С нарастването на истерията по коледния шопинг е добре да си спомним, че съществуват смислени подаръци отвъд мола и коварното ъгълче на спалнята, което смарт прахосмукачката ви трябва да вземе с темпо „две ракии в час“. Това са преживяванията, закодирани в билети за концерти. Хартийката, която доказва, че и на 1 януари 2019-та под алкохолните мъгли в съзнанието ни ще се надига жажда за култура, различна от банкетната. Гаранцията за преживяване, което ще ни храни дълго след като приземилите се в пуйката фойерверки са се превърнали в артефакт от поредната консуматорска Коледа. Времето през новата година се очертава концертно, с превалявания от селфита. Ето и артистите, чиито събития ни карат да се наредим на опашка за билети, за да ги складираме под елхата още сега.
Соул на вкус с Лени
„Може би никога няма да напусна България!“. Изречена от Лени Кравиц пред 10 000 души на стадион „Академик“ през 2008 г. тази реплика се превърна в мантра на дългоочаквания му първи концерт у нас. Българската публика е топла, факт, но когато в панелките на „Гео Милев“ отеква гласът на едно божество с блус в кръвта и рок в душата, ставаме сто пъти по-сърцати.
В минирания си с „Грами“ път Кравиц рядко се беше сблъсквал с подобен обмен на енергии. Единадесет години по-късно е решен да си причини този буреносен, но адски зареждащ балкански ритуал, за втори път. Мястото е „Арена Армеец“, датата е 4 май, а да бъдете сред първите, чули на живо албумът Raise Vibration, е просто задължително. Независимо дали последните ви детски снимки са правени с фотоапарат, или мобилен телефон. В ерата, в която с едно риалити, YouTube и добър набор от компютърни програми всеки втори може да стартира певческа кариера, Лени Кравиц ни връща усещането за нормалност. За него инструменти няма скрити и често е човекът-оркестър в албумите си. Той е и универсален боец в жанровете. Влиза като у дома и с гъвкавия ханш на Джагър в регето, соула, попа и рока. И трябва да си го признаем – на прага на 60-те изглежда като милиард долара на цяло.
Погалени от Ерос
На последната си камерна среща с медии у нас през 2016 г Ерос получи футболна история Ники Кънчев, тениска от Лео Бианки и неловка прегръдка от единственото дете в публиката – 7 годишно момиченце, с което през цялото време не спряха да си намигат съзаклятнически през обектива на камерите. Видях изключително уморен, но топъл човек в анцунг и спортна бяла риза, който ден по-късно нахлу в „Арена Армеец“ като поп властелин. От онзи, европейския тип, който предпочита да рисува картини с гласа си, вместо да обходи залата с мотор на челна стойка. В действителност Ерос е болен фен на високите скорости, но използва мощната си машина предимно в случаи като да стигне навреме за концерт в Рим въпреки задръстването.
С глас, който разкопчава сутиени от разстояние, и каталог от хитове с дължината на опашка на Халеева комета, Ерос няма нужда от представяне. Звуковият му десант у нас ще се случи на 3 октомври догодина, залата отново е същата, а повода за срещата – новият албум Vita Ce N’è.
Бягство от мола с Майкъл Бубле
Това е артистът, който заради куц маркетинг бе набеден за беквокал на Дядо Коледа. Замирише ли на мандарини и екстремни намаления през декември, в моловете автоматично започва да се лее само гласът на Майкъл Бубле. Извън добре подкованата му банкова сметка от продажбите на кавъри на Jingle Bells и Santa Baby обаче Бубле е нещо много повече от захаросано момче с фрак и добър репертоар за коктейли.
Един от първите му хитове преди да се пусне по снежната пързалка на класациите – I Just Haven’t Met You Yet, все още (поне за мен) е сред най-добрите примери за качествен, радиофоничен поп през последните години. На живо пее като звяр и ти създава почти филмово усещане за музиката. Ако някой се интересува от личната му история – препоръчвам да видите последното му гостуване в Carpool Karaoke с Джеймс Гордън. Дори извън комфортната зона на пиара Бубле се оказва рядко смислен събеседник. Чуйте го на 14 септември в „Арена Армеец“. Това е артист-„Кореком“. И концертът му в София наистина се очертава бутиков, защото капацитетът на залата ще бъде редуциран до 10 000 души, а местата ще са само седящи.
