“Виждаш ли го? Харесва приятелката ти. Ама да знаеш каква ютия носи под якето си!” Така навремето, някъде преди прага на новото хилядолетие, един познат ми сподели, че е, един вид, загубил любовната схватка за вниманието на въпросната приятелка – в полза на мъж с…. мобилен телефон. По това време мобилните телефони бяха рядкост, наистина тежаха колкото ютия, а поставянето им на масата за кафе драстично намаляваше пространството за самото кафе. Да не говорим, че приковаваше погледите на всички в заведението. Около 15 години по-късно телефоните вече се побираха в една човешка ръка и статистиката показа, че броят на мобилните абонати у нас значително надхвърля броя на населението….
Сега, в разгара на лятото, фирмите за монтаж на климатици изнемогват от работа. Доскоро климатикът се считаше за скъпо удоволствие – също както “ютиите” в края на 90-те. Сега обаче все повече хора си позволяват удобството на домашния “air condition”.
Какво общо имат климатикът и телефонът?! И двете се превърнаха от екзотика в продукт тип “ширпотреба” – при това за доста кратко време. И двете облекчават ежедневието ни до степен, в която се чудим как сме живели по-рано без тях. И двете, в процеса на масовизирането си, носят странични ефекти, за които не сме предполагали. И които май ни е трудно да си признаем.
Климатиците правят живота ни много по-комфортен – наесен не чакаме местната топлофикация да благоволи да ни пусне отоплението, не мъкнем кофи с въглища и не палим печки, а през лятото не се чудим къде да се скрием от жегата.
Телефоните се усъвършенстваха. Започнаха да снимат и да ни показват видео.
Климатиците се усъвършенстваха. Филтрират въздуха и стават тихи, когато спим. Проблемът , че често климатиците стоят нелепо на сградите ни. Всеки от нас може да се сети поне за една красива фасада, на която е “плеснато” външното тяло на термопомпата и стои като цирей.
В повечето случаи правим компромис и приемаме, че ще е грозноватичко, ама за добро…
Всяка сравнително нова технология, бележейки бърз растеж, ни изправя пред предизвикателства, които не сме предвидили. С развитието на мобилните телефони например ни е трудно да си отговорим как сме живели преди без връзка със света. Заговори се за “пристрастяването към телефона”, а за всеки родител е почти непосилно да опази своя смартфон от напористите малчугани, които забравят за играта навън за сметка на електронни игри, филми и кличета.
Климатиците, които ни охлаждат през лятото, бълват жега във външното пространство. Достатъчно е да влезем в подлез с магазинчета, за да го усетим – вътре е като фурна. В резултат, околните ни пространства от горещи стават още по-горещи. Проблемът е най-осезаем в градските райони, където и без друго изобилието от паважи и черен асфалт (многото улици) се нажежава и дори въздухът сякаш пари при вдишване. Ако няма дървета, обществените пространства се превръщат в пещи.
Когато към това прибавим и горещия въздух от външните тела на климатиците, става действително нетърпимо.
По аналогичен начин те засилват ефекта на охлаждане през зимния сезон, когато топлят вътре, но бълват студена струя навън.
Проблемът отива по-далеч, защото при крайни температури ефективността на климатиците намалява. Тяхната консумация на електричество се повишава значително. Това от своя страна означава натоварване на електропреносните мрежи. Данни на електроенергийни оператори от последните години показват, че претоварванията на ел-мрежите се случват точно лятно време, в най-голямата жега.
Разбира се, немислимо е да се върнем назад във времето, да зарежем климатиците и телефоните и да заживеем в пещерите. Но е показателно, че се заражда ново течение за по-умерено използване на технологиите, подобно на “бавното хранене” като отпор на модата на “бързото хранене”. В технологичния свят все по-често се случва хората да си вземат “отпуск”от своите дигитални устройства. Експертите в сферата на сградните системи все повече напомнят за естествените начини да запазим дома си и офиса си хладен, така че климатикът да остане най-краен вариант. Темата се разисква много от специалистите по градско планиране и климатолозите в светлината на зачестяващите горещи вълни.
Точно такова е и предизвикателството за “умните” системи, които обещават да станат масови в скоро време. Ще ни направят живота по-лек, отменяйки ни в редица досадни задължения. Но каква ще цената за това? Не бива нито за момент да забравяме, че една умна система е точно толкова умна, колкото умен е нейният потребител.
