Не след дълго всички ще се возим в тихи, изцяло електрически и пълни с електроника автомобили – няма съмнение. В момента много се говори за тях – за батериите им, за побега им, за надеждността им. Много анализатори ги обявяват за една от най-важните иновации на 21 век. Но те не са истинската революция в автомобилната индустрия, която ще промени начина, по който ползваме колите си. Какво тогава?
Да караш електрическа кола безспорно е удоволствие – набира скорост тихо и мощно, гърбът ти “залепва” и сякаш “смазва” облегалката. Колата се плъзга безшумно като совалка. Чуваш само шумоленето на гумите по асфалта. Вътре е широко и комфортно, а в по-големите модели човек усеща онази характерна изолация от околния свят, която му дава чувството за безопасност.
Е, има и изключения. Например, да караш Renault Twizy е много по-различно. Пак е електрическа, но дали е свъсем кола…
Минувачите се радват, когато видят Twizy на пътя. Вторачват се, разглеждат го, усмихват се. Някак изглежда сякаш пораснало дете е сглобило самоделна картинг-количка по въображаеми чертежи от детските си мечти. Прилича на количките от анимационните филми, с ококорени очи и а-ха да проговори.
Innvelo – един от най-аплодираните модели малка градска електрическа кола. Снимка: Institut Chemnitzer Machinen- und Anlagenbau e.V.
Малкото возило се счита за пълноценен електромобил и е един от малкото от своята порода, които от „дръзка“ и „нереалистична“ концепция са се превърнали в сериен модел. Тежи 450 килограма и има седалки за двама пътници, разположени един зад друг. И между другото, тази година се навършват точно 10 години от обявяването на концепцията (дебютът е на автомобилното изложение във Франкфурт през 2009 г., производството започва през 2012 година).
Несбъднатите концепции от този вид са навярно хиляди. Това са все малки возила, по-често на 3 колела, леки – по 200-300 килограма, с място за един пътник, или за един пътник и едно дете, в по-дръзките случаи – за двама пасажери. Обичайно седалките са една до друга. Понякога задвижването включва и двойка педали при “основния” пътник. Крайният резултат е нещо като…. ами като моторетка с черупка.
Появата на такива концепции и най-вече интересът към тях са индикатор за това, което наистина ще е революцията в съвременната автомобилна индустрия.
Голям апартамент за всяка кола
Според изчисления на немски учени, съществуването на един “стандартен” автомобил в града ни „струва“ над 110 квадратни метра. Това е колкото голям апартамент за многолюдно семейство!
Става дума за всичката площ, технически необходима за присъствието на автомобила – като се започне от паркинг-зоната (ок. 20-25 кв.м.), улиците, булевардите, сервизите, гуми-центровете, бензиностанциите и се стигне до административните служби, посветени на автомобилния трафик. 110 квадратни метра от обкръжението ни са посветени на една машина, в която в общия случай се вози един човек!
За сравнение, в един съвременен офис на един служител се падат, средно, по 4,6-5 квадратни метра.
Типична градска гледка: 20-ина коли, с предполагаеми 20-ина до 30 пътници в тях, се движат по трасето с ширина 15-16 метра. Хората са натикани в останалите 4-5 метра отстрани. А сега си представете, че можем да се разхождаме свободно из тази широка алея, пеша, на кънки, на скейтборд, на ховърборд, на сегуей… а колите са малки като кашончета и тихичко се плъзгат в една скромна лента отстрани, широка не повече от 3-4 метра.
Слон вози пирон
Вторият и още по-съществен елемент от революцията на превозните средства е теглото. Промяната в задвижването на автомобилите няма да има особен смисъл, ако ние продължаваме да използваме все същия “теглови фактор” като сега.
Днешната лека кола тежи, най-грубо казано, между 1 и 2 тона. В купето има 4 или 5 седалки (или 7) и пропорционално голям багажник. И в това чудо обичайно се вози един човек, рядко – двама!
Така нареченият “био-хибрид” Schaeffler бързо стана любима концепция за мнозина. Возилото тежи само 80 килограма. Дълъг 210 см., висок 150 см., широк 85 см. и с междуосие от 80 см., той може да се движи по алеите благодарение на електродвигателя си или с помощта на вградените педали. Снимка: Schaeffler
С други думи, задвижваме тон или два, за да преместим „полезен товар“ от средно 80-160 килограма! Не е ли абсурдно? Можем да сравним това с решението човек да си пренася масата от кухнята в хола, за да си донесе кафето, или да запали 1 декар гора, за да си направи барбекю.
Докато представата ни за конструкцията на автомобила не се промени, революцията в автомобилната индустрия ще продължи да е само добро пожелание и евентуално маркетингово клише, независимо от това какви задвижващи системи ще има в колите и какви енергийни източници ще ползват.
Промяна на форм-фактора
Революцията на автомобилите ще е тогава, когато за превозването на един човек ще задвижваме машина, която тежи не повече от самия този човек, съответно ще използва само малк част от енергията, нужна на днешните коли. Революцията на автомобилите ще е тогава, когато вместо 110 квадратни метра за един автомобил, градът ще осигурява 110 квадратни метра приятни пространства за човека – зелени паркове, открити арт-зони, ледени пързалки, скейт-паркове и др.
Малкото Twizy е само лакмусът на приближаването на тази революция. Когато то спре да ни се струва забавен експеримент и припознаем в него прототипа на бъдещата си кола – лека, компактна и екологична чиста, тогава революцията ще е “на прага ни”.
