През 2016 година светът е изхвърлил на боклука 55 милиарда евро. Буквално.
Как?! Ето така: няколкостотин тона злато са пратени на бунището. Заедно с тях – двойно повече сребро, хиляди тонове мед и стотици хиляди тонове желязо. Общо 45 милиона тона електрически и електронни отпадъци (ЕЕО) са изхвърлени в света през 2016 г.
Едни от най-често изхвърляните електронни устройства – развалените дистанционни за телевизори.
Постоянно спадащите цени на електрониката правят лесно да купиш ново и да изхвърлиш старото. Заедно с това – не е тайна – много производители правят своите уреди трудни за поправяне, така че е по-лесно да платиш за нов, отколкото да ремонтираш съществуващия. И така, според цифрите на ООН, количеството електронни и електрически отпадъци се е увеличило с 8% спрямо регистрираните 41 милиона тона при последната оценка за 2014 година.
Сред е-боклуците има над 16 милиона тона желязо, около 2 милиона тона мед, както и над 300 тона злато! Ето откъде всъщност идва шокиращата сума: ценните суровини в изхвърлените ЕЕО през 2016 г. струват около 55 милиарда евро. Нищо чудно да се окаже, че за 2017 на сметището са заминали над 60 милиарда.
Традиционно САЩ и Китай са „лидери“ в мрачната класация – те допринасят най-много за планините от електронни отпадъци.
Мръсното обещание на дигитализацията
Като основна тенденция с принос за нарастващия проблем с е-отпадъците ООН очертава бума на електрониката и дигиталните технологии. Радваме се, че над половината от човечеството има достъп до интернет, но това означава и друго – че над половината от човечеството има поне едно електронно устройство, което не след дълго ще изхвърли. 
Поне едно – а може би и няколко, защото все повече са хората, които имат повече от едно дигитално устройство. Всъщност склонни сме да приемем за нормално да имаме поне три – смартфон, таблет и компютър. Заедно с тях вървят някоя и друга мишка и клавиатура, флаш-памет и външен твърд диск и т.н.
Жизненият цикъл на един смартфон в последно време е под 2 години. Хората го сменят след около 20 месеца ползване. Лаптопите се изхвърлят след около 3-4 години употреба най-често, телевизорите – след малко повече.
Статистиката сочи, че всеки европейски гражданин „произвежда“ средно годишно от 17 до 20 килограма електронни отпадъци.
Двете лица на всяка изхвърлена платка
„В световен мащаб е-отпадъците представляват ценна „градска мина“, огромен резервоар от рециклируеми материали“, казва Дейвид Малоун, зам.-главен секретар на ООН и ректор на Университета на ООН. Става дума за съдържанието на злато, сребро, желязо, мед и други ценни елементи в е-отпадъците. „Има огромен смисъл да се рециклират тези метали“, посочва Малоун.
Не е случайно, че редица амбициозни бизнеси по света се стремят да се заловят именно със събирането на е-отпадъци. Шведската фирма Boliden например извлича тонове ценни метали от е-отпадъците. Общият годишен капацитет на фирмата за преработка на е-скрапа е 120 000 тона. Това позволява производството на 2 тона злато, 30 тона сребро и 15 000 тона мед, както и други метали, обяснява Роджър Съндквист, генерален мениджър на фабриката за рециклиране в Рьонскяр в северната част на Швеция.
Освен ползите обаче електронните отпадъци носят и опасности. „В същото време съдържанието на опасни вещества в електронните отпадъци представлява „токсична мина“, която трябва да се управлява изключително внимателно,“ каза Малоун. Електронните отпадъци съдържат и елементи като олово и живак, които са силно отровни.
В търсене на вълшебната пръчица
Все повече млади, предприемчиви и иновативни люде търсят решение за справяне с нарастващите планини от електронни отпадъци.
Изследователи от Университета на Илинойс например са разработили електронни компоненти, които се разтварят във вода. Идеята е електрониката да бъде нещо временно, така че да не се налага човек да подменя дадено устройство с развитието на технологията – вместо това устройството просто ще се размие в чаша вода, когато вече е излязло от употреба.
Първият прототип на разтворима електроника зарадва учените, но и постави редица въпроси. Например какво ще стане, ако разлеем чая или кафето си върху лаптоп с такъв чип? Или пък какво ще стане с канализацията, когато мнозина решат да се отърват от своите електронни устройства и ги пратят в канала?
Наскоро група учени от Университета Райс в Тексас и Индийския научен институт предложиха метод за преработка чрез криосмилане. С помощта на криомелница – дълбоко замразяване и след това смилане – инженерите са успели да стрият на прах две електронни платки на наночастици, които не се замърсяват взаимно. Това позволява лесно разделяне на материалите. Въпрос на елементарна физика е – когато веществата се загряват, те са по-склонни да се смесват, но при ниски температури не са толкова склонни да се смесват. Това позволява пластмаси, метали и други съставки да се разделят наистина добре.
Група младежи и изследователи от Технологичния институт в Карлсруе пък създадоха биоразградима електроника. Полупроводниците и материалите, които се използват в техния процес, са изработени от растителни екстракти или материали като желатин, които са лесно биоразградими. Нишесте, целулоза, хитин – такива материали са подходящи за платки и фолиа в електронните устройства, смятат иноваторите. Освен, че са биоразградими, те са и пластични, евтини и могат да се преработват.
Добрата стара поправка
И докато учените се надпреварват да търсят „вълшебни“ решения за справяне с е-отпадъка, най-сигурният и работещ начин да намалим своето вредно въздействие е да използваме електронните устройства колкото се може по-дълго – и да ги поправяме при повреда.
Fairphone вече се радва на голям брой потребители в Западна Европа. Мнозинството от тях са мъже – около 70%. Повечето са млади – около 35 г. Най-много са германци – 48,7%, но много потребители има и в Нидерландия, Швейцария, Великобритания. Около половината потребители на Fairphone преди това са имали телефон с клавиатура и малък екран , а другата половина – смартфон. 56% не са изхвърлили стария си телефон – държат си го вкъщи.
Знак за желанието това да се случи е нарастващата популярност на проекти като Fairphone – смартфон, който човек лесно може да ремонтира сам, в домашни условия, с подръчни инструменти. При повреда на някой от компонентите му се поръчва нов компонент, монтира се на мястото на повредения и телефонът може да продължи да се ползва. Това прави устройството много дълготрайно.
Подобен, модулен телефон беше замислен и от Google под кодовото име “ARA”. Идеята беше устройството да се състои от стандартизирани компоненти и рамки. По този начин телефонът би могъл да се обновява лесно и да се сдобива с нови възможности без да се налага да се купува ново устройство. Google обаче изостави тази идея. Говори се обаче, че сега Facebook подготвя подобен модулен телефон.
Един от основните критерии за „зелената“ електроника е именно възможността устройствата да се поправят – особено в домашни условия. Наскоро Greenpeace и iFixit даже разработиха своеобразен наръчник, който може да помогне на потребителите да си купуват „най-зелената електроника“ – такава, която може да се ремонтира. Това е рейтингова система, която класира марките и продуктите в зависимост от възможността устройствата да бъдат поправени, вместо да се изхвърлят и да се заменят с нови, допринасяйки за глобалния проблем с електронните отпадъци. След въпросния Fairphone се радва на добри позиции в първото издание на наръчника, в който се наредиха и марки като Dell, HP и LG.
