Голяма част от вниманието на технологичния свят е насочено към самоуправляващите се автомобили. Водещи ИТ и автомобилни компании се състезават в създаването на ефективен и сигурен автономен автомобил. Според най-амбициозните от тях това може да бъде реалност в рамките на 5 години и дори по-малко. Но не всички са толкова уверени и смятат, че се избързва с налагането на автономните коли.
Ако попитаме Google, Uber или друга голяма технологична компания, те ще кажат, че автономните автомобили са не само неизбежно, но и дори задължително бъдеще. Колкото по-бързо то стане настояще, толкова по-добре. Според тях самоуправляващите се автомобили ще донесат повече сигурност, по-бързи и ефективни пътувания, по-малко замърсяване и още много други ползи.
Бавно, но сякаш сигурно, автомобилните производители също започват да се съгласяват. Разбира се, за тях тази тема не е толкова приятна, защото те вече десетилетия наред базират продажбите си на емоцията от шофирането. Постепенно обаче започват да виждат и други начини да продават коли, но за сега за тях е по-важно да се концентрират над електрическото задвижване, отколкото над автономното. И може би са прави.
Изкуствен интелект срещу класически системи
Един често задаван въпрос е защо се вдига толкова голям шум за потенциалните възможности за сигурност на автономните коли при положение, че и сегашните автомобили вече имат доста впечатляващи системи. Те също могат да предвиждат инциденти, да активират спирачките сами, да спазват лентата за движение, да паркират и т. н. Основната разлика е в начина на работа.
Сегашните системи са програмирани предварително и търсят изпълнението на серия критерии, за да се активират. Това ограничава разнообразието от ситуации, в които могат да са полезни. Истински автономните автомобили ще разчитат на доста по-сложен изкуствен интелект. Той трябва да може да се самообучава и да може да реагира подобаващо във всяка една ситуация, без значение дали вече е попадал в подобна. При това времето му за реакция е в милисекунди, като може да анализира ситуацията, да разработи потенциални реакции, да избере най-правилната и да я приложи. Поне на теория.
Практиката обаче се оказва доста по-различна. Само през последните няколко седмици имаше два инцидента с автономни автомобили, които завършиха с жертви. Единият от тях, за който вече писахме, беше с автомобил на Uber, който се движеше в изцяло автономен режим и не е разпознал движещата се в тъмното по платното жена, която бута велосипед. Другият инцидент беше дни по-късно с автомобил на Tesla, който е бил с активирана функция Autopilot, но катастрофира на магистрала.
Последиците
Жената и шофьорът на Tesla-та загубиха живота си заради тези инциденти. Случаите отново повдигнаха дебата за степента на развитие на автономните автомобили и показаха колко неподготвено е обществото за тях. Полицията в град Темпе, Аризона, където стана инцидентът с колата на Uber, обяви, че казусът е без прецедент. Ако вината на автономния автомобил се докаже, това ще създаде правен хаос, защото все още няма никакви закони или практика какво да се прави в такива случаи. Подобна е ситуацията не само в Аризона, но въпреки това автономните автомобили се движат в много градове, макар и с лицензи за тестове. Но ето, че и тестовете могат да доведат до фатални последици.
Лесно е да се обвини компанията за катастрофата. Особено, след като се появиха данни, че нейната система изобщо не е засякла жената на пътя. И още повече след като конкуренти обявиха, че са тествали своите системи чрез видеозаписа на инцидента от гледната точка на автомобила и заявиха, че са реагирали правилно. Случаят доведе до безсрочното спиране на всички тестови автономни автомобили на Uber.
За другия инцидент Tesla пък заяви, че функцията Autopilot все още се развива и шофьорите са задължени да държат ръцете си на волана през цялото време. Данните от катастрофиралата кола показали ясно, че въпреки неколкократната звукова и визуална сигнализация в миговете преди и по време на катастрофата шофьорът не е държал ръцете си на волана. Нещо, което правят много притежатели на Tesla от желание да пробват пълните възможности на Autopilot.
Какво да се направи
Лесно е да се каже, че тези шофьори сами са си виновни. Или че тестовите коли просто не са готови за толкова смело пускане по реалните пътища. Но и самите власти имат вина. Сега част от тях са запленени от състезание помежду си кой град или район ще си направи по-добра реклама и ще се покаже отворен за бъдещето и модерните технологии. Също така и към привличането на големите компании, които да дойдат и да инвестират при тях. Всичко това се прави с ясното съзнание обаче, че няма никакви норми и закони, които да регулират тази дейност. Затова се правят някакви базови критерии, които обаче реално не са достатъчни.
Дори бизнесът не е напълно готов. Застрахователните компании тепърва трябва да мислят как да покриват подобни превозни средства и инциденти с тях. Други градове пък отиват в другата крайност и забраняват каквото и да е движение на автономни коли по техните пътища. Темпе също направи това, но едва след фаталния инцидент.
А разработващите автономни автомобили търсят именно районите, където местните власти не създават правила, защото е по-лесно за тях да тестват технологиите си. Защо им е да губят време и средства в изпълнение на сложни критерии, когато има места, където могат за дни да получат разрешително за тестове и изискванията са минимални. И за компаниите, и за властите рискът изглежда минимален. Все пак досега инцидентите бяха сравнително малко и сравнително леки.
Но тежките инциденти също са неизбежни и ясно се вижда, че никой не е готов за тях. Нито компаниите, нито властите. Нужни са нови, съвременни закони и правила, без които автономните автомобили много трудно ще навлязат в ежедневието и ще е почти невъзможно да ги приеме бизнесът, когато няма да е ясно кой каква отговорност носи.
Готови ли са хората за автономни автомобили
Обикновените хора също все още не са готови. Правят се доста проучвания доколко хората приемат автономните коли в момента. Компании като Waymo и Ford съзнават този важен детайл. Затова те инвестират доста и в такива проучвания, както и плавната „подготовка” на хората. Тя включва демонстрационни возения в такива коли, постепенното им интегриране в услуги за превози и др. Waymo дори наскоро обеща, че ще се бори срещу всяка пълна забрана на хора да управляват автомобили и смята, че човек винаги трябва да има право да може да шофира, ако желае това. Всичко това показва, че голямото предизвикателство за автономните коли не е технологията, а регулацията и приемствеността на обществото. И двете все още са доста по-назад от развитието на самоуправляващите се коли.