Колко често всеки от нас е попадал на статии за разглезените милионери спортисти отвъд океана? Безброй пъти. Все пак говорим за хлапета, сдобили се с многомилионни договори, попаднали под светлините на прожекторите, заобиколени от фенове и нагаждачи, чувстващи се над всичко и над всеки. Не е странно, че в този медиен водовъртеж, в който попадат, те загубват баланс, кривват от правия път и трудно устояват на изкушенията. Разглезени спортни звезди зад океана има от десетилетия и винаги ще има. Техните изцепки ще попадат в хрониките на жълтите издания. И това също е логично – обикновеният човек, който само наблюдава тези млади звезди по телевизията, изпитва едно особено чувство на удовлетворение, когато стане свидетел на човешкото падение на разглезената звезда. Защото вижда, че и зад уникалния талант, красивите фенки и блясъкът на парите, все пак се крие човек като него – способен да се провали.
Но в празничните дни няма смисъл да се разказва за поредния паднал ангел от спортния небосклон, а за една красива история, която не попада в жълтите хроники. В нея действащи лица са няколко богати хлапета, световни звезди, а декорите се менят от лъскавите улици на големите американски градове до ледено пустото сърце на канадските гори.
Хокейна династия
В последните години „Чикаго Блекхоукс” твърдо са се отправили към получаването на статуса хокейна династия. Медиите зад океана определят един спортен тим за династия в съответната професионална лига, ако този тим спечели минимум три пъти титлата за период от шест години. Династия са баскетболните „Бостън Селтикс” от 1956 г. до 1969 г. с Бил Ръсел в състава, „Чикаго Булс” с Майкъл Джордан (6 титли от 1991 г. до 1998 г.); династия на три пъти в своята история е и бейзболният „Ню Йорк Янкис”, първо с Лу Гериг и Джо ди Маджо през 20-те и 30-те, а последно с Дерик Джетър преди няколко години. Династия в хокея на три пъти е и „Монреал Кънейдиънс”, а за последно това уникално признание се дава на „Едмънтън Ойлърс” с пет титли между 1983 г. и 1990 г., водени от великите Уейн Грецки и Марк Месие.
За 9-те сезона между 2010-а и 2018 г. в Националната хокейна лига „Чикаго Блекхоукс” спечели 3 титли. Неизменна част от състава са Джонатан Тейс, Патрик Кейн и Дънкан Кийт. През 2008 г., Тейс и Кейн са на по 20 години и едвам са започнали да оправдават големите очаквания, които целият хокеен свят им е възложил. Макар и каращи втория си сезон сред елита на НХЛ, двамата са суперзвезди и получават милиони долари заплата.
Средата на месец декември, същата 2008 г., всички медии в Северна Америка се занимават с глупостите на лошото момче на хокея Шон Ейвъри, който твърди, че голяма част от колегите му в НХЛ излизат с „жени, втора ръка”, т.е. изоставени от самия Ейвъри. Въпреки че има скромни хокейни качества, Ейвъри е звезда – играе всяка вечер на „Бродуей”… или поне близо дотам, защото, заради славата си на лошо момче, е получил договор от популярен клуб – „Ню Йорк Рейнджърс”. И се възползва от мига великолепно.
По времето, когато Ейвъри разказва пред микрофоните и камерите, нахлупил модерното си бомбе, как е изритал от леглото си красивата актриса Елиша Кътбърт, без никакви фанфари и далеч от обществения интерес, един млад хокеен отбор прави най-големия подарък, който Коледата е виждала от професионален отбор.
Празният самолет
Декември е най-натовареният месец за хокеистите в НХЛ. По средата на жестока серия от 6 поредни гостувания из цяла Северна Америка, младият и изгряващ отбор на „Чикаго” току-що е завършил третия си мач. В студената съботна вечер, след поредната безмилостна битка на леда, играчите получават единствената си възможност да се приберат за по няколко часа в домовете си и да поспят в собствените си топли легла. Защото от понеделник трябва да продължат да кръстосват континента и да играят пред негостоприемна 20-хилядна ревяща тълпа. Чартърен полет ги чака на международното летище в Торонто, за да ги откара към уютния и обожаващ ги Чикаго. Полетът ще приключи около полунощ и те ще се приберат навреме. Самолетът излита по разписание, но на борда му няма нито един член на отбора.
