Киноиндустрията умира. Това все ни повтарят критици, аналитици, известни режисьори, продуценти и преподаватели по кино и медии. Причината според тях е новите технологиите, които промениха и продължават да променят не само начините на правене, но и начините на гледане на кино. Да отидеш в зала с голям екран със свръхкачествено изображение и с кристален съраунд звук вече не е преживяване, каквото беше преди 15 години. И въпреки че културната значимост на филмите със сигурност не е намаляла, говоренето, постването и споделянето на видео във Facebook и Twitter и други социални мрежи вече ни обсебва дори повече.
Време за адаптация
Повече от ясно е, че киноиндустрията няма къде да ходи, освен да се адаптира към все по-търсените високотехнологични начини за гледане на кино у дома. Но по пътя на адаптацията правенето на кино успява да се довери на някои от новите технологии и да ги използва, така че да получи различен резултат и да осигури на негово величество зрителя тотално ново кино преживяване без, разбира се, да забравя, че в основата на един добър филм стои разказването на една добра история.
Със сигурност лазерните системи за прожектиране или IMAX технологиите предопределят качеството на изображението на даден филм и ще продължат да го правят още дълго време. Разбира се, тази технология касае финалния резултат от заснемането, докато основният дебат продължава да бъде между това дали снимаш филма си с дигитална камера на дигитален носител или да заложиш на традиционната лента. В този спор между традиционния филм и дигиталния формат, все повече известни режисьори решават да заложат на дигиталното. Сред тях е Кристофър Нолан („Мементо”, „Генезис”), който споделя, че да снимаш с цифрова камера е много по-изгодно финансово и дава възможност за много по-качественото изображение. Друг запален почитател на цифровия формат е режисьорът Стивън Содербърг, който е известен със своите визуални изображения на филмите си („Секс, лъжи и видео”, „Трафик”, „Ерин Брокович”). Той неведнъж е доказвал, че дори с най-обикновен цифров фотоапарат или джобна дигитална камера, с кадри, заснети в алтернативен, неформален тип – guerillа стил, могат да се правят истински кинохитове (двете части на историята на Че Гевара от 2008 г.).
Киното и технологиите
И точно както през 50-те години на миналия век френската нова вълна успява да пресъздаде спонтанността на градския живот чрез филмите на своите автори, в последните десетина години чрез дигиталната техника и камерите тип „джобен формат” се случва идентично революционно визуално течение, от което се раждат нови кино форми, разказващи моментите от забързания градски живот – тук и сега.
Навлизането на новите технологии в киноиндустрията няма как да не е свързано и с възможностите, предоставени от съвременните технологични джаджи като това да се гледат филми на таблет или смартфон. Това преживяване е сериозен конкурент на типичното ходене на кино с пуканки, защото предоставя „лукса” да гледаш филм, докато пътуваш с автобус, влак, самолет или в метрото дори. Традиционното кино няма как да пребори мобилността на таблета или смартфона – особено привлекателна технологична характеристика за масовия зрител.
Друга технологична иновация, която променя киното днес, е възможността да се прожектира филма върху каквато и да било повърхност (било то тавани, стени или дори тави за храна) чрез така наречените достъпни джобни проектори или висококачествени 3D проектори.
Разбира се за 3D са необходими досадните очила, без които изображението в киното се вижда размазано, но след време и те ще изчезнат, когато дойде времето на технологията на лещовидните обективи (“lenticular lens technology”) – това са неравните екрани, които пренасочват светлината към всяко око, което ни позволява да обработим две различни изображения едновременно (начина, по който го правим, за да виждаме/гледаме в реалния живот) и така получаваме представата за дълбочината.
Най-големият хит, който все по-активно навлиза в киноиндустрията и променя правенето и гледането на кино, е виртуалната реалност (VR). „Виртуалната реалност е нов език за киното“, убеден е Лорен Хамъндс – програмен директор на Tribeca Film Festival. Този нов език включва, както нови инструменти за създаването на филмовите продукции, така и изцяло нови начини за възприятието му, които изискват нов подход към целия процес.
Виртуалното кино се появява в края на октомври 2015 година. Само за няколко месеца то прави зрителска обиколка в няколко големи града на Германия, Швейцария и Нидерландия и се установява за постоянно в Амстердам, където е и първият създаден VR киносалон. Технологията бързо набира популярност сред потребителите и вече има и доста VR очила, които всеки може да си закупи – Occulus Rift, Sony PlayStation VR, Samsung Gear VR, HTC Vive и други. По данни на компанията за пазарни проучвания Canalys през третата четвърт на 2017 година са били закупени над 1 млн. такива очила.
Всъщност, ако се замислим, хубавото на технологиите е това, че всеки ден се появява нова възможност, която преди не е съществувала, и затова виртуалната реалност е толкова интересна. Защото предоставя възможност да се снима на 360 градуса, доближава зрителя максимално до героите, прави го съучастник и филмов герой, режисьор и сценарист; дава му възможност да е активен по време на филмовото действие – нещо, което в традиционното кино няма как да се случи.
Напук обаче на манията по VR, 3D и други новости, вещаещи краят на киното, продажбите на Холивудски филми за 2017 надминаха 11 млрд. долара. Това е третата най-доходоносна година за кино филми за последните две десетилетия. Тоест киноиндустрията няма да умре. Тя просто ще трябва да се адаптира.
