Да хванеш в ръцете си албум на български артист, да избършеш прахта от уредбата и след едно слънчево зайче време върху огледалната повърхност на диска да натиснеш Play. А после да разтвориш книжното тяло, да вдишаш аромата на мастило и да изучаваш с часове симбиозата между фотоколажа от мимики на изпълнителя и нервните окончания на лириката към всяко парче. Това е ритуал от мезозойската ера, ще си кажете вие, и той отдавна е заменен от три плъзвания по телефонния дисплей, шорткът на удоволствието към любимата ви стрийминг платформа. Имаме новина – през последните няколко месеца на пазара тихо, без излишен риалити напън и рекламни фанфари, се появиха не един, а няколко албума българско производство. И те са просто превъзходни.
Свилен Ноев – Different
Синт хармониите му лепват като втора кожа – това бе първото, което си помислих щом чух Different (Monte Music) на Свилен Ноев. Част от феновете на „Остава” със сигурност ще се влюбят в този албум, защото гласът на Свилен е все същото оръжие за масово изравняване на емоционални кратери. Другите ще си сипят едно и ще коментират тази „инди-поп авантюра” със свъсени вежди, събрани като криле на чайка. И в двата лагера обаче няма да има безразлични. А най-хубавото е, че Different ще привлече към фен базата на групата съвсем нов контингент хора, който, слушайки албума, е кликнал с ведрата, оптимистично влюбчива и иронично танцувална страна на Свилен.
Дебютното CD включва 6 песни и два бонус трака. Музиката и текстовете са дело на Свилен, а в аранжиментите и реализацията са замесени още Даниел Петров (барабанист на „Остава”) и Георги Станев (експродуцент на Gravity Co). В единственото парче на български в Different – „Хронометър” – със Свилен глас кръстосва Михаела Филева. Крайният резултат е една топла, лишена от драма и захаросана кокетност, любовна мантра. Beautiful, Different и You са другите заглавия, които те карат да кажеш „Благодаря!” след всеки от финалните акорди.
Любо Киров – Както преди
Познавам Любо Киров от времената, в които в родния ни Плевен бе по-известен като талантлив барабанист и с първата му успешна клубна банда Mr. White инжектираха небивал култ към Принс в публика, чиито общи познания по английски и стигаха, за да му поръча „Пампарей” (разбирайте Purple Rain) за бис. От края на 90-те до сега Любо направи космически скок в развитието и от момчето с ценз по керамика и слим панталони в каре ала Майкъл Хътчинс се превърна в пълнокръвен поп артист с рок душа. Албумът му „Както преди” („Вирджиния рекърдс”) е стопроценовото доказателство за това. Записан за рекордните четири дни в дома на Любо със сърцати съмишленици като Живко Петров (клавишни) и Ангел Дюлгеров (китара), този диск представлява една лична изповед с хитов заряд и вокални кодове за няколко лунни походки. Оставяме встрани дискретния реверанс към Джако („Ти можеш”) и Принс („Само ти”) и вдигаме две ръце за рактетите-носител на този албум – „Още от теб” и „Летим”. Мъдрата меланхолия в аранжимента на „Още от теб” е бижу, на което в една друга пазарна действителност биха завидяли и Coldplay, а груува в „Летим” разкопчава сутиени от разстояние.
Орлин Павлов – Още малко
Следя го с интерес от времената, в които сядаше свенливо в студиото на кабеларка и по всичко си личеше, че иска да прилича повече на осмото джудже в приказката за Снежанка, отколкото на набеден секссимвол. Леко заекваше на тъпи въпроси. Звучешe по джази гъзарски, а не кахърно естрадно, и знаех, че ще го бъде и без цвете от луната. Даде няколко отклонения през годините. Синатра концерта и риалити пандемията му бяха част от тях. С дебютния му албум го видях пораснал „Още малко…” (SkyHy Music).
Тембърът на Орлин е пристрастен към суинга и джаза, но албумът му звучи хитово еклектично – от наситени с адреналин денс тупалки („Пълно презареждане”, „Секунда”), през радиофончни парчета с брас за физзарядка („Живи легенди”, „Всеки ден”), до саундтраци на купони на випуска („Приятели завинаги”). „Още малко” се тананика от баба до бебе покрай сериала на bTV, в който звучи, но акапелното изпълнение на парчето с група Spectrum e бутиково бижу за всеки слух. Личните ни фаворити са „Последното добро момче”, „Светът е друг” и „С едно крило”. Тези три заглавия показват не само музикантска класа, но и куража да записваш неща за душата, извън комерсиалната матрица и никога на всяка цена.
Jeremy? (II)
Група, която е популярна с авторски репертоар и той не включва шлагери за свирене край лагерния огън или жизнерадостни мелодийки за подскоци на едно краче по сцената. Коренът ѝ е в Каварна, душата ѝ – сиатълска, а звученето – за европейски износ. Що е то? Отговрът завършва с въпросителна – Jeremy?. На пазар, в който всеки сватбарски диджей се нарича продуцент, а в цедката на музикалните медии рядко засяда нещо различно от копитце на „Антилопа”, тази група ни връща вярата в елементарни истини. Една от тях е, че когато цялото ти същество е изтъкано от музика и имаш куража да застанеш като оголен нерв пред публиката, рано или късно излизаш от гаражната репетиционна и нещата ти се получават. Албумът Jeremy? (II) всъщност е продължение на успешния дебют на бандата от 2016 г. Траклистът му прилича на хайку, но пък е съдържателен бонус за всички фенове на инди рока. От ударната Go or Fall, през създадената за стадионни напеви On and On, до изключително зарибяващата за тананикане и клубни подскоци Once, този албум е истинска храна за душата.