Минути след края на мача срещу домакина „Торонто”, хокеистите на „Чикаго” се събират в съблекалнята. Настроението е минорно, въпреки победата. Няма ги поздравите, потупванията, шегите, разговорите за прибирането към дома. Всеки от младите играчи съсредоточено събира багажа си и се приготвя за път. Но не към дома, не към уюта на луксозния Чикаго. Секунди след края на мача момчетата са гласували в съблекалнята. Решението е единодушно – няма да се качат на чартъра, а ще останат още една вечер в Канада. Преспиват в града, а в мразовитата неделна сутрин наемат два поочукани автобуса и предприемат двучасово пътуване на север – към леденото сърце на почти ненаселената част на Канада.
Схванати от недоспиването и студа в рейса, около 10 часа сутринта, безупречно облечени в официалните си костюми, звездите на „Чикаго Блекхоукс” слизат на автогарата на малко градче в забравеното сърце на Канада. Приближават се откъм гърба на малката групичка хора, събрана на местното гробище. Всяка от звездите се приближава до едър мъж, прегръща го и му казва няколко думи. Шокираният прегръщан от около 30 хокейни милионери мъж е Дейл Талън – тогавашният генерален мениджър на клуба. Той е пропуснал мача в Торонто предишната вечер, за да присъства на погребението на своя баща. След няколко емоционални часа, момчетата се натоварват отново на автобусите за Торонто. По пътя решават да спрат в малко крайпътно заведение за бързо хранене в поредното, сякаш забравено от Бога и слънцето, канадско градче.
Генералният мениджър на Блекхоукс през 2008 г. Дейл Талън получава един от най-запомнящите се жестове в историята на хокея от своите състезатели.
За хамбургер и едни картфи
След като са успели да шокират и разчувстват своя президент, сега звездите на „Чикаго” буквално пренаписват историята на малкото градче, лудо по хокея. Малцината посетители и работещите в заведението не могат да повярват на очите си – звездите на професионален хокеен отбор, един от 6-те тима създатели на НХЛ, изтупани в официалните си костюми, безкрайно уморени на вид, слизат от два поочукани автобуса и сядат да ядат в центъра на малкото градче, лудо по хокея. Новината буквално се разнася за частици от секундата, а родителите на малчуганите не смогват дори да им вържат и по един шал на врата преди те да изскочат от къщите си и да се затичат към закусвалнята.
Планираният за набързо обяд в заведението за бързо хранене продължава около два часа – не защото поръчките на звездите са върха на каприза – хамбургер, големи картофи и напитка стават готови за секунди, а защото те не могат да откажат автограф на поредния хлапак с невярващо ококорени очи.
Торонто, неделя привечер, безумно уморени, играчите вече летят към Чикаго. Но те са щастливи, защото са подарили единствения си почивен ден за две седмици на своя клубен президент и са направили един неочакван коледен подарък на цял град.
Краят на тази история не се нуждае от коментар или разсъждения. Въведението към нея бе достатъчно обширно. Само ще цитираме какво казва един от участниците в тази история – крилото Адам Буриш. Начинът, по който той дава някои подробности, говори повече от всякакви напудрени думи за добрина, човечност, отношение… говори за това, че макар и да имат многомилионни договори и да са в светлините на прожекторите, спортните суперзвезди са и хора. И то добри.
„Взехме това решение без въобще да го обмисляме, без никакви възражения – Дейл (генералния мениджър на „Чикаго” Дейл Талън) просто го заслужава. Той се отнася към всички момчета от тима като към свои деца и е логично ние да бъдем до него, когато той има нужда от подкрепа. На връщане наистина бяхме гладни, а градчетата, през които минавахме, приличаха на призрачни – малки, без никакво движение, като цяло – пълна противоположност на това, на което сме свикнали в Чикаго и по другите градове, където играем.
После видяхме въпросното заведение и Джонатан и Патрик (20-годишните звезди на тима Джонатан Тейс и Патрик Кейн) предложиха да спрем. Според нас избраха това конкретно заведение, защото всички знаем, че веригата предлага към всяко меню и по една картичка на звезда от НХЛ, сред които са и те двамата.
Въпреки че се натъпкаха с по няколко сандвича и порции големи картофки, така и не им се паднаха техните картички. Но далеч не изглеждаха разочаровани, тъй като на стената все пак имаше залепени портретите и на двамата пък и децата обръщаха най-много внимание именно на тях.”
Героите на този разказ – Джонатан Тейс, Патрик Кейн, Дънкан Кийт и техните съотборници от „Чикаго“, ще можете да гледате на живо на 1 януари от 20:00 часа по MAX Sport 2 по време на Зимната класика в НХЛ срещу тима на „Бостън“.
