Идеята домът ни да бъде автоматизиран е повече от добра. Например, да ни отключва сам входната врата, когато се прибираме, да е пуснал климатика час по-рано, да намали сам силата на осветлението, когато седнем да гледаме интересен филм. Да, това вече не се прави единствено в научно-изследователските лаборатории. Автоматизацията навлиза в реалния живот. Работата е там, че за да прави всичко това “умният” дом, той се нуждае от много данни. А тези данни могат да бъдат интересни не само за централния компютър на “интелигентното” ни жилище…
Автоматиката и роботите
Всички рутинни и досадни дейности скоро ще се извършват от роботи, вместо от хора. Колите, например, ще се движат сами, вместо да ги управляваме ние. Така ще имаме време, докато пътуваме, да почетем вестник, да прелистим хубава книга – или пък да поработим допълнително, вместо да се взираме в светофарите и другите коли.
Автоматиката се развива съвсем реално и доста бързо там, където има осезаемо по-добър финансов мотив за това – в производството. Роботите вече са факт и са заменили хората в много индустрии, където са налице постоянно повтарящи се движения.
Понятията умен дом, умни автомобили, умни градове, а на места и умни държави, вече са факт. Този пазар ще улесни многократно живота на хората и ще донесе приходи на производителите на устройства (сензори, датчици, софтуер, роботи).
Истинският прогрес
Готови ли са наистина системите с изкуствен интелект да изземат изцяло функциите на хората в рутинните и дейности? Едно от важните условия роботите да действат като хора и да ни отменят, това е да „мислят“ подобно на човеците. Напредъкът в изкуствения интелект доказва, че това е, общо взето, възможно. Даже може да твори – нещо, за което доскоро се смяташе, че е невъзможно. Не беше съвсем скоро, когато машина с изкуствен интелект започна да композира музика – при това доста приятна.
Голямата „хапка“ остават данните. Всяка машина с изкуствен интелект трябва да има доста данни, за да може да „измисли“ кога какво трябва да направи. Ако се върнем на примера с умния дом, той трябва да има данни кои сте вие, за да може да ви отвори вратата, когато застанете на прага; да знае кога се връщате от работа обичайно, за да пусне климатика час по-рано; да е наясно по кое време обичате да сядате да гледате филм и колко приглушена светлина предпочитате в такъв момент, за да може да намали осветлението навреме.
Своите решения роботите и въобще всички машини с изкуствен интелект базират на натрупаните данни. Колкото повече данни, толкова по-добре.
Данните като средство
В ерата на изкуствения интелект, когато машините ще вземат редица решения вместо нас – хората, данните са средството, което ще определя действията на машините. Ако искаш да накараш една машина да направи нещо, трябва да й подадеш данните, които да я доведат до решението да извърши желаното действие.
„Искаш ли да манипулираш една машина, ще е достатъчно да манипулираш данните, с които тя работи,“ казват експертите по киберсигурност относно важността на данните. Съвсем естествено, зад подобно желание ще стои не друго, а финансов интерес.
Това означава, че в бъдеще хакерите ще се интересуват преди всичко от данните на хората. Може би не на всяка цена ще искат достъп до всичките данни. Надали ще има случаи на „заключване“ и изнудвания. По-скоро хакерите ще търсят начин да манипулират вече наличните данни – възможно най-неусетно. От това как ги изменят ще зависи как ще се променят дейностите на всички умни машинки около нас. Например, променят данните за лицата с право на достъп до умния ни дом – и ето, че крадецът застава на прага на къщата и вратата пред него се отваря сама…
Експертите са единодушни, че е твърде малко вероятно в бъдещия свят на висока автоматизация и роботизация да се реализира сценарият, в който “умните” машини, т.е. роботите, се изправят на война срещу човеците и ето, видиш ли, избиват хората. Това е сюжет от старите научно-фантастични филми. По-скоро машините тихомълком ще бъдат „привличани“ или “отвличани” от престъпни групи – за съучастници в ловко изпипани финансови измами и… политически войни.
Повече внимание
Използвайки удобствата на своите дигитални джаджи, в наш интерес е да бъдем по-внимателни за своите данни. В телефоните ни има снимки на близките ни, на важните за нас неща; пощите ни са постоянно достъпни през устройствата, които носим със себе си, защото сме „автоматично“ логнати; вградените GPS-и, които са постоянно включени, трасират всяка наша крача. Това ще бъде и едно от големите предизвикателства пред киберсигурността в близките години – редом с комфорта на “умните” решения да имаме и спокойствие и сигурност.
