиозни граждани вече се оплакват, че зловещите тикви на Хелоуин се мъдрят редом до статуетките на „Santa” и неговите елени.
Рано ли е за украса, наистина?
Ах, тези оферти
Търговците най-често биват обвинявани за предпразничната треска. Скоро след коледните украси по витрините започват да се натрапват тлъсти табели с гръмки „промоции“. В последните години ни завладя и модата на „черния петък“, без дори да знаем защо този ден се нарича точно така. Плакати, брошури, билбордове, флаери ни зариват отвсякъде с „празнични оферти“, окичени с проценти и галопиращи еленчета. Все повече хора, млади и стари, споделят, че новогодишното пазаруване им изглежда като масова психоза, „като че ли идва краят на света“.
Дали наистина са виновни търговците?
Нека бъде светлина
Коледа, големият религиозен празник, и честването на Нова година са зимни празници. За жителите на Северното полукълбо това означава, че веселбата идва във време, когато навън е студено, може би снежно и заледено, а денят е безобразно къс. „Мръква се“ едва в 5 следобед, тоест още преди работещите хора да са излезли от офисите, а децата – от школата. Сутрин пък се съмва късно. В деня на зимното слънцестоене 21 декември нощта е дълга почти 15 часа! Това означава, че имаме едва 9 часа дневна светлина (по-точно 9 часа и 2 минути, според Националната астрономическа лаборатория Рожен).
Дългият тъмен и студен период е изпитание не само за електроцентралите, които трябва да осигурят повече електричество за осветлението и отоплението на домове и индустриални сгради. Изпитание е и за човешката същност, която подсъзнателно е дълбоко зависима от слънчевата светлина. Тъмнината действа смазващо за психиката. Не е случаен фактът, че едно от най-големите наказания в историята е именно мракът – най-опасните престъпници открай време са хвърляни в „тъмницата“.
Медицината говори за такова клинично състояние, което се поражда от недостига на слънце – сезонно афективно разстройство (САР) или зимна депресия. Много често срещано е сред северноевропейските нации – такива като Норвегия, Швеция. Според статистиката, те се отличават с най-висок процент самоубийства заради депресия, макар нациите им да се радват на прилично благосъстояние и качество на живот. В страните от скандинавието са популярни терапевтични програми за преодоляване на САР – включително с гигантски огледала, например. Чисто физиологично недостигът на дневна светлина се свързва с недостиг на витамин Д, намаляване на усвояемостта на калция, увеличаване на риска от рак, срив на съпротивителните сили на организма.
Ето затова не е странно, че в зимния период на кратко слънцегреене хората несъзнателно се стремят към повече светлина вечер. Несъзнателно искат повече лампи. Несъзнателно включват повече осветление – и в дома, и в офиса, и на улицата.
Тази потребност е дълбоко присъща на човешкото същество. На фона на зимния мрак всяка частица светлина е търсена и жадувана. Тя поражда радостта, която изпитваме при вида на красив фенер, озарена витрина, и особено много – на светлина из жилищните квартали: на декорирана с много светлини тераса, на светлинни завеси по прозорци и др.
Светлината за града
Наред с всичко това светлината създава и чувство за повече човешко присъствие, бдителност, безопасност в градската среда. Експерти-урбанисти припомнят, че добре осветените вечерно време улици са предпочитани – те са пълни с хора, които се разхождат, разглеждат и се чувстват спокойно. Една тъмна уличка, напротив, кара човек да върви по-бързо, по-напрегнато, да бърза да премине по-скоро и да се „прибере“ на безопасно място. Това е още една причина да искаме да озарим околните пространства с блясъка на празничните светлини.
Социалните мрежи
Да си лежиш в леглото или на дивана и да “цъкаш” из социалните мрежи не е спасение от зимния мрак. Това даже може да има големи негативни последици, предупреждават психолозите. Синкавата светлина на екраните напряга нервната система и смущава съня. Тя нарушава циркадните ритми (биологичния часовник на тялото), което води до безпокойство, нарушава способността за концентрация, а това от своя страна ни прави непродуктивни в работата, уморени, разконцентрирани.
Затова нека не се сърдим, че празничните светлинки вече грейват по витрини и фасади. Нека излезем от убежището на уеб-забавленията, украсим с фенери и LED гирлянди пространствата наоколо и посрещнем зимния мрак сред блясък и сияйност.
