В последно време и у нас стана модерно да се организират хакатони. А1 също наскоро подкрепи хакатон, в който се включиха над 100 участници от Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Румъния, Словения, Сърбия и Турция. Те имаха 24 часа, за да разработят работещи дигитални решения за включване на всички граждани в цифровия дневен ред, независимо от техния доход, социален статус, географско положение, здравен статус или възраст. Това е само най-пресният от всичките примери, но хакатони всъщност имаше на много места у нас – цяла пролет и лято. Защо се организират тези състезания и кой ходи там?
Теория за хакатоните
Оказа се, че даже има “теория” за хакатоните. И, според общоприетите разбирания, тези маратони по писане на код биват няколко вида:
- За даден вид приложение: например за създаване на мобилно приложение за дарителство, за разработване на софтуер за умни перални и т.н.;
- За определен програмен език, API или рамка;
- За дадена кауза;
- В знак на почит или в памет на някого;
- За дадена демографска група – например за жени, за младежи и т. н.
Не може да се отрече, че има и още една форма на хакатони – те са своеобразен кариерен панаир, където организациите търсят таланти, а амбициозните млади специалисти се ослушват за интересно работно място. Това се практикува все по-често от частните компании у нас. Резултатът обикновено е привличането на нови хора в софтуерните фирми.
Тази класификация обяснява до известна степен мотивацията на хората за участие. Все пак в хакатон за дадена кауза или в памет на някого софтуеристите ще участват, водени най-вече от благородството, докато за разработването на даден тип приложение ще участват предимно заради състезателната тръпка. При всички случаи водещо е… удоволствието. Да!
Мотивите за участие
Пишещите код са странна „порода“ хора. Те си обичат работата, компютрите са им страст и от малки се учат как да накарат „желязото“ да прави хитри работи. Когато отиват на хакатон, то е, за да се забавляват. Ето какви са най-честите им мотиви:
– за да си поиграят с хардуер: например, защото искат да изпробват нещо с Rasberry Pi, с модули за виртуална реалност, дронове или каквото и да е от тоя род;
– заради приключението – защото си е забавно да останеш цяла нощ с хора, които са на същия акъл, и да се взирате в екрана и да гледате кой каква хитрина ще измисли;
– за да си поиграят с API на големите фирми – хакатонът е един добър повод човек да пробва какво може да сътвори с API на Spotify, примерно;
– за да се запознаят с готини хора – да се срещат с други ентусиасти, с “гении” и “мозъци” – подобни срещи са удоволствие, те мотивират, зареждат с енергия и хъс;
– за да си намерят работа. Или нова работа. За много хора това си е кариерна авантюра. Тук човек може да работи заедно с много други разработчици, за да създаде нещо наистина добро, а след това проектите обичайно се представя публично. Така авторите могат да бъдат забелязани от потенциалните работодатели. Голяма част от бизнес-спонсорите подкрепят хакатоните, като предоставят храна, място, ментори и технологии. Това се прави далеч не само за всеобщото забавление. Много фирми, които наемат разработчици, спонсорират хакатоните, за да установят връзка с разработчици и евентуално да наемат някои от тях;
– за да се приложи на практика наученото другаде – например в училище, в школа по програмиране и т.н.
– за да се тества дадена идея – човек може да изпробва нещо, което му е хрумвало и е обмислял, но не е имал време да тества;
– заради провокацията: хакатоните са време за брейнсторм в група – бързото създаване на нещо в групичка хора, с които ти е забавно да работиш, е удоволствие, а на хакатоните се срещат хора с доста сходни интереси;
– заради вкусната храна – амииии, да! Оказа се, че много хора ходят на хакатони заради кулинарни изкушения – така поне разкриват самопризнанията на мнозина, които са участвали в хакатони по различни краища на света. И защо не, участието в един хакатон в Индонезия, например, е обещание за среща с метната култура и кухня.
Трудно е да се каже до каква степен разработките, направени по време на хакатон, успяват да се превърнат в реални приложения, намерили място в действителния живот или в бизнеса. Независимо от това обаче за разработчиците този род маратони са едновременно удоволствие и възможност, затова си струва да бъдат подкрепени, когато отиват да “хакват”.
