Рано сутрин мирише на мраз. Гората дъха на топла, загниваща шума. Поля и гори са пременени в рокля от шарени кръпки – само за ден, а утре в друга… Есента е шармантна омайница с дъх на плодово вълшебство и скреж по пръстите. Хайде да снимаме!
„Златният“ час
Пастелните краски на есенните гледки радват окото с топлота и нежност, но привечер, когато слънцето накланя към хоризонта, топлите му лъчи правят пейзажа още по-сияен. Това е отлично време да заснемем цветовете на есента. „Ниското“ слънце е благодатно и за грандиозни пейзажи, и за близки планове:
В тези моменти не са нужни нито допълнителни обективи, нито приставки, нито специални режими на снимане, за да запечатаме чуден образ.
Водно огледало
Озарени от есенната палитра, гори и хълмове греят от всички страни. Сърцето обаче трепва и душата сякаш стихва, когато видим техните отражения в спокойните, гладки води на някое кротко езеро. Водното огледало всякога създава особена магия в снимките, a точно сега пъстротата на есента заслужава повече от всичко да бъде отразена.
Това е един от малкото случаи, когато можем да си позволим да “разполовим” кадъра си, т.е. да сложим мислена линия точно през средата, и той ще изглежда прекрасно.
Златният час отново е за предпочитане за снимки пред изобилната светлина на пладнешкото слънце.
Цветният детайл
Децата събират пожълтели листа, жълъди, кестени и шишарки, за да направят есенна апликация или просто за да им се радват. Вглеждането в есенните детайли може да изненада и “най-закоравелия“ природолюбител с уникалните шарки на обикновени, наглед, неща. И не, не са нужни нито макро-лещи, нито стативи, нито каквато и да е специализирана техника. И най-простият смартфон върши работа:
Пътища и пътеки
Добре познат „трик“ във фотографията е „отвеждането“ на погледа – когато в снимката има улица, пътека, парапет или друг вид път. Съчетан с есенните краски, той обиковено създава асоциация за нещо, което си отива, заминава… Тъжно, величествено и магично!
Скрежко рисува
Рано сутрин откриваме дребните листенца да блещукат, покрити с фина дантела от скреж. Тази красота ще се стопи само след малко, когато слънцето се вдигне. При приближаването за снимка трябва да внимаваме – дори дъхът ни може да стопи тази магия!
В тези случаи е крайно неподходящо да се използват светкавици. Затова е добре да заложим на естествената светлина и, ако това не стига, малко по-висока светлочувствителност.
Срещу светлината
Кой е казал, че не трябва да се снима срещу слънцето? Точно през есента е прекрасно да погледнеш право в неговите блеснали лъчи, надничащи измежду листата, клонките, дънерите…
Есенни мъгли
Мистична и неустоима – такава става всяка гледка, потънала в прегръдката на есенната мъгла. А по това време на годината природата е щедра на „паднали облаци“. Всред гори и дънери, по извити пътеки, между надиплените хълмове – мъглата създава магия.
Есенни животни
Да се снимат животни през есента е благодатно. Тези от тях, които “се готвят за зимата“, са толкова заети с подготовката си и толкова съсредоточени, че могат да ни допуснат много близо до себе си – просто в момента има нещо много по-важно за тях.
Птиците са особено хубава тема за снимане през есента, особено на фона на залеза:
Шарените декори на заспиващата природа са подходящи за уникални кадри с всякакви животни:
Плодов рай
Сияйно-оранжеви тикви, кехлибарено грозде, слънчево-жълти круши, алени шипки – цветовете на есента са обагрили и всички плодове и сега те са благодатни за натюрморти.
Хубаво е да има много светлина, но да не идва откъм гърба на фотографа, а отстрани.
Есенни портрети
Има и хора, които ни убеждават, че за един добър портрет непременно трябва да се снима в RAW формат и да се приложат един вагон “фотошопски” трикове. Това е така, ако искаме крайната картина да изглежда като извадена от приказните светове. Ние обаче можем с обикновен смартфон или “сапунерка” да направим прекрасни портрети на своите близки – сега, на фона на пъстрата есен. Ето пример:
За да станат хубави кадрите ще ни помогнат две проти правила: 1. да се спазва принципът на третините; 2. пред лицето на човека да има достатъчно “въздух”.
Можем да използваме пастелните тонове на есента, за да направим “рамка” на портрета. Например така:
Да се заровим в есенната шума е добра идея, особено за портрет. Едва ли има човешко лице, на което не биха подхождали пастелните, бежово-кафяви тонове на есента:
В повечето случаи е хубаво да избягваме слънцето да попада директно върху лицето, дори и да ни изкушава идеята да го използваме като естествено осветление в “златния час”, защото рискуваме да се получат остри сенки върху лицето.