Малко Garbage за цвят
Във времената, в които MTV беше институция, кабелната телевизия у нас – лукс, а основният обмен на музика се случваше с презапис на касетки по градинките, Garbage изглеждаха апокрифни. Двама от създателите на групата бяха продуцирали култовия Nevermind на Nirvana, но геният им в студиото не вълнуваше широката пост соцпублика. Забелязахме ги чак когато събраха алтърнатив рока с гъгнеща електроника и си взеха за певица анорексично момиче, което обичаше да се гримира на тъмно. Бандите с яркa женска сила зад микрофона като The Cranberries дойдоха по-късно. В средата на 90-те в ефира вилнееше само една цветна, но гневна Шърли Менсън с репликата Only Happy When It Rains за „добро утро“. Апогеят на бандата дойде с песен към поредния филм за Бонд.
Близо две десетилетия по-късно Gаrbage са живи и здрави, записват като за световно и са разбрали къде е България на географската карта. На 30 юни ще оглавят третия ден на фестивала Hills of Rock в Пловдив.
Любо(в) за Киров
При Любо Киров имам дежа вю на аналогиите с Лени Кравиц – и двамата остаряват като катедрали, в които вместо свещи с една особена естетика гори първичния инстинкт за секс. И двамата са мултиталанти в музиката и, макар и на различни географски ширини, са създали едни от най-добрите песни за 2018-та. При Любо мащаба с постиженията се разраства до цял албум, при това поп бижу, което за скромния български пазар си е малка бизнес революция.
Знаем каква волтова дъга се получава между момчето от Плевен и 5000 души в НДК. С изключително елегантния си микс от фънк, соул, рок и китарен поп Любо създава в зала 1 атмосферата на храм, денс клуб и алея за романтична разходка от филм на Торнаторе. На 28 февруари всичко ще бъде вълшебно „Както преди“ две години, когато за пръв път напълни НДК.
Михаела Филева, смелото сърце
Най-любопитният и амбициозен концерт на български артист за 2019 г. ще се случи на 18 април в зала 1 на НДК. Михаела Филева излиза от уютната анонимност на клубовете, за да заяви себе си като артист, достоен за голяма сцена. Следя я от едно танцувално шоу, в което показа, че е много повече от чифт дълги крака и лице за постер в детска стая. Музикалният й път през годините се отдалечи от удобните фичъринги с рапъри и за моя радост тръгна по баира на софистицирания поп и бийтовете, които могат да разскачат крайниците ти на дансинга без да провокират туърк.
Михаела е артист, който усеща живота джази и акустично, а еротиката в текстовете й никога не поема с аграрни фрази от кръста надолу. Чуйте „Цяла нощ“ или „Последни думи“ и ще си говорим пак.
Истински бонус за сетивата е липсата на тунинг по нея и великолепния речников запас, когато общува с медии. По детски чистата емоционалност и хулиганското чувство за хумор радват обкръжението й зад кадър. Михаела е от изпълнителите, които имат характера да се научат да бягат, а после да излетят в собствена писта. Ето защо не се съмнявам, че концертът й на 18 април ще бъде истински празник. Бендът начело с Борислав Бояджиев-DJ Борче и хореографията като солидна част от шоуто са само част от предпоставките за това.
СкандаУен купон
10 лева, бате. С такава цена на билета няма съмнение, че двама бивши футболисти от Враца ще напълнят „Арена Армеец“. Особено ако уличната им поезия и афинитетът към регетона са събрани под името „СкандаУ“. Харесвам Тото и Лъчо повече когато редят мъдрости в нормална среда, а не зад микрофона, но 90 % от подрастващите на възраст 9-15 мислят точно обратното.
Диснилендът за тийнейджъри отваря на 6 април в „Арена Армеец“, когато дуото ще хвърли „Хайвера“ на купона с двучасов лайв и дузина гост-изпълнители. „Чужди усмивки“, „Катран“, „Но!“ – каквото и да си говорим, само за една година тези пичове хвърлиха ръкавица в отбора на Криско като хитмейкъри. Останалото е история.
